П р о г р а м а за опазване на околната среда

Област с административен център - гр. Враца

П Р О Г Р А М А

ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Адрес: гр. Криводол, п.к. 3060

бул. “Освобождение” № 13

e-mail : krivodol@dir.bg

Приета на заседание на Общинския съвет с Решение № 153,

Протокол № 17 от 16.06.2005 г.

гр. Криводол, 2005 г.

УВОД

Опазването на природната среда, ефективното и комплексно усвояване на природно-ресурсния потенциал и поддържането на природен комфорт за населението на определена територия е един от най-важните и стратегически приоритети в развитието на България през следващите години. Заедно с това политиката на страната до 2015 г. се определя и свързва с формирането и развитието на ефективна и конкурентноспособна икономика, която ще се реализира в процеса на все по-задълбочаващата се интеграция в структурата на Европейския съюз. Опазването на околната среда и осъществяването на конкретна управленска политика в тази област може да се осъществява във всяка административно-териториална единица в съответствие с приетите и действащи закони и нормативни документи, директивите и регламентите на Европейския съюз, както и с активното пряко участие на населението, на органите, институциите и общата политическа воля на органите за управление. По този начин се поставят основите на качествено нов подход при формирането и реализирането на политика за опазване на околната среда, която е най-близка и адекватна на потребностите и нуждите на хората във всяка административно-териториална единица, вкл. и за община Криводол.

В обобщен вид основните задачи на Програмата за опазване на околната среда в община Криводол за периода 2005-2015 г. са следните:

- да се конкретизират и дефинират целите на политиката за опазване на околната среда в землищата на населените места и общо за територията на общината;

- да се приемат и осигурят ресурсно приоритетните направления и политики за изпълнение на утвърдените цели и постигане на природосъобразен живот и комфорт за населението;

- да се формулират научно и да се обосноват управленски политиките на общината за опазване на околната среда в хармонично взаимодействие със съседните общини и области, като неотменимо условие за преход към устойчиво и балансирано развитие на територията;

- да се осигури и реализира в управленската практика координация на основните планови документи на общината, свързани с регионалното развитие, устройството на територията, кадастъра и имотния регистър и опазването на околната среда;

- да се използват добри практики при реализацията на Програмата, осигуряващи приобщаването и активното участие на всички институции, разширяване на публично-частното партньорство и всички заинтересовани страни.

Програмата за опазване на околната среда в община Криводол е отворен стратегически планов документ, в който периодично ще се извършва актуализация, налагана от промените в законодателната база на страната и новите инициативи и политики на Европейския съюз.

1. 
   Природни и административно-териториални особености на община Криводол
   

Община Криводол е разположена в Северозападна България (Северозападен район за планиране), в границите на Врачанска област. Уникалността на местоположението се определя от обстоятелството, че територията е на прехода с област Монтана. Общинският център - гр. Криводол, е на еднакво разстояние от двата областни града Враца и Монтана.

Общината граничи на северозапад с община Бойчиновци, на запад с Монтана, а югозападните части имат малки контактни зони с общините Вършец и Берковица. На изток община Криводол има обща граница с община Враца, а най-северните части граничат с територията на общините Борован и Хайредин. На запад границата със Сърбия и Черна гора отстои на 60 км от гр. Криводол и на север - на 50 км от Р Румъния./Фиг.1/

Предимствата на местоположението на община Криводол се определят от преходността на територията (спрямо Враца и Монтана) и централното разположение на общинския център спрямо другите селища. Територията на общината се пресича от шосейната магистрала от Мездра (за София и Плевен) за Враца, Криводол, Монтана и Видин (трасето е част от трансевропейския транспортен коридор № 4), паралелния шосеен път от Криводол за Монтана и на изток за Бяла Слатина и Кнежа и меридионалния път от Криводол на север за с. Галатин, с. Лесура и с. Фурен, а на юг за с. Пудрия и с. Ботуня. Важно предимство е, че през територията на общината преминава ж.п. линия от Мездра за Враца, Криводол и Бойчиновци./Фигура 2./ Пространствената структура на транспортната мрежа осигурява добра и оптимална достъпност до всички селища от общината, които могат и трябва да се използват при планирането и изграждането на екологичната инфраструктура. /Фигура 3/. В тези граници територията на община Криводол е 372 кв.км. Тя съставлява 10,3 % от площта на област Враца и 3,2 % от територията на Северозападния район за планиране.

Ограниченията за развитието на община Криводол се определят от нейната “отдалеченост” от главните транспортни коридори - съответно автомагистрала “Хемус” и трасето на трансевропейския коридор № 4. Специфичното меридионално местоположение на общинската територия “разделя” взаимосвързаното и функционално развитие на селищата на север от долината на р. Ботуня (с.Фурен, с.Градещница, с. Лесура, с. Добруша, с.Баурене) и тези на юг от нея (с.Ботуня, с.Главаци, с.Краводер, с.Пудрия). Тази специфична пространствена зоналност на селищната мрежа, предопределена в значителна степен от уникалността на местоположението, ще оказва влияние върху формирането и изграждането на екологичната инфраструктура.
1.2. Геоложки строеж и палеогеографско развитие

По-голямата част от територията на община Криводол се изгражда от морфоструктурата на Балканидите (Предбалканска част), а останалите най-северни части - от Мизийската плоча. Границата между тях се проследява от с. Владимирово и с. Лесура, където се разкриват мастрихтските варовици изпод миоценската покривка. Тази ивица се схваща като антиклинален хорст, наречен Лютенска хорст–антиклинала.

Горнокредните комплекси са значително по-дебели в обсега на Лютенската структура и северно от нея. Вероятно през горната креда се е осъществило понижение на границата между Мизийската плоча и Предбалкана, върху която Предбалканът е бил допълнително придвижен. Ограничителният разлом на Предбалкана се нарича Нивянски разлом. На изток от с. Лесура до долината на р. Скът неогенската покривка ограничава проследяването на траекторията на Нивянския разлом. Неговото съществуване се доказва единствено от геофизични данни.

На изток от долината на р. Огоста територията на общината попада в западния дял на северната ивица на Предбалкана (т. нар. Западен дял – гънково-блоковата ивица “Владимирово – Ракита”). Тя добре се разкрива на повърхността между реките Огоста и Искър и се представя от редица надлъжни разломи, развити главно в разкритията на сенона.

Лютенската хорст-антиклинала изгражда северния борд на ивицата от с. Владимирово до с. Лесура. Тази антиклинала е формирана от карбонатните комплекси на мастрихта. Разположеният на юг от с. Лесура до с. Девене тесен блок от мастрихтски варовици се приема като Девененски хорстов блок, усложнен от специални северно-вергентни гънки и вътрешни надлъжни разломи.

Основната структура, която изгражда територията на общината, е Мраморенската антиклинала (изгражда източната част на Белоградчишкия антиклинорий). Тя се простира на юг от северната ивица на Предбалкана и на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък и през Каменополското възвишение достига до долината на р. Искър. В нея се разкриват кредни, палеогенски и неогенски седименти. Ядката й е изградена от долна креда – апт и алб, а мантията й от сенон северен тип и палеоген. Западната периклинала се оформя от ургонските варовици западно от с. Чирен. Тя е очертана много добре в гравиметричната карта на Северна България, където в областта на гр. Криводол се установява един минимум, ориентиран в посока север – юг, наричан Ботунски разлом.

На запад от р. Ботуня е развита Салашката синклинала (Белимелско-Ботунски участък). Северното бедро на синклиналата се следи добре до Монтана. По на изток се разкриват неогенски и съвременни образувания на реките Ботуня и Огоста. В участъка между реките Бързия и Ботуня се осъществява повторно полягане на южното бедро на Салашката синклинала на север, което е усложнено от възседни и отседни структури. Големи пространства в този участък на Салашката синклинала са покрити от неогенски и кватернерни образувания.
1.3. Релеф и полезни изкопаеми

(Фиг.4. Релеф на община Криводол)
Преобладава хълмистият и нископланинският релеф, важно условие и ресурс за развитие на интензивно аграрно стопанство. Основната част от земеделските територии са с малки наклони и не ограничават териториалното развитие на транспортната инфраструктура, селищната мрежа и изграждането на напоителните системи. (Фиг. 4 ).

Геоложкото и палеогеографското развитие предопределят разпределението и вида на полезните изкопаеми. С по-големи промишлени запаси са мергелните глини в землищата на Криводол, Галатин и Уровене. Балансовите и промишлените им запаси са точно определени и могат да се използват за развитие на керамичната промишленост. С промишлени запаси са находищата (кариери) за строителен камък край с. Ботуня. Развитата речна мрежа (р. Ботуня и р. Лева) е предпоставка за добив на инертни материали – чакъли и пясъци, които могат да послужат за формирането на локален пазар за строителни материали. Същевременно тази дейност трябва да бъде законово организирана и нормативно координирана. Общо ресурсният потенциал на общината е ограничен и няма да оказва съществено влияние върху социално-икономическото развитие на общината.

Местоположението на общината в Северозападна България определя доминирането на умерено-континентален тип климат. Той се формира под влияние на континенталните въздушни маси на умерените ширини, които нахлуват от североизток \по-рядко от северозапад| и на континентални въздушни маси, формирани над Балканския полуостров. С конкретно влияние са и трансформираните в различна степен океански въздушни маси, които нахлуват от северозапад и запад (по-рядко от север и североизток). Характерни са нахлувания и на тропични въздушни маси от юг и на арктични въздушни маси от североизток. Умерено-континенталният тип климат е модифициран до известна степен по посока север – юг, под влияние на релефа. Влиянието на релефа се изразява и в създаване на условия за увеличаване на облачността и съответно на количеството на валежите в южната части на общината.

Средната годишна температура на територията на общината е в диапазона 10.5 – 11.0 ºС, ср. януарската температура е отрицателна и е около - / -1.5º С /, а ср. юлската е около 22 º С. (Според Атлас на България, 1973 г.)

(Климатичен справочник за НР България, 1979)

Годишните валежи на територията на общината се изменят в диапазона 600 – 800 мм. На територията на общината се запазва характерната за умерено-континенталната климатична област особеност за нарастване на валежите в посока към Главната старопланинска верига като най-голяма е валежната сума в южната част на общината, а най- малка в северната част от територията.

Вътрешногодишното разпределение на валежите се характеризира с проявата на типичен умерено-континентален режим - основен максимум през м. май-юни и минимум през февруари.
Таблица 2 Месечна и годишна валежна сума (мм)

(Климатичен справочник за НР България, 1979)

Таблица 3. Сезонно разпределение на валежите (мм)

(Климатичен справочник за НР България, 1979)

Станция	зимен	пролетен	летен	есенен
Криводол	115	192	200	146
Враца	143	236	246	187
Монтана	111	183	190	144

Снежна покривка се установява през периода декември – март. Снежната покривка се установява по-рано и се разтопява по-късно в южната част на територията. Освен това тук тя е относително по-устойчива и по- дебела.

Таблица 4. Дата на появяване и изчезване на снежната покривка

(Климатичен справочник за НР България, 1979)

(Климатичен справочник за НР България, 1979)

Посоката на ветровете е твърде разнообразна поради влиянието на разнообразните динамични и природни фактори, които я обуславят и които са характерни за Предбалкана. Преобладават обаче, северозападните, северните и североизточни ветрове.

(Климатичен справочник за НР България, 1979)

Средната годишна скорост на вятъра се колебае между 1.4 и 1.8 м/сек. Най-голяма е средната месечна скорост през зимата (м. февруари и март), когато достига до 2 м/сек., като нараства в посока на Главната Старопланинска верига.

Таблица 8. Средна месечна и годишна скорост на вятъра (м/сек)

(Климатичен справочник за НР България, 1979)

Характерни за района са и силните ветрове (над 15 м/сек.). Средногодишно около 6 денонощия се характеризират със силен вятър. С най-голяма повторяемост се характеризират северозападните, северните и западни силни ветрове.

(Климатичен справочник за НР България, 1979)

Таблица 10. Брой на дни със силен вятър (v >14 м/сек)

(Климатичен справочник за НР България, 1979)

Враца	0.5	1.2	0.7	0.4	0.2	0.2	0.2	0.2	0.2	0.4	0.7	0.6	5.6

1.4.2.4. Мъгли

Мъглите са характерно явление за студеното полугодие (Х – ІІІ), когато средния брой на дни с мъгла е между 15 и 37. Месеците ноември и декември се характеризират с най-голям брой дни с мъгла – 7-8 дни.

(Климатичен справочник за НР България, 1979)

Агроклиматичните условия в общината са много подходящи за отглеждането на зърнени, фуражно-тревни култури и особено за отглеждането на овощни и трайни култури.

През територията на общината протича р. Ботуня и р. Рибяне, десни притоци на р. Огоста. Главен приток на р. Ботуня е р. Лева (Въртешница). (Фиг.5)

Основните хидрографски характеристики на реките са посочени в таблица .

Таблица 12. Хидрографски характеристики на реките

В горното си течение р. Ботуня тече в дълбока долина със стръмни и изцяло залесени склонове. Наклонът на речното корито намалява към с. Заножене. Речната долина се разширява, като площите й изцяло са (особено след Вършец) обработваеми. Този характер на долината се запазва до с. Сердар. След с. Сердар реката навлиза напълно в равнинен терен, долината й става много широка. Малки райони с растителност се срещат по склоновете, и то много рядко. При с. Портитовци река Ботуня се влива в р. Огоста.

Географското положение на общината определя общия фон на който се формират речните води в района – слабо увлажнение (600 – 800 мм) и интензивно изпарение (мм) със значителни колебания на техните стойности през отделните години. При тези условия средномногогодишното водно количество на р. Ботуня (устие) е 3.2 м³/сек , като варира от 1.01 м³/сек при много суха година (95% обезпеченост) до 8.6 м³/сек през многоводна година (25% обезпеченост).

Таблица 13. Характеристики на годишния отток на р. Ботуня (с. Стояново)

(1935/36 – 1974/75 г.)

Климатичните условия, ландшафтните комплекси, нееднаквите хидрогеоложки условия и почвената покривка обуславят трансформация в отток само на около 15 -20% от падналите валежи - стойностите на отточния коефициент – от 0.15 – 0.20. Изменение на отточните условия се наблюдава от север на юг, където едновременно с нарастване на надморската височина се наблюдава и постепенно увеличаване на отточния коефициент.

Условията за реализиране на валежите в отток са различни и през отделните сезони. Преобладаващата част от речния отток се формира през пролетния сезон (март – юни), когато отточния коефициент достига стойност...... Коефициентът на оттока е минимален през периода юли – октомври - ..........

Годишният отточен обем на реките, протичащи през общината, се формира преобладаващо от повърхностно оттичащите се води от дъжд и снеготопене. Съотношението между повърхностно и подземно подхранване е съответно 70 : 30.

Регулярни измервания на плаващите наноси в поречието на р. Ботуня се извършват при с.Стояново (ХМС 16500). Характеристиките на плаващите наноси за различни периоди са представени в табл.15

Средните модули на плаващите наноси са по-малки от средния за страната (110 t/an.km²), докато максималният модул е 178 t/an.km² и е по-висок от средния за страната .

След 1983 г. е регистрирано рязко намаление на наносния отток (Фиг. 7 ).

(Генерална схема на р. Огоста)

(Генерална схема на р. Огоста )

Вътрешногодишно разпределение на речния отток. Тясната обвързаност на отточния и валежен режим обуславя проявата на умереноконтинентален тип отточен режим, който се характеризира с по-продължително пролетно-лятно пълноводие и неустойчиво лятно-есенно маловодие. Периодът с повишена водност е от началото на март до юни-юли. Дъждовно-снежното подхранване е основният фактор, който определя сложната конфигурация на хидрографа на пълноводието. Той е разтеглен във времето, с продължителен и често деформиран спад. Отделните вълни, които формират поведението на оттока през този период са с различна продължителност, асиметрия, честота и обем.

Маловодната отточна фаза е с начало юли (август) и край през октомври (ноември), като често се прекъсва от краткотрайни и с много висок връх вълни. Характеризира се също с голяма изменчивост на времевите си параметри и особено на продължителността.

Средномногогодишните стойности на оттока на р. Ботуня по месеци и сезони са резултат от климатичните и ландшафтните условия на територията. Най-значителни водни обеми преминават през м. март (17.87% от годишния отток), а най-малки водни обеми преминават през м. август (1.12% от годишния отток). (Табл. Фиг. )

Таблица16. Вътрешногодишно разпределение на речния отток (в %)

(Хидрологичен справочник на реките в България, том V , 1981 г.)

Фигура 7^а

Сезонното разпределение на оттока е обусловено от сезонната динамика на климатичните процеси, пречупени през ландшафтните условия във водосборния басейн на р. Ботуня. Най-голям е отточният обем през пролетния хидроложки сезон. За времето от март до юни протичат около 63% от сумарния годишен отток, докато през летния хидроложки сезон отточният обем е незначителен - 25% от сумарния годишен обем.

Подземните води са един от основните източници на водни ресурси за общината. Тектонските, литолого-стратиграфските и хидродинамичните условия в общината са обусловили формирането на подземни водоносни системи с различно ниво на организация,пространствено-геоложка позиция, граници и режим, със специфична структура и свойства. Подземните води на територията на общината са порови и карстови.

Алувиалните отложения, изграждащи терасата на р. Ботуня и нейните притоци, са изградени от два пласта, от които водоносен е долният песъкливо – чакълест пласт. (Фиг. 8) Да се допълни за двете нива –от фигурата и кодовете

Според хидрогеоложкото райониране (Антонов и др., 1964), територията на община Криводол попада в Мизийски хидрогеоложки регион (подобласт Ломска депресия - Белослатински район),Балканския регион, (в областта на Предбалкана – Михайловградски и Градешнишко – Владимировски хидрогеоложки район).

Сарматът в Ломската депресия е широко разпространен, а в обсега на Белослатинския район се променя неговата структура. Той става по-песъчлив, изграден от варовици, песъчливи варовици и пясъци, които образуват общ водоносен хоризонт. Литоложкият характер на водоносния хоризонт е предопределил в него да се формира карстово – порна вода. Тя подхранва редица извори с голям дебит – с. Лесура (8 дм³/сек ), с. Фурен (4.3 дм³/сек ). Карстовата вода се подхранва от валежните води и е с малка минерализация (под 0.9 г/дм³, водата е хидрокарбонатно-калциева, хидрокарбонатно-калциева – магнезиева, и е с голяма твърдост – 7 – 10.8 мг/екв).

Михайловградският район в структурно отношение е изграден от Салашката синклинала, като община Криводол попада в източната част на района, която се отводнява от р. Огоста и нейните притоци. Най-водоносни са окарстените варовици на средния триас, оксфорд-кимериджа, валанжа и апта. Синклиналното положение на тези варовици създава благоприятни условия за натрупване и движение на значителни количества карстови води. Карстовите празнини са свързани хидравлически и това създава възможност за формиране на наситена зона и водоносен хоризонт. Карстовата вода има ненапорен характер и независимо че ивицата от окарстени варовици е непрекъсната, пресичането й от речните долини е причина да се формират отделни карстови басейни - карстови басейни в Салашката синклинала, карстов басейн в платото Пъстрина. Значителен карстов извор от басейна на Салашката синклинала е изворът при с. Главаци (“Кладенеца в селото”) с дебит 0.8 – 1.5 л/сек. Карстовата вода се подхранва изключително от валежите и от временно формираните повърхностни потоци. Ето защо тя е особено уязвима на замърсяване. Други карстови извори, разположени извън територията на общината, са карстовият извор при Монтана и изворът Пали лула. Интензивният водообмен е предпоставка за формиране на прясна карстова вода с обща минерализация под 0.5 г/дм³, по химичен състав е хидрокарбонатно-калциева до хидрокарбонатно-калциева –магнезиева и има средна твърдост (3.4 – 5.2 мг/екв. ).

Градешнишко – Владимировският район се намира на изток от гр. Монтана, между реките Ботуня, Огоста, притока й Рибене. Изграден е от албски песъчливи мергели и пясъчници, мастрихтски варовици, тортонски мергели, сарматски варовици и др. Водоносни са мастрихските и сарматските варовици, пясъци и пясъчници. Характерен за мастрихта е големият карстов извор “Кобиляк”, а за сармата – карстовият извор при с. Градешница. Карстовата вода е ненапорна и се подхранва от инфилтрация на валежни води или чрез директно поглъщане на повърхностно формираните водни потоци. Карстовата вода е прясна, с минерализация до 0.4 г/дм³, хидрокарбонатно-калциева с обща твърдост до 7.3мг/екв.

1.5.3. Водни ресурси

Водните ресурси на общината са ограничени - сумарните водни ресурси на общината се оценяват на около 220.10⁶ м³. С по-голямо значение за задоволяване на нуждите от вода в общината са подземните води в терасата на р. Ботуня и нейните притоци и карстовите води в южната част на общината. Река Ботуня и нейните притоци притежават определен хидроенергиен потенциал. На р. Ботуня (с. Стояново) в момента се изгражда МВЕЦ за производство на електроенергия с мощност – 500 kW и нето пад 14.5 м. В разрешителните за ползване на воден обект (№ 100187/02.12.2003 г.) и за водоползване (№ 100186/01.12.2003 г.) са посочени условията, при които водите на р. Ботуня могат да се използват за производство на електроенергия.

По схемата на FAO (1988 и 1990 г.), територията на община Криводол попада в Карпатско – Дунавска почвена област и по-точно в пределите на Долнодунавската почвена подобласт, Западна Предбалканска провинция. Разпространени са лесивираните почви (сиви горски) - обикновени, а така също и планосолите (преовлажнени почви). Покрай реките са разпространени наносни (алувиално-ливадни почви) почви. В землищата на селата Фурен и Лесура са разпространени карбонатни черноземи.

1. Тип лесивирани почви (Luvisols, LV, FAO,1988) се определят като сиви горски почви и заемат 60% от територията на общината. Добре изразен и мощно развит илувиално-глинест В_t – хоризонт, диференциран профил, имащ висок сорбционен капацитет на ила и наситеност с бази (по-висока от 50%). При отсъствие на ерозия те са напълно развити, дълбоки почви с профил от 90 – 100 до 150 – 200 см. Повърхностният хоризонт А обаче е слабо мощен - от 18 до 25 см. при по-тежките почви и до 35 см при по-песъчливите почви. Механичният състав е разнообразен и се дължи не само на наследения гранулометричен състав от почвообразуващите материали или палеопочвени процеси, но най-вече на преразпределение в процеса на лесиважа. В повърхностния хоризонт почвите са леко-, средно- или тежкопесъчливо-глинести, а в В_t – значително по-глинести (до 60% глина), хумусното съдържание е сравнително високо – до 3 – 4%. На територията на общината се срещат следните подтипове: обикновени / /; светли / /.

2. Наносни почви Fluvisols, FL, FAO, 1988) се определят като алувиално-ливадни почви. Те са образувани от младите (кватернерни) наноси на реките, обрасли с растителност и обогатявани периодично с нови седиментни материали. Намират се в начална фаза на почвообразуване, имат само хумусен А хоризонт в различна фаза на развитие. По механичен състав те биват от чакълесто-песъчливи до леко глинести. Те са рохкави, проветриви, топли и овлажнявани от близките подпочвени води, обработват се лесно. От подтиповете са разпространени богати / / и кисели / / наносни почви.

3. Черноземи (Chernozems, CH, FAO, 1988, 1990), подтип карбонатни черноземи Calcic Chernozems, CHk). В сравнение с другите подтипове те са с по-плитък профил и с по-малко съдържание на хумус. Присъствието на карбонати в тях е причина за хлороза по растенията, поради липса на желязо и манган, както и за фосфорен глад, породен от блокирането на подвижните форми на фосфора. Разпрашената орница на по-леките по механичен състав разновидности е предпоставка за поражения на тези почви от интензивна проява на дефлация.

По отношение на пригодността на почвите за земеделие, те се със среден до лош бонитет, основен проблем за опазването им е ерозията. Подходящи са за отглеждане на зърнени и фуражни култури. За подобряване на тяхното плодородие е необходимо прилагането на противоерозионни мероприятия и варуване.

На територията на общината преобладават селскостопански площи , разположени на мястото на смесени гори от цер (Quercus cerris L) и благун (Q. frainetto Ten.). Днес те са запазени на незначителни площи в землищата на гр. Криводол и с. Фурен. (Фиг.10 ).

Селскостопанските земи в землището на гр. Криводол и по поречието на р. Ботуня и Въртешница в миналото са били разпостранени гори от полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora C. Koch) и др.

Смесени гори от цер, благун и келяв габър са типични за землището на с. Ботуня. Те заемат участъци, които се характеризират с по-плитки и по-каменливи почви. При тези условия келявият габър участва почти равностойно в изграждането на дървесния етаж или образува свой подетаж. Увеличаването на обилието на келявия габър се стимулира и от човешката дейност, тъй като тези гори са подложени на интензивна експлоатация (сега паша на селскостопанските животни) и последвала ерозия на почвата, което води до засилване на деградационните процеси на гората, т.е. до създаване на благоприятни условия за развитие на келявия габър.

Незначителна площ в землището на с. Краводер заемат смесени гори от мизийски бук , келяв габър , обикновен габър.

Гори и храсталаци от келяв габър (Caprineta orientalis) са разпространени северно от с. Галатин и източно от с. Баурене. Те са възникнали след деградацията на коренните гори и най-често след силно ерозиране на почвите и дори до разкриване на основната скала. Горите и храсталаците са много разредени, представени от малки горички или групи, а останалото пространство е заето от храсталаци на други видове или пък от тревна покривка, изградена предимно от ксерофитни тревни видове.

Мезоксеротермна тревна растителност с преобладаване на луковична ливадина ( ), пасищен райграс (), троскот ( ), на места белизма ( ) и по-рядко садина е разпостранена по селските мери на селата Ракево, Добруша, Лесура, източно от от Градешница и северно от Пудрия.