Закон за гробищата, погребалната и траурно-обредната дейност част първа обща част глава първа. Общи положения



страница1/3
Дата22.01.2019
Размер222.5 Kb.
ТипЗакон
  1   2   3
ПРОЕКТ

ЗАКОН ЗА ГРОБИЩАТА, ПОГРЕБАЛНАТА И ТРАУРНО-ОБРЕДНАТА ДЕЙНОСТ
ЧАСТ ПЪРВА

ОБЩА ЧАСТ

ГЛАВА ПЪРВА.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1. Този закон урежда и хармонизира обществените отношения, свързани с гробищата, погребалната и траурно-обредната дейност на територията на Република България, дейността на лицата, предоставящи погребални и траурно-обредни услуги, защита на правата на потребителите на тези услуги и опазване на културните традиции и историческото наследство.
Цел

Чл. 2. Законът има за цел да създаде унифицирана регулация на:

1. устройството, собствеността, управлението и поддържането на гробищните паркове и крематориумите;

2. правата и задълженията на собствениците на гробищни паркове и на крематориуми;

3. правата и задълженията на ползвателите на гробни места;

4. правата и задълженията на лицата, предоставящи погребални и траурно-обредни услуги;

5. извършването на погребения и кремации на български и чужди граждани;

6. почитане паметта на покойника;

7. зачитане и съхранение на погребалните и траурните обичаи и културните традиции, както и ритуалите и обичаите на различните вероизповедания;

8. защита на потребителите на погребални и траурно-обредни услуги срещу нелоялни търговски практики.
Характер на дейностите

Чл. 3. Погребалната дейност и траурно-обредната дейност имат възпоменателен характер, а погребалната и задължителен.
Забрана за господстващо и монополно положение

Чл. 4. Органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление и лицата, предоставящи погребални и траурно-обредни услуги нямат право да създават условия на господстващо или монополно положение при осъществяването на погребална и траурно-обредна дейност.
Достъпна среда

Чл. 5. Гробищните паркове и крематориумите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда, включително за хората с уврежданията.
Придобиване на статут на недвижима културна ценност

Чл. 6. Гробищен парк, както и отделно гробно място, може да придобива статут на недвижима културна ценност, при условията и по реда на Закона за културното наследство.
Мемориален гробищен парк

Чл. 7. След изчерпване на гробните места в гробищен парк, теренът се отрежда за мемориален гробищен парк в който се допускат погребения само на лицата придобили безсрочно право на гробоползване, както и урнополагане в съществуващи гробове, в урнови гробове и строителство на урнови стени.
ЧАСТ ВТОРА

ГРОБИЩА
ГЛАВА ПЪРВА

ГРОБИЩНИ ПАРКОВЕ
Раздел І

СОБСТВЕНОСТ
Чл. 8. (1) Гробищните паркове могат да бъдат публична държавна, публична общинска собственост, собственост на регистрираните вероизповедания съгласно чл.24 от Закона за вероизповеданията и частна собственост на юридически лица с нестопанска цел с участие на общината на съответната територия. /Следва да се предвиди изменение на ЗУТ по отношение на собствеността на озеленените площи със специфично предназначени, която към момента е изключителна публична държавна или общинска собственост/.

(2) Гробищните паркове не могат да се отдават на концесия или чрез други форми на договаряне с изключение на случаите по чл.13, ал.2 от Закона за концесиите
Раздел ІІ

УСТРОЙСТВО

Чл. 9. (1) Гробищните паркове са обособени терени със специфично предназначение и се устройват с общ устройствен план и с подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, при условията и по реда на този закон, Закона за устройство на територията и Наредба №7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

(2) Подробните устройствени планове по ал. 1 се приемат с решение на общинския съвет, в зависимост от техния териториален обхват.



Чл. 10. (1) С подробния устройствен план се определят:

1. зоните със съответно функционално предназначение и тяхното устройство: пешеходен, комуникационен и транспортен достъп, заедно с местата на спирките на обществения транспорт; местата за паркиране и обществено обслужване за посетителите на гробищния парк; площите за благоустрояване и озеленяване; местоположението на постройки и съоръжения за обслужване и поддръжка на гробищния парк; местата за събиране, обработка и извозване на сметта и на строителни отпадъци; местата на обществените тоалетни, чешми и огради;

2. гробните парцели и гробните места; главните и второстепенните алеи на гробищния парк; терените за озеленяване с трайна паркова растителност; разположението на техническата инфраструктура; местата на урновите гробове и урнови (колумбарийни) стени и ниши / колумбарии/ , на многоетажните оборотни гробници, на надземните гробници тип мавзолей, на гробниците тип крипта и на костници; местата на култовите и ритуалните сгради – храмове и молитвени домове, зали за граждански ритуал; зали за възпоменания;

3. схемата за разположение и монтаж на информационни табла и указателни табели; местата за събиране на отпадъци по алеите.

(2) Гробищните паркове се ограждат с ограда.

(3). В гробищните паркове се осигурява течаща вода за питейно-битови цели, отговаряща на изискванията на Наредба №9 за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(4). Отпадъчните води се включват в канализационната мрежа на населеното място. Когато няма изградена канализационна система, отпадъчните води се изпускат във водоплътни изгребни ями, оразмерени съгласно нормите за проектиране на канализационни системи.

Чл. 10. (1) Гробните парцели заемат терена между второстепенните алеи и са разделени на редове, които се броят от изток на запад, а гробните места от юг на север. Парцелите, редовете и гробните места притежават индивидуален номер. Редовете и гробовете се отделят с междинни пътеки.

(2) Парцелите, редовете и гробните места по ал. 1 се оформят съгласно трасировъчен план и вертикална планировка по които се изпълняват благоустройствените и изкопните работи и се извършва оразмеряването на архитектурно- пластичното оформяне на гробните места.

(3) В гробищните паркове се обособяват гробни парцели на регистрирани вероизповедания, културни общности и военни гробища – мемориали.

(4) В гробищните паркове се обособяват и парцели за погребения на бездомни лица, лица с неустановена самоличност или за непотърсени в срок урни, както и обособен терен за костница.



Чл. 11. (1) Терените, определени за гробищни паркове, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са разположени извън обсега на вододайната зона на населеното място;

2. да не са с наклон към страната на урбанизираните територии, към водоизточници, използвани за питейно-битови нужди, плажове и места за къпане.

3. да са извън рисковите зони, застрашени от свличане на земни маси или срутване на скални отломки;

4. да са отдалечени на минимум 300 м от строителните граници на населеното място;

5. да са разположени върху терени без скални съставки и с почва лесна за изкопаване, както и със състав, забавящ процеса на тлеене;

6. да са с дълбочина на подпочвените води минимум 2,50 м, като при по-високи подпочвени води се правят дренажи или се изгражда канализация на гробищния парк.

(2) За предвижданията в устройствените планове гробищни терени, както и в случаите на разширение на съществуващите се изготвя оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), съгласно Закона за опазване на околната среда.

(3) В гробищния парк се определя място за поставяне и излагане на стари и подменени надгробни плочи и съоръжения и място за сметосъбиране.

(4) В гробищните паркове и извън тях може да се изграждат крематориуми.

(5) Нормативите за устройството на гробищните паркове се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройство.
Раздел ІІІ

УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 12. (1) Гробищните паркове се управляват от собственика при спазване на Наредбата на съответната община и одобрен от общинския съвет устройствен акт.

(2) Създаването на нови, разширяването или закриването на гробищни паркове на територията на всяка община става с решение на общинския съвет.

(3) Поддържане, обновяване и разширяване на гробищните паркове, сградите и съоръженията за общо ползване, общо и подчертаващо устройствената структура на парка озеленяване, благоустрояване, изграждане на главна и второстепенна алейна мрежа и мрежата на техническата инфраструктура, осигуряването на обществения ред, охраната, осветлението, водоснабдяването и почистването на гробищния парк се извършва за сметка на собственика.

(4) Видът на оформянето на гробното место се определя от титуляра на правото на гробоползване, който е длъжен да го поддържа в добър вид, и за своя сметка. При неизпълнение, поддръжката се извършва от собственика на гробището за сметка на титуляра.

(5) Регистрираните вероизповедания могат да ползват и поддържат за своя сметка обособени парцели от гробищни паркове при спазване на установените правила за вътрешен ред и участие в разходите по ал.3./чл.410 ГПК/

(6) Парцелите за държавни и военни погребения се управляват и поддържат от Министерството на отбраната, а парцелите, в които има военни мемориали на други държави, могат да се управляват и поддържат от съответните дипломатически представителства при спазване на установените правила за вътрешен ред и участие в разходите по ал.3.

(7) За неизпълнение на задълженията по ал.4, ал.5 и ал.6, собственикът на гробището може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.

Чл. 13. Всички изисквания за външно и вътрешно оформление на гробищните паркове, пропусквателния режим, охрана, сметопочистване и сметоизвозване, вътрешен ред и други се уреждат с унифицирана Наредба за всички общини в РБ. С оглед спецификите на отделните населени места, общинските съвети могат да приемат отделни наредби за всички или отделни гробищни паркове на съответната територия независимо от правото на собственост.
Раздел ІV

РЕГИСТРИ

Чл. 14. (1) В общинската администрация се създават и водят следните публично регистри:

1. азбучен регистър – в който се вписват по азбучен ред: трите имена на покойника, дата и място на раждане, дата на смъртта, последен постоянен адрес и в кой парцел, ред и гроб е погребан, дата и час на погребване, на извършване на ексхумация и на последващо погребване;

2. регистър на гробните места по парцели;

3. регистър за урновите гробове и урновите ниши;

4. азбучен регистър на извършени кремации.

(2) Обстоятелствата, които се вписват, редът за воденето, поддържането и ползването на регистрите по ал. 1 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.


ГЛАВА ВТОРА

ГРОБНО МЯСТО И ПРАВО НА ГРОБОПОЛЗВАНЕ
РАЗДЕЛ І

ГРОБНО МЯСТО

Чл. 15. (1) Гробно място е мястото, където се полагат в ковчег тленните останки или урната след кремация на покойник.

(2) Гробното място е обособена част от парцел.

(3) Гробните места са:

1. обикновен земен гроб;

2. обикновен зидан гроб;

3. семеен гроб - гробница тип крипта; двуетажен гроб; надземна гробница тип мавзолей;

4. многоетажни оборотни гробници;

5. костници;

6. урнов гроб;

7. урнова ниша (колумбарии) и урнови стени (колумбарийни).

(4) Гробните места се изкопават от лица - гробари, назначени от собственика на гробищния парк под контрола на служител от общинската администрацията. Изкопаването на гробното място се извършва съгласно трасировъчния план или се трасира на място от служител на общинската техническа служба.

Чл. 16. (1) Обикновен земен гроб е с размери: дължина от 2,10 м до 2,50 м, ширина от 1м., а за фамилно гробно място най-малко 1.50 м, и дълбочина от 1,50 м до 2,00 м.

(2) При погребване на трупове на деца, дълбочината на гроба трябва да бъде най-малко 1,2 м.

(3) Разстоянието между гробните места е 1,00 м по дългите им страни и 0,60 м по късите им страни.

(4) При извършване на погребването над гробното място се създава земен насип висок около 0,5 м. Този насип в последствие може да се оформи с рамка в паметна плоча.

(5) Гробните места следва да бъдат с траен надгробен знак и могат да се оформят архитектурно, пластично или скулптурно.

(6) Гробница тип крипта, надземна гробница тип мавзолей, многоетажни оборотни гробници, урнови стени и костници се изграждат съгласно изискванията на този закон при спазване на Наредба №2 за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ ипогребването и ренасянето на покойници на МЗ.



Чл. 17. (1) Стоманобетонни и полимерни камери са специално изградени съоръжения за едно или две погребвания, с възможност за поставяне на разделителна плоча, осигуряваща хоризонтално разделяне на камерата, които се монтират след извършването на изкоп с дълбочина не по-малко от 2,2 м и полагане на дренажен пласт под тях. Миинималният слой пръст от дъното на горната камера не може да бъде по-малко от 1,25 м.

(2) Камерите трябва да имат следните минимални размери:

1. дължина -2,2 м;

2. ширина – 1 м;

3. обща дълбочина -1,5 м.

(3) Погребването на покойник в стоманенобетонна или полимерна камера се извършва само през деня в херметически затворен ковчег с филтрираща система.

(4) Погребване на втори покойник в стоманенобетонната или полимерната камера не се разрешава преди изтичане на двадесет години от последното погребение.

Чл. 18. (1) Урновите гробове се разполагат на обособени места в гробищния парк и са предназначени за полагане на една или повече урни с пепел от кремирани покойници.

(2). Урнополагането може да се извършва в обикновени или фамилни гробни места на близки на покойника.

(3) Урнов гроб е с минимални размери: дължина - 0,7 м, ширина - 0,6 м и дълбочина – 1 м, като отстоянието между урновите гробове е по 0,60 м от всички страни, а пръстта над урната на-малко 0,3 м.

Чл. 19. Урновите стени /ниши/ са обособени части от специално изградени стени в гробищния парк за полагане на урни с пепел на кремирани покойници.

Чл. 20. При надземни погребвания /в надземни стени /ниши/ за поставяне на ковчези или в надземни гробници/, покойниците се поставят в запоени метални ковчези с филтрираща система, а погребалната ниша след поставяне на ковчега се затваря плътно.

Чл. 21. Изграждането на надземна урнова стена /ниша/, надземна стена /ниша/ за постаяне на ковчези, стоманенобетонна камера, гробница или костница в случаите когато представляват строеж по смисъла на ЗУТ се допуска въз основа на разрешение за строеж, издадено при условията и по реда на ЗУТ.

Чл. 22. По изключение може да се допусне погребение в общ гроб при спазвне на следните изисквания:

1. разстоянието между отделните ковчези да бъде най-малко 0,5 м;

2. при погребване в два реда, горният ред трябва да бъде отделен от долния с 0,5 м. Пръст;

3. ковчезите от горния ред трябва да се разполагат в шахматен ред спрямо долния;

4. дълбочината на общите гробове при погребване в два реда трябва да бъде най-малко 2,5 м. И на най-малко 0,5 м. От нивото на подпочвените води.
РАЗДЕЛ І­І

ПРАВО НА ГРОБОПОЛЗВАНЕ

Чл. 23. (1) Правото на гробоползване е особен вид право на ползване на гробно място по смисъла на чл.15, / за което не се прилагат правилата на чл.56 и следващите от Закона за собствеността/ което възниква в полза на наследниците по закон или завещание с полагането на покойник или на урна с праха му в гроб или в урнова ниша /колумбарии/ и заплащане на съответната такса.

(2) Правото на гробоползване при погребване на покойник в нов гроб се погасява след изтичане на минималния санитарно необходим срок от 8 години от датата на погребението, при положение, че преди това то не е било продължено.

(3). Придобиване на правото на гробоползване по ал.2 е безвъзмездно.

(4 Титуляр на правото на гробоползване са наследниците на лицето, вписано в регистъра по чл. 14, ал. 1, т. 1, след представяне на удостоверение за наследници.

(5) Ново гробно място се предоставя по постоянен адрес на починалия или в друго населено място при изразена писмено и приживе негова воля нотариално заверена, както и по местоживеене на наследниците.

(6) За придобиване на право на гробоползване извън случаите по ал.2, се заплащат еднократно такси в размер, определен от общинския съвет, съгласно Закона за местните данъци и такси.


Срок на правото на гробоползване

Чл. 24. (1) Правото на гробоползване е срочно и безсрочно.

(2).Правото на ползване на урнова ниша /колумбарий/ е винаги безсрочно и се придобива с полагане на урната и заплащане на определената от собственика на колумбарийната такса.



Чл. 25. (1) Срочното право на гробоползване се придобива за срок от 15 години след изтичане на срока по чл.23, ал.2 при заплащане на такса, определена от общинския съвет съгласно Закона за местните данъци и такси.

(2). Правото на гробоползване може да бъде продължавано периодически, ако титулярът заплати таксата по ал. 2, преди изтичане на срока. Този срок може да бъде възстановен от управляващия гробището при наличие на основателни причини за пропускането му.



Чл. 26. (1) След изтичане на срока по чл.25, ал.1, т. 1 може да се предостави безсрочно право на гробоползване /право на вечно ползване/ на титуляра на гробното място, ако е поддържано и благоустроено с трайни надгробни знаци и след заплащане на определената от общинския съвет такса.

(2). Безсрочното право на ползване се загубва при неупражняването му повече от 50 години и липса на наследници на титуляра.



Прехвърляне на правото на гробоползване

Чл. 27. (1) Възмездно прехвърляне на право на гробоползване не се допуска.

(2) Безвъзмездно прехвърляне на правото на гробоползване може да се извършва между наследници /роднини/ с писмено заявление до общинската администрация.


Упражняване на правото на гробоползване

Чл. 28. (1) Правото на гробоползване се упражнява от наследниците по реда на Закона за наследството.

(2) При последващи погребения в едно гробно място, правото на гробоползване може да бъде продължено и по искане на наследниците на следващите погребани в същото гробно място лица. В този случай се продължава правото за гробоползване и за наследниците на предишния погребан.

(3) Когато първото погребано лице няма наследници и правото на гробоползване е продължено, наследниците на следващия или следващите покойници, по реда на извършените погребения в същото гробно място, придобиват самостоятелно право на гробоползване.

(4) Когато правото на гробоползване не е било продължено по реда на чл. 25 или чл.26, ал.1 и след писмено предизвестие от общинската администрация до наследниците, гробното място се предоставя за нови погребения. Тленните останки от предишни погребения се изваждат и полагат в костница.


Съдържание на правото на гробоползване

Чл. 29. (1) Правото на гробоползване обхваща:

1. извършване на последващо погребение или урнополагане;

2. поставяне на временни или трайни възпоменателни знаци;

3. озеленяване на гробното място;

4. извършване на траурни и възпоменателни обреди.

(2) Титулярът на правото на гробоползване е длъжен да постави траен надгробен знак на гробното място и да го поддържа и благоустроява.


Срок за полагане на друг покойник

Чл. 30. (1) Полагането на друг покойник в гробно място по чл. 15, ал. 3, т. 1 или 2 не се допуска преди изтичането на 8 години от предишното погребение. Това ограничение не се прилага за урнополагане.

(2) Полагането на друг покойник в гробно място, преди изтичане на срока по ал. 1, се допуска:

1. с писмено разрешение на регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), когато до изтичането на срока остава не-повече от две години;

2. когато тленните останки са третирани с биоензими, след изтичане на три години от погребението;

3. при погребение в двуетажен гроб, когато първият погребан е поставен в долната камера.

(3) Ексхумация се допуска по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.


Задължение за вписване при промяна на право на гробоползване

Чл. 31. (1) При промяна на правото на гробоползване, правоимащият е длъжен в едномесечен срок да заявяви обстоятелството в съответната община за вписване в регистъра по чл. 14, ал. 1, след представяне на удостоверение за наследници.

(2). Този срок може да бъде възтановен от кмета на общината или упълномощено от него лице при наличие на основанебни причини за пропускането му.



ЧАСТ ТРЕТА

ПОГРЕБАЛНА ДЕЙНОСТ
ГЛАВА ПЪРВА

ПОГРЕБЕНИЕ
Чл. 32. (1) Погребална дейност има задължителен характер и включва:

1. констатиране и установяване на смърта от компетентно медицинско лице – лекар или фелдшер и издаване на съобщение за смърт а при кремация и разрешение за кремация.

2. обявяване на смъртта пред длъжностното лице по гражданското състояние, вписването на смъртта в единния електронен регистър и издаване на препис-извлечение от акта за смърт;

3. пренасяне и транспортиране на покойника. При транспортиране на тялото на покойника в друга държава – превод и легализация на акта за смърт, искане и получаване на разрешение от РИОКОЗ, а при превозване на покойник в държава, която не е членка на Европейския съюз - и митническо оформяне и пломбиране на ковчега.

4. Изкопаване на нов гроб или разкопаване на съществуващ

5. Погребване /заравяне на човешки тленни останки/ и урнополагане.



Чл. 33. Всеки собственик на гробище има право да урежда управлението и вътрешния ред на гробищния парк, реда и условията за погребения и кремации, ползването и благоустрояването на гробните и урновите места и свързаните с тази дейност услуги с вътрешен акт, / който се одобрява от общинския съвет на съответното община./доколкото не противоречи на този закон и на общинските наредби, приети и действащи на територията на съответната община.
Удостоверяване на смъртта

Чл. 34. (1) Всеки труп подлежи на външен оглед от лекар с цел установяване на момента и причината за настъпване на смъртта.

(2) След приключване на огледа по ал. 1 лекарят е длъжен да изготви съобщение за смърт, в което се удостоверява причината за смъртта.

(3) Огледът по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването.

(4). Организацията по предаване на трупа на починал в лечебно заведение за болнична помощ или дом за медико-социални грижи се извършва съгласно Раздел ІV от Наредба №49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи на Министъра на здравеопазването.



Чл. 35. В случай на съмнение за насилствена смърт, лекарят констатирал наличието на смъртта незабавно уведомява органите на МВР и прокуратурата. Погребението се разрешава след извършването на предписаните от съответните органи действия..

Чл. 36. Ако смъртта е настъпила поради неестествени обстоятелства като удавяне, обедване, трудова или транспортна злополука и други произшествия, установяването й трябва да стане от съдебно-медицинсски експерт или от друг лекар, който е участвал в огледа на трупа, извършен от органите на предварителното производство.
Погребение

Чл. 37. (1) Погребение е актът на полагане на тленни останки на покойник /погребване/ или на пепелта му от кремация в гроб, урнова ниша, разпръскване на друго място или предаване на урната на наследниците за съхранение.

(2) Погребението се извършва само в светлата част на деня.

(3) Всеки български гражданин има право на достойно погребение и траурен обред според традицията, религията и неговата волята или на близките му.

Чл. 38. Не се допуска погребване в общи гробове освен в изключителни случаи с разрешение на директора на съответната регионална здравна инспекция при спазване на изискванията по чл.22.

Чл. 39. Не се допуска погребването на покойници извън гробището освен в случай на особени заслуги на лицето за развитието на съответното населено място или държавата с разрешение на кмета на общината или упълномощено от него лице, съгласувано с директора на съответната регионална здравна инспекция.

Чл. 40. При извършване на погребвания на лица от вероизповедания, различни от традиционното за Република България източноправославно вероизповедание, се вземат под внимание бита и традициите на съответната религиозна общност, регистрирана съгласно българското законодателство.
Изисквания за извършване на погребение

Чл. 41. (1) Погребение се извършва след представяне на акт за смърт.

(2) Актът за смърт се съставя от длъжностно лице по гражданско състояние в кметството или общината на чиято територия тя е настъпила, но не по-късно до 48 часа след настъпването й. Изключения от срока се допускат при съдебно-медицински експертизи по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, или след представена служебна бележка от лекаря, лечебното или социалното заведение за причините за забавянето.

(3) Погребение се извършва не по-рано от 24 часа след установяване на смъртта по реда на Наредба №14 от 2004 г. за медицинските критерии и реда за установяване на смърт на Министъра на здравеопазването. Този срок не се прилага след аутопсия.

(4) Съхранение на тялото на покойник над 48 часа става задължително в хладилна камера.

(5) Погребение на починали лица от остри заразни болести, представляващи заплаха за здравето на обществото, се извършва по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването.

(6) Ако до един месец от настъпването на смъртта не са намерени наследници на починалия или покойника е с неустановена самоличност, погребението се извършва служебно от общинската администрация по реда на чл.44.

(7) Погребение на чужд гражданин се извършва по реда на чл. 49.

Видове погребения

Чл.42. Погребенията съгласно волята на покойника или неговите наследници могат да бъдат:

1. Традиционно - гробо и урнополагане в съществуващ или нов гроб с насипване;

2. Погребване на покойник в море;

3. Чрез кремация - полагане на урната с праха на покойника в урнова ниша в колумбарийна;

4. Разпръскване на урновия прах извън територията на населените места или предаване на наследниците за съхранение;

5. Погребване в оборотни гробници

6. Погребване в костохранилища чрез полагане на кости в специални стени.
Ексумация и повторно погребване

Чл.43. Изравянето на трупове на починали или на останките им и повторното им погребване се извършва при условията и реда на чл.26 от Наредба №2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници на министъра на здравеопазването.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница