Памет и суперпамет

34
сте видели. При възможност дори си водете записки. Ще се учудите на малкото неща, които ще си спомняте в началото, и многобройните впечатления, които ще придобиете, след като започнете да изпълнявате моите упражнения. Ще усво-
ите не само изкуството да наблюдавате, но и изкуството
да помните. Подсъзнанието ви ще се настрои да забелязва всичко и да го поставя на определено място в паметта ви.

35
СЛУХОВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ
И ПАМЕТТА
Изразът „възприемане на впечатления“ обикновено се свързва със зрението ни, но той е напълно пригоден да обозначи и придобиването на впечатления чрез слуха.
Съществува обаче голяма разлика в способностите ни да запомним впечатленията, придобити по тези два начина.
Едни хора помнят по-добре видяното, други – чутото.
Някой познава свой стар познат веднага, щом го види, друг не може да го познае по лицето, но веднага си спомня кой е, щом чуе гласа му. Известни са случаи, когато хора, които не са се виждали с години, са познавали гласа си по телефона.
Разказват за един детектив, който не можел дълго време да открие един престъпник,тъй като последният владе- ел до съвършенство изкуството да се дегизира. Но щом престъпникът заговорил, той веднага го познал, тъй като бил чул гласа му преди 10 години. Познавам хора, които са разпознавали по гласа приятели, които не са виждали от детинство, въпреки че с годините детските им гласове са се променили съществено.
Обикновено зрителните впечатления се възприемат по- бързо, но изглежда паметта запомня по-добре впечатлени-
ята, възприети чрез слуха. Много от нас запомнят по-добре чутото от написаното. Но всички специалисти са на мнение,

36
че зрението помага на слуха да запомни лекциите, тъй като те очевидно се свързват с външността, жестовете, гласа и на- чина на изложение на лектора. Естествено, лекцията оказва много по-силно въздействие, когато се възприема на живо, отколкото когато я четем напечатана. А най-добре е отново да прочетем чутата лекция, като се възползваме от възмож- ностите на двата вида памет – зрителната и слуховата.
Музикантите са развили слуха си дотолкова, че могат да доловят и най-малката дисхармония или отклонение от партитурата. Същото са постигнали и други, като са развили тази своя способност до съвършенство. Монтьорите са в състояние да открият повреда в колата ви, долавяйки про- мяна в шума на двигателя. Железничарите могат да доловят и най-малката разлика в „пеенето на релсите“, когато по тях преминава влак, и по този начин да установят всичко ли е наред. Машинистът долавя всяка промяна в пухтенето на локомотива, без да гледа приборите пред себе си, и съот- ветно увеличава или намалява налягането. Старите лоцма- ни познават всеки параход по сирената му, а жителите на го- лемите градове – различните църкви по звъна на камбаните им. Телеграфистите познават появата на свой нов колега по телеграфа само по разликата на почукването.
В древността, когато още не съществувала писменост, познанията на едно поколение се предавали на друго чрез разказите от баща на син, от учителя – на учениците. Слу- шателят трябвало да прояви голямо внимание и съсредото- ченост, за да запази в паметта си наученото без изменение и да го предаде впоследствие на своя син или ученик. По този начин учениците запомняли огромни текстове, без да пропуснат или променят нито дума. Така древните гърци предавали поемите си от поколение на поколение. По същия начин до нас са достигнали и древните скандинавски сказа- ния; така са се запазили и философските учения на древните перси и индуси. Източните мъдреци не са се доверявали на камъка и папируса, а предпочитали да „запечатат“ тайните на своите учения в паметта на учениците си и да ги запазят като живи истини.

37
Съществува предание за един китайски император, който много завиждал на своите предци и на народа си за великата им история. Самозабравилият се държавник запо- вядал да унищожат всички религиозни, исторически и фи- лософски паметници от миналото, за да може летоброенето да води началото си от неговото идване на престола. Били изгорени всички стари книги и исторически хроники, в т.ч. и трудовете на Конфуций. Така писмената история на на- рода била унищожена и останала да живее като предания, а трудовете на Конфуций били запазени благодарение на изключителната памет на един от неговите последователи.
Той запаметил и след смъртта на императора възстановил произведенията на великия философ. Когато след много години открили един древен ръкопис на Конфуций, спасил се по някакво чудо от императорските клади, се оказало, че в записките на стария мъдрец не била пропусната нито една дума. Съвременните китайци изглежда помнят този урок
– редица специалисти са уверени, че милиони от тях са в състояние да възстановят още на другия ден трудовете на своите класици, ако те по някаква причина бъдат унищоже- ни. А за това са нужни много повече усилия от възстановя- ването на Библията. Такъв обичай се е запазил и в Индия, не- зависимо от наличието на ръкописи отпреди 2000 години.
Велики философски трактати се пазят в паметта на ученици още от времето, когато нямало писменост. Макар и да не е мъртъв, санскритският език се е запазил чрез предаването на религиозни и философски учения. При това са запазени не само думите, но и произношението, ударението и инто- нацията. Разказват, че много индуси знаят наизуст Ведите
(най-древните паметници на староиндийската литература в проза и стихове – бел. пр.) с около един милион думи. За да се запомнят, са нужни години, тъй като ежедневно се наизустяват само няколко изречения, които се повтарят многократно. Те се учат устно, без да се използват същест- вуващите ръкописи.
Кабалата (мистично еврейско учение, възникнало през ІІ век – бел. пр.) и другите древни учения на евреите са стиг-

38
нали до нас по същия начин. Това се отнася и за друидите
(ученията на жреците на древните келти – бел. пр.).
Древните гърци и римляни са били последователи на същите прийоми за запомняне. Има много примери как гражданите на Спарта и Рим дословно повтаряли чутите от тях речи.
Макс Милър твърди, че текстът и речникът на санскритс- ката граматика на Панини са били предавани от уста на уста
350 години, едва след което били записани. По обем тя се равнява на Библията.
Има индуски свещеници, които знаят наизуст цялата
Махабхарата (древно религиозно учение – бел. пр.), състо- яща се от 300 хил. думи. Древните славянски певци знаели наизуст огромни епически поеми. Индианците помнят и предават безкрайни древни мистични сказания. Древните закони на Исландия не били записани или отпечатани, но се прилагали от съдиите и помнели от законодателите. А легендите говорят, че те помнели не само законите, но и прецедентите в съдебната практика.
Разбира се, на нас едва ли са ни нужни такива изяви на паметта. Но не бива да се съмняваме в способността на

Изтегляне 0.66 Mb.

Сподели с приятели: