да разкрие закономерностите при формиране на личността в системата на общуването.
2. Учебният процес и управлението му от психологична гледна точка. 2.1. Общи теоретични постановки 2.1.1.
Учебният процес е двустранен, активен процес на планомерно и целенасочено ръководство от страна на учителя за усвояване от
страна на учащите се на знания, умения, навици и норми на поведение, чрез които те се подготвят за живота. Процесът е двустранен, защото включва взаимоотношението учител – ученици.
2.1.2.
Учебният процес е сложен и защото учителят
работи с колектив от ученици, а на всеки ученик влияят редица фактори – семейство, приятелска среда и т.н.
2.1.3.
В учебния процес се включва отчитането на физиологичните и психологични особености на учениците, целенасоченото развитие на когнитивните процеси.
2.1.4. Учебният
процес има активен характер, защото предполага активното отношение на двете страни – учител – ученици.
2.1.5.
Учебният процес е управляван и ръководен процес – учителят не само ръководи дейността на детето, но контролира резултатите от дейността му.
2.1.6.
Възпитанието е част от учебния процес, защото даваните знания спомагат да
се изградят възгледи, убеждения и позиции.
2.1.7.
Същност на ученето – то е основно, относително устойчиво, целесъобразно изменение във външната (физическа) и
вътрешната (психична) дейност на учащите се. Физиологичната същност на ученето се заключава във формиране от централната нервна система на отражение на
определени стимули, а също и стимулни ситуации и програми на определени реакции спрямо тях.
Програми на поведение има у хората и животните. Разликата е, че у човека поведението е съзнателно и целенасочено, а не единствено обусловено от непосредствените стимули от вътрешната и външната среда.
Сподели с приятели: