Пазар и пазарни механизми
Многостранни измерения на конкуренцията
Изтегляне 206.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Свободен достъп на нови фирми в дългосрочен план.
- Дилема на затворника”.
| Многостранни измерения на конкуренцията. Съвършената конкуренция има само ценова форма, докато монополистичната приема много форми. Диференциацията на продуктите отразява стремежът на фирмите да се конкурират по отношение на осезаемите качества на стоките и услугите. Друга форма която приема конкуренцията е рекламата. Допълнителните измерения на конкуренцията са по-доброто обслужване, повече канали за пласмент и др. тези алтернативни методи на конкуренция следват също общото правило като при ценовата конкуренция – Сравнение на пределните приходи с пределните разходи. Съответното измерение на конкуренцията бива изменяно дотогава докато пределните разходи се изравнят с пределните приходи.
Свободен достъп на нови фирми в дългосрочен план. Последното условие един пазар да бъде смятан за монополистичноконкурентен се изразява в това достъпът до него от страна на нови фирми да бъде относително свободен, както и да липсват съществени входни бариери. Отсъствието на входни бариери означава че не може да съществуват дългосрочни свръхпечалби при монополистичната конкуренция тъй като това ще доведе до появата на други фирми. Наличието на входни бариери създава потенциал за дългосрочна свръхпечалба. Когато не съществуват такива бариери нови фирми продължават да навлизат в отрасъла до тогава докато свръхпечалбите се стопят. Олигопол Олигополите /от гръцки oligos – немного и poleo – продавам/ са форма на пазарната структура при несъвършената конкуренция, при която на пазара няколко /ограничен на брой фирми/ контролират производството и реализацията на еднородна или близка по предназначение продукция. За пръв път олигопол е употребен от Томас Мор през 1516г. за разкриване на конкуренцията между търговските монополи от този период, а първият олигополистичен модел е разработен от О.Курно през 1838г. Олигополът е пазар, доминиран от няколко фирми които са достатъчно големи за да окажат влияние върху цената. Под това определение на олигопола попада едно голямо разнообразие от пазарни структури. На някой олигополистични пазари продуктът е диференциран – класически пример е автомобилната промишленост. На други продуктът е почти хомогенен – производството на първична мед, стомана и др. При някои олигополи има много малък брой фирми всяка от които е достатъчно голяма и може да оказва влияние върху цената. При други олигополи броят на фирмите е голям но само част от тях контролират пазарната цена. Например в производството на електрически лампи в САЩ има 128 фирми на 90% от пазара се контролира от само 4 от тях. Когато в един отрасъл има ограничено число фирми които доминират на пазара, този отрасъл се нарича “концентриран” дори “високо концентриран”. Ситуацията на олигопол съществува във високо концентрираните отрасли. Това което прави олигопола труден за анализ, е сложната взаимозависимост, която обикновено съществува между фирмите в концентрираните отрасли. Поведението на всяка фирма зависи от това каква реакция очаква тя от всички фирми в отрасъла. Тъй като всяка фирма взема много решения – за обема, цените, рекламата, дали и кога ще въведе нов продукт и т.н. трудно е да се направи обобщение и да се изгради определен модел на поведение. За това се говори за различни олигополистични модели – на Курно Бертран Чембърлин Суизи и др. Най-добре в тези модели е разгледан дуополът /двама крупни продавачи и неограничен брои купувачи/. Главен проблем при анализа на олигополите е да се предвиди кога ще възникне споразумение. Това изисква да се предскаже в какви случаи фирмите ще могат да се споразумеят както за ограничаване на съперничеството, така и за предотвратяване на нарушенията по споразумението. Все още не е решен този проблем но са разкрити някои фактори които в една или друга степен водят до споразумение. Системата от закони в дадена страна да е благоприятна за явни споразумения относно цените и обема на производството. Наличието на антимонополни закони пречи за явното формиране на олигопол. Колкото по-малко едри производители има един отрасъл толкова по-лесно е формирането на олигопол между тях. Когато лесно се съгласуват най-добрите съвместни действия и не се налага често да се сключват нови споразумения. Споразуменията между фирмите под формата на олигопол са толкова по-трайни, колкото е по-лесно да се разкрие тяхното нарушаване. Възможностите /законови и икономически/ да се предотврати навлизането на нови продавачи в даден отрасъл допринасят за дългосрочно и печелившо споразумение между фирмите в олигопола. В зависимост от предлагания на пазара продукт олигополите биват флуидни /хомогенни/ - когато в отрасъла има няколко едри конкуренти, произвеждащи еднородна продукция, напр. Стомана, мед, алуминий и др. и вискозни /диференцирани/ - когато господстват корпорации, произвеждащи диференцирана продукция от взаимозаменяеми стоки напр. Автомобилния пазар в САЩ, Германия и др. При флуидния олигопол /или още при олигополна флуидна конкуренция, която е ценова/ всички фирми произвеждат един и същи вид продукт /производителите не се прикрепват към определен производител, тъй като могат да потребяват еднородния продукт независимо от производствения му източник/. При вискозния олигопол /или още при олигополна вискозна конкуренция, която е неценова/ се произвеждат разнородни продукти /където потребителите се прикрепват трайно към една или друга диференцираност на продукта, както е при монополистичната конкуренция, която също е вискозна но не е олигопол/. Общото и за двата вида олигополи е високата степен на концентрация на производството и продажбите, изчислена на основата на процентния дял от отрасловите продажби на първите четири или осем най-големи фирми на пазара. Отделно деление представляват симетричния и асиметричния олигопол. Най-простия случай на олигопол съществува когато в отрасъла има ограничен брой фирми които продават идентичен продукт. Нека предположим че в отрасъла има четири фирми А,Б,В,Г , всяка от които притежава приблизително ¼ от пазара. Това означава че фирмите са с относително еднаква големина. Затова този случай на олигопол е известен като симетричен. При асиметричния съществува една крупна фирма производителка и множество допълващи по-малки. При олигополът постоянно съществуват две сили, които тласкат неговото поведение в две противоположни посоки. Едната от тях е общия интерес на фирмите да максимизират печалбите в отрасъла като цяло договаряйки се за съвместни действия сякаш са един монопол, максимизиращ своята печалба. Именно този общ интерес стои в основата на явните или тайни споразумения. Втората сила която влияе върху поведението на фирмите в олигопола е егоизмът на всеки продавач да максимизира своята печалба за сметка на другия, дори и ако след това намалеят общите печалби в отрасъла. Тук принципът на поведение е по-добре голямо парче от малка торта отколкото малко парче от голяма торта. Това обикновено води до разпадане и краткотрайно съществуване на споразуменията между фирмите в олигопола. Изводът който може да се направи от казаното е че стремежът на фирмите да максимизират общата печалба в отрасъла ги кара да се споразумеят и формират олигопол, а възможността всяка от тях да увеличи своята обща печалба за сметка на другите води до нарушение на тези споразумения и разпадане на олигопола. При ограничен брой фирми е много вероятно да се стигне до съгласувано поведение между тях. Напр. Ако се споразумеят за цената производителите могат да пазара и съвместно да максимизират своите печалби, т.е. да наподобяват монопол. Естественият резултат от това е установяване на ценови сговор. Появява се картелът. Картелът е съглашение на производители от даден отрасъл, които се договарят помежду си за установяване на единни цени, подялба на пазарите, определяне на производствени квоти и т.н. В съвремието най-често споменаваното име в световен мащаб е на ОПЕК /организация на страните износителки на петрол/ тя установява цените и регулира предлагането на нефт на световния пазар. Днес в много страни с пазарна икономика поведение на съгласуване на цени се забранява от закона. Затова тази форма на олигопол може да съществува само като таен сговор, т.нар. таен олигопол. В пазарната практика са познати и неформални съгласувани действия от рода на устни договорки, джентълменски споразумения или това е т.нар. таен олигопол. Тайното споразумение между фирмите в един ценови отрасъл дава възможност на всяка от тях да увеличи своите печалби и да запази своя пазарен дял. Ситуацията съответства на монополистичната форма на конкуренция. Всеки от продавачите макар че предлага по-малко от необходимото за минимизиране на разходите, получава монополна печалба и компенсира предлаганото по-малко количество с по-висока цена, която се запазва стабилна, съгласно ценовото споразумение. В редица случаи такъв таен олигопол /сговор/ не е необходим. От дългогодишната си практика фирмите знаят какви са техните интереси и следват “правилата на играта”. Дори и без предварително споразумение производителите във високо концентрираните отрасли много често се въздържат от ценова конкуренция помежду си и установяват близки цени за сродни продукти. Тази форма е известна като мълчалив сговор. Когато производителите при олигопола осъзнаят своята взаимозависимост, те се съюзяват за максимизиране на взаимосвързаните печалби. Фирмите се договарят за цените и обема на производството и регулират пазара. Резултатът е същия или много близък до този при чистия монопол. На мястото на единствения монополист идва колективния монополист. Макар и да носят определени изгоди за олигополистите, споразуменията между тях крият и сериозни недостатъци.съществуват ред фактори които подкопават сговора на олигополистичните пазари. Антимонополистичните закони преследват и наказват поведение на съгласуване на цените в отраслите. Ако в основата на пазарното поведение на фирмите при олигопол стои споразумение, то отразява определено съотношение на силите. Когато това съотношение се промени се създават предпоставки за подкопаване на споразумението за цените. Фирми които са завоювали предни позиции и са неудовлетворени от съществуващото положение могат да възприемат поведение което отклонява от споразумението и дава път на конкуренцията. Производителите участващи в олигополистичния сговор могат да се отклоняват от него чрез средствата на скритата ценова конкуренция. Системата на отстъпки и надбавки към цената е разпространена практика, особено в отраслите в които стоките са диференцирани, технологията се изменя бързо или цените не се обявяват публично / две кафета плащаш получаваш три; плащаш осем т. хартия а получаваш десет; пазаруваш за 200лв. и ти дават 50% отстъпка/. Когато обаче тази практика стане обществено достояние, сговорът се разрушава и на мястото на съглашението избухва ценова конкуренция. Подобен е и резултатът от неспазване на производствени квоти. Високите цени на олигополистичните пазари и свързаните с тях високи печалби постоянно изкушават фирмите да разширяват обема на производство отвъд наложените на олигопола ограничения. Това ражда конфликти между участниците и подкопава системата на съгласувани цени. “Дилема на затворника”. Липсата на възможност да се стигне до категорично заключение относно цената и количеството, които ще определи един олигопол, не означава че икономическата логика и принципи не са приложими спрямо него. Напротив, повечето решения относно олигополната стратегия се вземат с явно или неявно използване на Теорията на игрите, която представлява прилагане на икономически принципи към взаимозависими ситуации. Теорията на игрите е икономическо мислене приложимо в процеса на вземане на решенията. За да я разберем нека се запознаем с една известна игра наречена дилемата на затворника – Хванати са двама заподозрени и са разпитани поотделно. Всеки затворник има да избира между следните варианти: Изтегляне 206.5 Kb. Сподели с приятели:
|