П р о г р а м а за опазване на околната среда

Според стойностите на показателя рН, почвите са със средно кисела реакция, а по отношение на степента на вредна почвена киселиност – няма вредна почвена киселинност/ V₃ % - 93 – 98%.

1.3.2.5.Засолени и заблатени почви

Няма засолени и заблатени почви.

1.3.2.6.Ерозирали почви

Няма данни за ерозия на почвата.

1.3.2.7.Нарушени терени

Нарушените терени в резултатна добива на нерудни полезни изкопаеми заемат незначителна площ- 43.57 дка (0.1% от територията). Те са разположени в землищата на селата Галатин, Осен и Ракево.

Горските територии в общината заемат площ от 37 815.63 дка (или 12.2 % от територията на общината). Липсва информация за състоянието и собствеността на горите.

- защитени територии

На територията на общината е обявена само една защитена местност – находище на червен божур. Статута на защитената местност е единствено да не се разорава.

• 
  зелени площи в населените места
  

Таблица 35

На този етап липсва информация за количеството на генерираните на територията на общината отпадъци и техния състав. В системата на организирано сметоизвозване са обхванати само 30% от населението на гр. Криводол. През 2002 г. събраните и измерени отпадъци на сметището в гр. Криводол възлизат на 1 260 т, от които 100 % са депонирани. Общо натрупаните отпадъци в сметището възлизат на 14 142 т., като сметището трябва да бъде закрито през 2010 г. Генерирани отпадъци от човек за година са 315 кг. Наличната сметовозна техника, с която се извършват услугите за организирано събиране и транспортиране на битовите отпадъци от гр.Криводол, се състои от 1 камион, наличните съдове за съхранение на битовите отпадъци са две кошчета.

Обществените приходи и разходи от организираното сметосъбиране и сметоизвозване са представени в Табл.37

Таблица Финансово-икономически показатели на сметосъбиране, сметоизвозване и депониране

2.2.Природна и техногенна радиоактивност

(Фиг.23. Пунктове за рад. мониторинг на необр. почви)
Радиологичното състояние на околната среда се осъществява от МОСВ чрез ИАОС и лабораториите за радиационни измервания във Враца и Монтана. Показателите, по които се извършват непрекъснати и периодични контролни наблюдения, са:: радиационен гама фон; специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди в почви, дънни утайки и отпадъчни продукти; обща бета – активност на води, обемна специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди в аерозолни проби.

Естественият радиационен гама-фон е физична характеристика на околната среда, специфична за всеки пункт, област, регион. Най-близко разположените пунктове за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон са разположени в Монтана, Враца, Кнежа и в района на Козлодуй. Резултатите от наблюденията през 2003 г. показват, че радиационният гама-фон е в границите на естествените стойности за съответния пункт и конкретните метеорологични условия.

Атмосферната радиоактивност се изследва на базата на автоматично събрани аерозолни проби (обем над 500 м³ въздух). Пробонабирането се извършва два пъти месечно в градовете Враца и Монтана. Не се наблюдават надфонови повишения на специфичната активност на радионуклиди в атмосферата, като измерените стойности на техногенния С_s – 137 са < 10 µBq/m³, а на космогенният Ве – 7 са в диапазона от 0.2 до 6.3 1 mBq/m³.

Радиационното състояние на необработваеми почви се оценява посредством извършване на недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от предварително избрани контролни пунктове, представени на Фиг. На територията на общината има изграден такъв пункт при гр. Криводол. Радиологичният контрол през 2003 г. показва, че няма съществени отклонения в измерената специфична активност на естествените радионуклиди спрямо предишните им стойности. Табл.38
Таблица 38 Специфична активност наестествени радионуклиди

в необработваеми почви (q/kg )

Съдържанието на техногенния радионуклид С_s – 137 в почвата е представено в Табл. 39

Таблица 39 Специфична активност на С_s – 137 / Bq/kg /