58 приятел, че
току-що е открил, че няма да живее дълго и че дори операция не може да му помогне. По-нататък пишеше, че си спомня филм, който е гледал и в който се изобразявал човек, очакващ смъртта си храбро и достойно.
Момчето помислило, че е голямо постижение да посрещнеш смъртта така добре. Сега,
пишеше той, съдбата му предлагала подобен шанс.
Тези измежду нас, които преди години са гледали филма „
Възкресение“ по
Толстой, може би имат сходни мисли. Това бяха велики съдби и велики хора.
По онова време за нас не бе отсъдена славна участ, нямаше възможност да се постигне такова величие. След филма отидохме в най-близкото кафене и на чаша кафе и сандвич забравихме странните метафизични разсъждения, които за момент бяха прекосили съзнанието ни. Но когато сами се сблъскахме с голямата орис и се изправихме пред решението да я посрещнем със същото духовно величие, вече бяхме забравили младежката си решимост от онова далечно време и се провалихме.
Навярно за
някои от нас дойде ден, когато отново видяхме същия филм или друг подобен. Но тогава други картини може би са се разгърнали едновременно пред вътрешния ни взор. Картини на хора, постигнали много повече в своя живот, отколкото може да покаже един сантиментален филм.
В съзнанието ни може да са изплували подробности от вътрешното величие на отделен човек, като историята на младата жена, на чиято смърт бях свидетел в един концентрационен лагер. Това е обикновена история. Има малко за
разказване и може да звучи, сякаш съм я измислил; но за мен тя изглежда като поема.
Тази млада жена знаеше, че ще умре през следващите няколко дни. Но когато говорих с нея, тя бе бодра въпреки това прозрение. „
Благодарна съм, Сподели с приятели: