Глава ІІ човешката общност

И тъй като неотдавнашните документи за Учителната власт на Църквата обясниха по-нашироко християнското учение за човешкото общество⁴³, Съборът припомня само някои от най-важните истини и изразява основанията за тях в светлината на Откровението. А после набляга на някои особено важни за нашето време последици.

Затова любовта към Бога и към ближния е първата и най-важна заповед. Свещеното Писание действително ни учи, че Божията любов не може да бъде отделена от любовта към ближния “и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си. ... и тъй, любовта е изпълнение на закона” (Рим. 13:9-10; вж. 1 Иоан. 4:20). Това се оказва от голямо значение за все по-зависимите едни от други хора и за все по-обединения свят.

И дори, когато Господ Исус се моли на Отца “да бъдат всички едно..., както Ние сме едно” (Иоан. 17:21-22), откривайки пред нас недостъпни за човешкия разум хоризонти, Той внушава, че съществува известно подобие между единението на божествените лица и единението на Божиите синове в истината и в любовта. В това подобие добре се проявява, че човекът, единственото творение на земята, което Бог пожела заради самото него, може да се открие пълноценно само чрез безкористния дар на самия себе си⁴⁴.
Взаимозависимост на личността

и човешкото общество
25. Социалният характер на човека е очевиден така както и взаимозависимостта между усъвършенстването на човешката личност и развитието на самото общество. И действително, поради самата своя природа човешката личност, която безусловно се нуждае от социалния живот⁴⁵, е и трябва да бъде начало, субект и цел на всички социални институции. Тъй като социалният живот не е нещо външно за човека, човек израства във всички свои дарби и може да отговори на своето призвание чрез взаимоотношенията си с другите, взаимните услуги, диалога с братята си.

Някои от необходимите за усъвършенстването на човека социални връзки, като семейството и политическата общност, отговарят по-непосредствено на съкровената му природа, други изхождат по-скоро от свободната му воля. В наше време поради различни причини се умножават взаимоотношенията и взаимозависимостите, които пораждат различни сдружения и институции по публично или частно право. Дори да не е лишен от опасности, фактът, наречен социализация, все пак съдържа много предимства за подсилването и растежа на качествата на човешката личност и гарантирането на нейните права⁴⁶.

Но при все че човешките личности получават много от социалния живот за осъществяването на своето призвание, дори религиозното, не може все пак да се отрече, че в социалния контекст, в който живеят и са потопени още от детството си, хората често са отклонявани от доброто и тласкани към злото. И естествено, толкова честите разстройства на социалния ред произтичат отчасти от напрежението, което възниква в икономическите, политическите и социалните структури. Но на едно по-дълбоко равнище те се пораждат от човешкото високомерие и егоизъм, които изопачават също и социалната среда. Там, където социалният ред е разстроен от последиците на греха, склонният към зло още от раждането си човек получава нови подбуди за греха, които не могат да бъдат победени без големи усилия и без помощта на благодатта.
Разпространяване на общото благо
26. От все по-тясната и постепенно обхващаща целия свят взаимозависимост произлиза общото благо – тоест съвкупността от условия на социалния живот, които позволяват на групите, както и на всеки от членовете им, да постигнат по-пълно и по-бързо собственото си съвършенство, – което днес става все по-всеобщо и покрива засягащите целия човешки род права и задължения. Затова днес всяка група трябва да държи сметка за нуждите и законните стремежи на другите групи, дори за общото благо на цялото човешко семейство⁴⁷.

Едновременно с това расте съзнанието за висшето достойнство на човешката личност, която стои над всички неща и чиито права и задължения са всеобщи и неприкосновени. Затова всичко, от което човек се нуждае, за да води наистина човешки живот, следва да бъде достъпно за него, като храна, облекло, жилище, право свободно да избира своето житейско състояние и да създаде семейство, право на образование, на труд, на добро име, на уважение, на необходимата информация, право да действа по съвест, право на закрила на частния живот и на справедлива свобода, включително и религиозна.

Така че социалният ред и неговият прогрес трябва винаги да дават превес на благото на личностите, тъй като редът на нещата трябва да бъде подчинен на реда на личностите, а не обратното, според това, което самият Господ внушава, когато казва, че съботата е направена за човека, а не човекът за съботата⁴⁸. Този ред следва все повече да се развива, да се основава на истината, да се осъществява в справедливостта, да се оживява от любовта, да намира все по-човешко равновесие в свободата⁴⁹. За да се постигне подобна цел следва да се обновят нагласите и дълбоките преобразувания на обществото.

Божият Дух, Който с удивително провидение ръководи хода на времето и обновява лика на земята, присъства в това развитие. Евангелският квас е пораждал и поражда в човешкото сърце неудържимото изискване за достойнство.

Днес особено неотложно е задължението да бъдем ближни на който е да е човек и да служим на дело на минаващия покрай нас, изоставен от всички старец или на несправедливо презирания чуждестранен работник или емигрант, или на родено от незаконна връзка дете, незаслужено понасящо тежестта на грях, който не е извършило, или на гладуващия, който зове съвестта ни като ни припомня словата на Господа: “Доколкото сте сторили това на едногова от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40).

Освен това всичко, което се противопоставя на самия живот днес, като убийство, геноцид, аборт, евтаназия и доброволно самоубийство; всичко, което извършва насилие над целостта на човешката личност, като осакатявания, телесни и умствени мъчения, усилия за насилие над съкровеността на духа; всичко, което обижда човешкото достойнство, като нечовешки условия на живот, произволно хвърляне в затвора, депортиране, робство, проституция, търговия с жени и младежи или още унизителни условия на труд, при които към работниците се отнасят просто като към средства за печалба, а не като към свободни и отговорни личности; всички тези и други подобни практики са действително позорни. И докато покваряват човешката цивилизация, те безчестят още повече тези, които се държат по този начин, а не онези, които ги понасят; и сериозно оскърбяват честта на Твореца.
Уважение и любов към враговете
28. Уважението и любовта трябва да се разпрострат и върху онези, които мислят или вършат социалните, политическите и дори религиозните неща по различен от нашия начин. Впрочем, колкото по-човечно проникнем в техния светоглед, толкова по-лесно ще започнем диалога с тях.

Естествено подобна любов и любезност не трябва в никакъв случай да ни правят безразлични към истината и доброто. Същата тази любов дори подтиква учениците на Христос да благовестят на всички хора спасителната истина. Ала следва да се прави разлика между грешката, която трябва винаги да се отхвърля, и грешащия, който винаги съхранява достойнството на личността, дори когато е опетнен от погрешни или недостатъчни религиозни понятия⁵². Единствен Бог съди и прониква в сърцата и затова ни забранява да съдим вътрешната вина на когото и да е⁵³.

Учението на Христос изисква от нас да прощаваме дори обидите⁵⁴ и разпростира над всички врагове наставлението за любовта, което е заповед на Новия Завет: “Слушали сте, че бе казано: “обичай ближния си и мрази врага си”. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:43-44).
Основополагащо равенство на всички хора

и социална справедливост
29. Всички надарени с разумна душа и сътворени по Божи образ хора имат една и съща природа и един и същ произход, и тъй като са изкупени от Христос, се радват на едно и също призвание и на една и съща божествена съдба: необходимо е следователно да се признае тяхното основополагащо равенство.

Със сигурност не всички хора са равни, що се отнася до разнообразните им физически възможности или различните им умствени и морални сили. При все това всяка форма на дискриминация в основните права на личността, както в социалната, така и в културната област, независимо дали е основана на пол, раса, цвят на кожата, социалните условия, език или религия, трябва да бъде отхвърлена като противоречаща на Божия замисъл. Наистина е огорчаващо, че тези основни права на личността все още не се спазват напълно навсякъде: когато например на жената се отказва възможността свободно да избере своя съпруг и да прегърне определено житейско състояние или да получи достъп до равни възможности за образование и култура с предоставяните на мъжа.

Нещо повече, въпреки че между хората съществуват справедливи различия, еднаквото лично достойнство изисква да се постигнат по-човешки и по-справедливи условия на живот. И действително, твърде многото икономически и социални неравенства между членовете и народите на единственото човешко семейство скандализират и противоречат на социалната справедливост, равноправието, достойнството на човешката личност, както и на социалния и международния мир.

Както частните, така и обществените човешки институции следва да полагат усилия да служат на достойнството и крайната цел на човека и в същото време решително да се борят срещу всяка форма на социално или политическо робство и да защитават основните човешки права при всеки политически режим. Тези институции трябва дори постепенно да се съгласуват с духовните дела, най-висшите сред всички, дори да е нужно по-скоро продължително време, за да се постигне желаната крайна цел.

Включването на социалните задължения сред основните задължения на съвременния човек и тяхното спазване следва да бъде свещено за всички. И действително, колкото повече се обединява светът, толкова по-открито задълженията на хората надхвърлят частните групи и постепенно се разпростират в целия свят. А това не може да стане, ако отделните хора и техните групи не отглеждат в самите себе си, с необходимата помощ на Божията благодат, моралните и социални добродетели и не ги разпространяват в обществото, така че да се родят наистина нови хора, съзидатели на едно ново човечество.

Но човек достига трудно до подобно чувство на отговорност, ако условията на живот не му позволяват да осъзнае собственото си достойнство и да отговори на призванието си като служи на Бога и на другите. Човешката свобода наистина често отслабва, когато човек изпада в крайна нищета, и се обезценява, когато, поддавайки се на прекомерните улеснения в живота, се затваря в един вид високомерно усамотение. И обратно, тя укрепва, когато човек приема неизбежните затруднения на социалния живот, поема многобройните изисквания на човешкото съжителство и старателно служи на човешката общност.

Затова е необходимо да се стимулира волята на всички да поемат собствения дял от общите начинания. А начинът на действие на страните, чието гражданско мнозинство участва в управлението на обществените дела в обстановка на истинска свобода, е похвален. И все пак трябва да се държи сметка за реалните условия на всеки народ и за необходимата стабилност на обществените власти. Но за да бъдат всички граждани благосклонни да участват в живота на различните групи, които съставят социалното тяло, е необходимо те да намерят в тези групи способни да им помогнат и да ги поставят в услуга на другите ценности. Закономерно може да се помисли, че бъдещето на човечеството е в ръцете на способните да дадат на утрешните поколения основания за живот и надежда.
Въплътеното Слово и човешката солидарност
32. Както Бог сътвори хората, не за да живеят индивидуалистично, а за да се обединят в общество, така и “пожела да освети и спаси хората не поотделно и без връзка помежду им, а като създаде от тях народ, който да Го познае в истината и свято да Му служи”⁵⁵. От самото начало на историята за спасението Той самият избра хората не само като индивиди, но и като членове на някаква общност. И действително, като им разкри Своя замисъл, Бог нарече тези избраници “Свой народ” (Изх. 3:7-12), с който сключи след това Завета на Синайската планина⁵⁶.

Този общностен характер се усъвършенства и изпълнява от делото на Исус Христос. Самото Въплътено слово поиска да участва в човешкото съжителство. То присъства на сватбата в Кана, влезе в дома на Закхей, храни се с митарите и с грешниците. То откри любовта на Отца и изключителното призвание на хората, като се позова на най-обикновените страни от социалния живот и използва езика и образите на всекидневния живот. Освети човешките връзки, преди всичко семейните, от които произхождат социалните взаимоотношения, като нарочно ги подчини на законите на своето отечество. Пожела да води живота на труженик от Своето време и област.

В проповядването Си изрично нареди на Божиите синове да се отнасят един към друг като братя. В молитвата си поиска всичките Му ученици да станат “едно”. И като Изкупител на всички дори принесе самия Себе си за тях в смъртта. “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан. 15:13). Освен това нареди на апостолите да благовестят евангелското послание на всички хора, за да може човешкият род да стане Божие семейство, в което пълнотата на закона е любовта.

Първороден сред много братя, след смъртта и Възкресението Си Той установи чрез дара на Своя Дух сред всички онези, които Го приемат с вяра и любов, едно ново братско общение в Своето Тяло, каквото е Църквата, където всички, членове едни на други, взаимно си служат според отредените им различни дарби.

Тази солидарност следва винаги да расте до деня, в който бъде завършена, когато всички спасени от благодатта хора като възлюбено от Бога и от Христос семейство съвършено ще прославят Бога.

Глава ІІІ

Човешката дейност в света

Проблемът
33. Със своя труд и дарование човекът винаги се е стремил да развива собствения си живот. А днес, особено с помощта на науката и техниката, той разшири и продължава да разширява своето господство над почти цялата природа, а човешкото семейство лека-полека започва да се признава и изгражда като единна общност в целия свят, преди всичко с помощта на увеличените средства за много форми на обмен между народите. От това произтичат много блага, които човекът някога очакваше от висши сили, а днес вече си доставя по своя инициатива и със свои сили.

Пред това огромно усилие, което вече е завладяло целия човешки род, сред хората възникват много въпросителни: Какви са смисълът и ценността на човешката дейност? Как да се използват тези богатства? Каква е целта както на индивидуалните, така и на колективните усилия? Макар че не винаги има готово решение за всеки отделен въпрос, Църквата, пазителка на хранилището на Божието слово, откъдето черпи принципите на моралния и религиозния ред, желае да обедини светлината на Откровението с всеобщата компетентност с цел да озари пътя, по който човечеството неотдавна пое.

Това се отнася и за всички всекидневни дела. За да осигурят издръжка за своя живот и този на семействата си, мъжете и жените, които се трудят така, че да служат по подходящ начин и на обществото, действително с пълно право могат да видят в своя труд продължение на делото на Твореца, да станат полезни за събратята си и да дадат своя личен принос за осъществяването на провиденциалния Божи замисъл в историята⁵⁹.

Християните следователно изобщо не смятат да противопоставят плодовете на човешкото дарование и могъщество на Божието всемогъщество сякаш разумното творение си съперничи с Твореца, а напротив, те по-скоро са убедени, че победите на човешкия род са знак за Божието величие и плод на Неговия неописуем замисъл. И колкото повече расте могъществото на хората, толкова повече се разпространява и разширява тяхната индивидуална и колективна отговорност. Това показва, че християнското послание не отвлича хората от изграждането на света и не ги подбужда да загубят интерес към благото на себеподобните си, а по-скоро ги подтиква да възприемат всичко като още по-неотложно задължение⁶⁰.
Правилото на човешката дейност
35. Тъй като произлиза от човека, човешката дейност наистина е уредена спрямо човека. Когато се труди, човек действително не само променя нещата и обществото, но и усъвършенства самия себе си. Научава много неща, развива своите способности, случва се дори да излезе извън себе си и да се надмине. Ако е добре разбрано, подобно развитие струва повече от външните богатства, които могат да се натрупат. Човек струва повече заради това, което е, отколкото заради това, което има⁶¹. Така и всичко, което хората вършат с цел да установят по-голяма справедливост, по-широко братство и по-човешки ред в социалните взаимоотношения, е по-ценно от прогреса в полето на техниката. Защото последният действително може да предостави, така да се каже, материалната основа на човешкото издигане, но съвсем не е способен сам да го осъществи.

Ето какво е следователно правилото на човешката дейност: според Божия замисъл и воля тя трябва да съответства на истинското благо на човечеството и да позволява на отделния или на живеещия в обществото човек да развива и да изпълнява цялото си призвание.

Ако под самостоятелност на земните дела се разбира това, че сътворените неща и самите общества притежават собствени закони и ценности, които човекът трябва да открива, използва и подрежда постепенно, тогава се касае за закономерно изискване, което не само е поставено от хората на нашето време, но е съобразено и с волята на Твореца. И действително, поради самото си състояние на творения нещата получават собствените си устои, истина, доброта, собствените си закони и ред. И човекът е длъжен да уважава всичко това, като признава присъщите на всяка една наука или изкуство методологически изисквания. Ето защо ако наистина се провежда по научен начин и следва моралните правила, методичното изследване във всички области на знанието никога няма реално да се противопостави на вярата, защото светските дела и делата на вярата произхождат от един и същи Бог⁶². Нещо повече, този, който със смирение и постоянство полага усилия да проникне в тайните на нещата, без дори да го съзнава, сякаш е воден от Божията ръка, която крепи всички същества и ги превръща в онова, което са. В такъв случай нека ни бъде позволено да изразим съжаление за някои умствени нагласи, произтичащи от недостатъчната осведоменост за законосъобразната самостоятелност на науката, които понякога не липсват и сред самите християни. Пораждайки напрежения и спорове, те са довели много духове дотам да смятат, че наука и вяра се противопоставят една на друга⁶³.

Ако обаче под израза “самостоятелност на земните дела” се разбира това, че сътворените неща не зависят от Бога, че човекът може да разполага с тях, без да се позовава на Твореца, то тогава всички вярващи в Бога забелязват колко погрешни са подобни мнения. Творението действително изчезва без Твореца. Впрочем, всички вярващи, независимо от религиозната си принадлежност, винаги са разбирали гласа и проявяването Му в езика на творенията. Забравата на Бога дори лишава от светлина самото творение.
Разяжданата от греха човешка дейност
37. Ала в съзвучие с вековния опит Свещеното писание учи хората на това, че човешкият прогрес, при все че е голямо човешко благо, същевременно носи със себе си голямо изкушение: и действително, когато ценностният ред е объркан, а злото и доброто се смесват, индивидите и групите гледат само собствените си дела, а не тези на другите. Така светът престава да бъде полето на неподправено братство, а увеличаването на човешкото могъщество заплашва да разруши самия човешки род.

Цялата човешка история всъщност е прекосена от упорита борба против силите на мрака, която започва още от самото начало на света и ще продължи, както казва Господ⁶⁴, до последния ден. Въвлеченият в тази битка човек трябва неуморно да се сражава, за да се придържа към доброто и с цената на големи усилия, с помощта на Божията благодат, да успее да удържи своето вътрешно единство.

Затова изпълнената с доверие към провиденциалния замисъл на Твореца Христова църква, макар и да признава, че човешкият прогрес може да служи на истинското щастие на хората, не може все пак да не огласи казаното от Апостола: “И недейте се съобразява с тоя век” (Рим. 12:2), тоест с духа на суета и лукавство, който преобръща предопределената да служи на Бога човешка дейност в оръдие на греха.

Следователно в отговор на питането как може да се преодолее подобна нищета християните твърдят, че всички човешки дейности, които всекидневно са застрашени от високомерието и безредието на себелюбието, трябва да се пречистят и усъвършенстват посредством Кръста и Възкресението на Христос. И действително, изкупеният от Христос и станал ново творение в Светия Дух човек може и трябва да обича също и сътворените от Бога неща. Тъй като ги получава от Бога, той ги гледа и почита така сякаш понастоящем изникват изпод Божиите ръце. Той благодари за тях на Благодетеля и, като използва и се наслаждава на сътворените неща в дух на бедност и свобода, бива въвлечен в истинското притежаване на света като някой, който няма нищо, а притежава всичко⁶⁵: “Всичко е ваше; вие пък сте Христови, а Христос – Божий” (1 Кор. 3:22-23).

38. Самото Божие Слово, чрез Което всичко бе сътворено, стана плът и дойде да живее между хората⁶⁶, влезе в историята на света като съвършен човек, като я пое и съедини под главата Си⁶⁷. То ни открива, че “Бог е любов” (1 Иоан. 4:8) и заедно с това ни учи, че основният закон на човешкото съвършенство, а поради това и на преобразуването на света, е новата заповед за любовта. Носи на вярващите в Божията любов сигурността, че пътят на любовта е открит за всички хора и усилията за осъществяване на всеобщото братство не са напразни. И ни предупреждава да не вървим по пътя на любовта единствено в големите неща, а преди всичко в обикновените житейски обстоятелства. Понасяйки смъртта заради всички нас, грешниците⁶⁸, то ни учи с примера Си, че е необходимо да носим и Кръста, който плътта и светът полагат на плещите на търсещите мир и справедливост. Със Възкресението Си, което Го направи Господ, Христос, Комуто бе дадена всяка власт на небето и на земята⁶⁹, все така действа в сърцата на хората с добродетелния Свой Дух, като не само поражда желанието за бъдния свят, а вдъхновява, пречиства и укрепва великодушните въжделения на човешкото семейство за по-човечен живот и за подчиняване на цялата земя на тази крайна цел. Ала даровете на Духа със сигурност са различни: ако едни са призовани явно да засвидетелстват желанието за небесното жилище, като по този начин допринасят за живото му съхраняване в човечеството, други се призовани да се посветят в служба на хората по земята, за да подготвят със своето служение почвата за Небесното царство. Той превръща обаче всички тях в свободни хора, доколкото, отричайки егоизма и събирайки всички земни сили в човешкия живот, те се устремяват към бъдещето, към времето, когато самото човечество ще стане благоприятно за Бога приношение⁷⁰.

Господ остави на своите залог за тази надежда и храна попътна в тайнството на вярата, в което отглежданите от човека хляб и вино се превръщат в Неговото Тяло и в Неговата славна Кръв. Това угощение на братско общение е предвкусване на небесната трапеза.
Нова земя и ново небе
39. Ние не знаем по кое време ще дойде свършекът на земята и човечеството⁷¹, нито начина, по който ще бъде преобразена вселената. Разбира се, образът на този накърнен от греха свят e преходен⁷². Обаче знаем от Откровението, че Бог ни е подготвил ново жилище и нова земя, където обитава правдата⁷³ и чието блаженство ще изпълни и надмине всички желания за мир, които напират в сърцата на хората⁷⁴. Тогава, след като смъртта бъде победена, Божиите синове ще бъдат възкресени от Христос, а посятото в слабостта и тлението ще бъде облечено в нетление⁷⁵. Любовта ще остане със своите плодове⁷⁶, а цялото творение, което Бог сътвори именно заради човека, ще бъде освободено от робството на суетата⁷⁷.

Ние естествено сме осведомени, че няма полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби⁷⁸. И все пак очакването на новата земя не трябва да отслабва, а още повече да насърчава у нас грижата за обработването на настоящата земя, където расте тялото на новото човешко семейство, което вече успява да предначертае новия век. Затова, макар че трябва грижливо да разграничим земния прогрес от развитието на Христовото Царство, този прогрес все пак има голямо значение за Божието царство, доколкото може да допринесе за по-добрия ред в човешкото общество⁷⁹.

И действително, ние отново ще открием пречистените от всякаква скверност, озарени и преобразени блага като човешко достойнство, братско общение и свобода – тоест всички добри плодове на природата и нашето трудолюбие, разпространени от нас по земята в Духа на Господа и по Негово наставление – когато Христос предаде на Отца вечното и вселенско Царство: “Царство на истината и на живота, Царство на святост и благодат, Царство на справедливост, любов и мир”⁸⁰. Царството вече присъства тук, на земята, като тайна, но то ще постигне своето съвършенство с Господното пришествие.