3. Херта
39
Дочувах скърцането на пружини, смеха на Пипи, който ставаше все по-неудържим, а после и стоновете на едното момче, А другият къде беше? Гледаше ли?
Пипи оказа срамно незначителна съпротива, до мен достигаше вече тежкото им шумно дишане. Как можа?
– Не може да си останеш с дрехите – каза едното момче.
– Тук е много мръсно – отвърна Пипи.
Стараех се да не мърдам, защото всяко движение щеше да издаде местоположението ми. На Пипи отначало явно ѝ харесваше, но по-късно се разколеба.
– Недей, моля те – каза. – Трябва да се прибирам...
– Не е честно, стигнахме чак дотук...
– Боли ме – извика тя. – Херта!
Приятелите си помагат, но аз я бях предупредила. Защо не ме послуша?
Проявяваше слабост, нямаше никаква дисциплина.
– Помощ! – извика Пипи. – Помогнете ми...
Би било опасно за мен, ако се отзова на молбата ѝ, но не можех да я изоставя в такава ситуация. Грабнах хладната тежка ножица и се запромъквах по изгнилите стъпала на бараката. Вече беше почти тъмно.
Мрежестата врата беше свалена и захвърлена настрана, така че и отвън се виждаше всичко. Беше пълно с ръждясали железни кревати, обърнати настрани, а Пипи лежеше на единственото хоризонтално легло. Разпадаше се, а дюшекът му беше лекьосан и разкъсан. Едно от момчетата лежеше върху нея, оголените му задни части бяха толкова бледи, че синееха в сумрака, бяха гладки и мускулести,
стягаха се при напъните, които караха Пипи да вика. Второто момче, тъмнокосото, стоеше до главата ѝ и притискаше раменете ѝ с ръце. Влязох и тръгнах към тях, като внимавах да прескачам дупките по пода, където дъските липсваха.
– Престани – казах.
Лицето на тъмнокосото момче се озари, като ме видя, сигурно се надяваше, че и той ще има възможност. Размахах сребристата ножица, която в полумрака изглеждаше тъмносивкава.
– Тя не се шегува – каза тъмнокосото момче и пусна раменете на Пипи.
Русият се хвърляше още по-ожесточено, страхуваше се, че Пипи ще успее да се измъкне.
Приближих още малко.
– Махни се от нея – казах.
– Да вървим – подкани го тъмнокосото момче.
Русият се отдръпна от Пипи, бързо взе шортите си от пода и двамата се изнизаха от помещението, колкото може по-далече от ножицата ми. А Пипи само лежеше на дюшека и плачеше. Развързах кърпата от врата си и я поставих на леглото.
– С това може да се почистиш.
Обърнах се и излязох да проверя дали момчетата са си отишли. Бяха получили каквото искаха и нямаше да се върнат, а аз тръгнах към потока. Хванах в едната ръка ножицата, а с другата опънах дългата си коса на опашка и я отрязах. Почувствах облекчение, всички мускули в тялото ми се отпуснаха, продължих да режа, опипвах косата си, та да не се изплъзне някой кичур, накрая косата ми беше останала на дължина около четири-пет сантиметра навсякъде. Хвърлих отрязаната си коса в бързея и я
проследих надолу по течението, носеше се по повърхността, промъкваше се покрай камъните и накрая потъна в тъмнината.