Памет и суперпамет
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
| телно и несъзнателно. Съзнателното внимание се съсре- доточава с усилие на волята,несъзнателното – без или с малко усилие на волята. Неразвитите в умствено отношение хора притежават незначителен запас от волево внимание. То е характерно преди всичко за хора с висок интелект и по същество определя степента на развитието им. Способ- ността у човека за развитие на волевото внимание е и едно от основните различия между него и животните. Несъзнателното внимание е вродено у нас, а съзнателно- то – придобито вследствие на развитието на заложените у нас способности. Децата, неразвитите в умствено отношение хора и животните трудно задържат вниманието си повече от няколко секунди върху даден предмет. Напротив, развитите в умствено отношение могат чрез усилие на волята си да задържат вниманието си върху някой неинтересен предмет дотогава, докато получат нужните им впечатления. По същия начин те могат да прехвърлят вниманието си от интересен към по-малко интересен предмет, като намерят и в него нещо интересно – това облекчава съсредоточаването на внимани- ето. Същевременно у тях волево се развива и способността да не отклоняват вниманието си към ненужни в дадения момент предмети. Хората, които не притежават тези качес- тва, са почти винаги във властта на случайни впечатления и приличат на децата в цирка, които са забравили за всичко и възприемат единствено това, което става на сцената. 15 Човек възприема впечатления непосредствено или кос- вено чрез съответните си органи. Органите за осезание, за обоняние и вкус ги предават непосредствено на мозъка. Те влизат в непосредствено съприкосновение с предметите, като впечатленията се получават чрез докосване, опитване на вкуса и миризмата им. А органите на зрението и слуха предават впечатления в мозъка ни косвено, чрез съответни светлинни и звукови вълни. Впечатленията, които се предават непосредствено, се възпроизвеждат по-трудно от тези, които сме възприели кос- вено чрез слуха и зрението си. За последните си спомняме с лекота, поради което способността да ги запомним се под- дава на развитие чрез упражнения. Трудно се помни вкусът, мирисът и усещането за допир, но запомняйки времето и мястото на придобитите впечатления, вие ще познаете пред- мета, щом го видите отново. Въпреки това и тази способност се поддава на развитие и усъвършенстване, за което говорят уменията на дегустаторите на чай, кафе, вино или на експер- тите, които долавят и най-тънката разлика между парфюми- те. Те възпроизвеждат старите впечатления в съзнанието си до най-малки подробности веднага, щом новото впечатление стигне до мозъка им. Но като правило много по-трудно се за- помнят впечатления за вкус, мирис или докосване, отколкото зрителните и слуховите впечатления. С помощта на въображението си, подкрепено от паметта, вие можете да възпроизвеждате образа на определен пред- мет или звук сравнително бързо и точно. У някои тази спо- собност е развита дотолкова, че те могат да си представят някое зрелище или да чуят определен звук почти толкова ясно, колкото и в действителност. Художниците, писателите и композиторите са красноречив пример за това. Необходимо е не само да научим съответните си органи бързо и лесно да възприемат, но и да насочваме вниманието и интереса си към определена дейност, като се стремим да запомним целия свързан с нея мисловен процес. Често впе- чатления се придобиват по два или повече начина. Напри- мер при четене зрително възприемаме думи, фрази и изре- 16 чения, като в същото време разумът ни възприема мислите и идеите на автора. На основата на тези два процеса читателят асимилира прочетеното и стига до определени изводи, като ги съпоставя с други свои познания, сведения и мнения от паметта си. Възможността да възпроизвеждаме тези впечат- ления зависи от степента на развитие на паметта ни. Усъвършенстването на вниманието и интереса играят важна роля за доброто функциониране и развитие на па- метта. Всеки би могъл да се убеди в това от собствен опит, като развие у себе си изкуството да възприема и възпроиз- вежда впечатления. Знаменитият френски фокусник Робер Уден развил чрез упражнения наблюдателността, вниманието и паметта си до много висока степен. С това се обяснява и успехът му като фокусник. Разправят как в юношеските си години той бързо преминавал край някой магазин, като внимателно гледал витрината. След като го отминел се спирал и се опитвал да си спомни колкото се може повече от изложените на нея предмети. Постоянното повтаряне на това упражнение до- толкова повишило остротата на възприятията и силата на вниманието му, че с всеки изминал ден той запомнял все повече предмети. По този начин Уден развил онази част от ума си, която пазела и възпроизвеждала впечатленията. Той бил в състояние да премине на бегом пред голяма витрина с много стоки и след това почти безпогрешно да опише всяка една от тях. Именно благодарение на тази своя способност той се прославил и направил състояние. Паметта му се превърнала в нещо като фотографска плака, запечатваща действителността, и трябвало само да пожелае да възпро- изведе определени впечатления, за да застанат пред очите на съзнанието му. Подобен случай описва и Р. Киплинг в чудесния си разказ „Ким“. Старият учител Лурган Саиб подготвял едно момче за изпълнението на важна задача, при която бързото и точно запаметяване на предмети било въпрос на живот и смърт. Старецът извадил от един сандък куп скъпоценности и ук- рашения и казал на момчето, че може да ги гледа колкото 17 си иска, но да ги запомни добре. На урока присъствал и друг негов ученик, който вече бил усвоил нужните умения. Ким се навел над подноса с 15 скъпоценни предмети, разгле- дал ги внимателно и когато ги скрили от погледа му казал: „Имаше 5 сини камъка – един голям, един по-малък и три Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|