Памет и суперпамет

22
Усвоявайки изкуството да наблюдавате, вие ще уве-
личите многократно способността си да възприемате.
Например, по време на пътешествие повечето хора про- пускат много интересни неща поради неумението си да ги възприемат. След като се върнат, те четат описания на посе- тените от тях места и се учудват, че не са забелязали много от тях. Други пропускат най-важните моменти в книгата поради това, че я четат небрежно. А индианецът или лесни- чеят ще забележат счупената клонка, прегънатия лист или следи от животни, които обикновеният наблюдател няма да види. Някога четох за един търговец, на когото често се присмивали, че държал за доставчик един малко образован човек. Той не възразявал, че доставчикът му четял трудно
Джон Билинг, че граматичните грешки в речта му можели да заставят Лендей Мурей да се преобърне в гроба си, че нико- га не четял литературни произведения на известни автори, но затова пък умеел „да вижда“ и да купува ценни стоки за хиляди долари, без да допусне каквато и да било грешка.
Той бил овладял напълно способността да наблюдава и въз- приема и я прилагал в своя полза.
Малко хора забелязват особеностите на отделни пред- мети. Колко от нас знаят, например, къде се намират ушите на кравата – отзад, отпред, под или над рогата? Или как слиза котката от дървото – с опашката или с главата надолу?
Или пък с какви цифри са отбелязани часовете върху ци- ферблата на часовника ви?
Знаменитият учен Агазис се славел с умението си да учи студентите си на наблюдателност. В резултат на това те развили във висша степен у себе си способността да възприемат и осмислят видяното, което впоследствие им донесло успехи, създало им име и положение в общество- то. Казват, че един от неговите студенти го помолил да му даде допълнителни упражнения за развитие на паметта.
Агазис му дал буркан, в който плувала една риба, и му ка- зал внимателно да я разгледа и да му каже какво е видял.
Студентът се учудил защо му задава такава проста задача, тъй като в рибата нямало нищо особено. За негово голямо

23
неудоволствие професорът отсъствал няколко часа и пора- ди липса на други занимания той бил принуден да се заеме с рибата. Разгледал я и почнал да я рисува. Отначало му се сторило лесно, но колкото повече се съсредоточавал, тол- кова повече подробности откривал – например, че рибата няма вежди, както и някои други подробности, които не бил забелязал дотогава.
Когато се върнал, Агазис изпаднал в отчаяние, че сту- дентът му е забелязал толкова малко неща, и го помолил да продължи наблюденията си още няколко часа. Студентът отново се заел с рибата и спомняйки си думите на своя професор, че моливът е най-доброто око, започнал да я рисува. Постепенно открил много интересни неща и се увлякъл в работа. Три дни работил над рисунката и с учуд- ване разбрал колко малко неща знаел за рибата в началото.
Години по-късно, когато студентът станал известен учен, често разказвал за този случай. Той обяснявал на студентите си, че получения от него урок прилагал в много случаи към различни предмети и по този начин развивал у себе си цен- ни навици. Разказват, че Агазис можел да чете популярни лекции за някое насекомо, например за щуреца, толкова занимателно, че студентите му се увличали, все едно че са на някакъв интересен спектакъл.
Чувал съм, че в Лондон младите крадци преминавали през специална подготовка по бързо и точно наблюдение.
„Професорът“ слага на дланта си няколко предмета, нап- ример копче, ключ, пръстен, монета и др. Отваря я за миг пред „студентите“ и после ги кара не само да назоват, но и да опишат тези предмети. След няколко занятия съответни- те субекти, преоблечени като бедняци, тръгвали на работа
– надничали в кантори, домове и фирми, като се стремели да забележат какви са ключалките, има ли ценни предме- ти и пр., после докладвали на шефа си и ако си струвало, устройвали грабеж. Това навярно ви напомня и за урока, получен от Ким в предната глава. Ако сте чели увлекателни- те разкази на Конан Дойл за Шерлок Холмс, навярно сте се възхищавали от удивителната наблюдателност на детектива

24
и постигнатите благодарение на нея блестящи резултати.
Участниците в различни игри са често много наблюдателни и преценяват шансовете на противника си по изражението на лицето му и други признаци, което в крайна сметка им носи и победа.
В Италия сред децата е много разпространена играта
„Мора“, за която е нужна голяма наблюдателност и бързи реакции. Тя се играе от двама, като единият показва някол- ко пръста пред очите на другия, който веднага трябва да каже колко са. Наблюдавал съм как я играят в Чикаго итали- анските вестникарчета, чакащи за вестници пред печатни- цата. Едно от тях бързо протяга към друго юмрук с няколко изправени пръста и извиква „Мора“. Ако другият не отго- вори веднага, получава удар с пачка вестници по главата.
Известният учител по рисуване Котюр съветвал учениците си да наблюдават няколко секунди преминаващ по улицата минувач и после да го нарисуват. След кратко време това довело до положителни резултати. Отначало учениците запомняли отчетливо само шапката, движението на ръцете или някоя друга подробност, но впоследствие започнали да запомнят цялата фигура на минувача до най-малките под- робности. В художественото училище в Петербург карали учениците да наблюдават някакъв предмет 10 минути, след това го скривали и те го рисували по памет. Друг знаменит учител, Варней, слагал предмета в една стая, а учениците – в друга, като от време на време им позволявал да отидат да го наблюдават.
Известният художник Габриеле нарисувал великолепен портрет на Джеймс Гордън Бенет, когото зърнал само за секунди в един преминаващ по улицата файтон. Един от най-хубавите портрети на Линкълн нарисувал неизвестен художник от Ню Джърси, който бил горещ поклонник на великия президент, но го виждал само веднъж. Щом чул новината за убийството му, той толкова се развълнувал, че за да дойде на себе си, започнал да го рисува по памет.
Преди много години, през 1845 г., изгоряла художествената академия във Филаделфия, сред ценните картини на която

25
била и картината на Мурильо „Римлянка“.След почти 35 го- дини Сартен я нарисувал по памет. През 1805 г. по време на военни действия изчезнала една от най-хубавите картини на Рубенс – църквата „Св. Петър“ в Кьолн. Един голям неин почитател, местен художник, нарисувал копието ú по па- мет, което по стил, цветове и детайли много приличало на оригинала. Впоследствие оригиналът бил намерен и когато сравнили двете картини се оказало, че и при най-внимате- лен преглед било невъзможно да се открие някаква разли- ка. В един от най-хубавите хотели в голям град имало пор- тиер, който поемал шапките на посетителите на входа. Той безпогрешно познавал стопаните на стотици шапки, като съпоставял лицето с шапката и запомнял полученото зри- телно впечатление. „Представям си лицето под шапката и
разбирам на кого е“, казвал той и на входа връчвал шапката на всеки посетител. Известно е, че много управители на хо- тели помнят имената на хилядите си клиенти.
Разказват как веднъж известен полицейски инспектор от Ню Йорк поискал да установи самоличността на един субект, който никого не пускал в стаята си. Почукал на вра- тата, която едва се открехнала и той успял да погледне в нея за няколко секунди. Видял разхвърляни дрехи и между тях познал костюма на един човек, когото търсел отдавна.
Арестувал го и той се оказал известен престъпник, търсен от европейските полицейски служби.
Един известен полицейски агент учел подчинените си да гледат в двете посоки на многолюдните улици, тъй като от опит знаел, че обикновеният човек почти винаги гледа надясно.
Очите съобщават на мозъка за всеки светлинен лъч, който прониква в тях и всяко възприето по този начин впе- чатление се запазва, колкото и да е слабо. Но в паметта ни

Изтегляне 0.66 Mb.

Сподели с приятели: