Валидност. Тази характеристика се отнася само за определени учебни цели и конкретни ученици, за които е предвиден дадения тест. Тя може да бъде: − Предсказваща валидност. Тестът трябва да предсказва приемливо учебните възможности и достижения. Той трябва да дава ясно емпирично потвърждение или не на съответната хипотеза. Намира място при използване на дидактически тестове за оценка на професионална ориентация и качества на учениците. В качеството на критерий се използват други тестове, сортиране, ранжиране, оценки на учителя, като всеки от тях има предимства и недостатъци. Прилагат се регресионен и корелационен анализ. Оценката се прави на необходимото равнище на вероятност. − Съдържателна валидност.Съдържателната валидност отразява степента, в която въпросите на теста измерват знанията и уменията в дадена област. Това се прави чрез анализ на плана и процедурите, използвани при конструирането на теста. Самите знания и умения трябва да са дефинирани точно. Преценява се доколко отговарят едно на друго. − Конструктна валидност.Конструктната валидност на теста измерва степента, в която тестът измерва признак, производен от задачата, която е била създадена за да обясни определено поведение. Добрият тест действа като едно единно цяло, т.е. теорията (конструктът) съответства на практиката (емпирични данни). Концептуалната рамка на теста трябва да е строго определена. Конструктната валидност се измерва по много начини, но основният е вътрешната съгласуваност на айтемите (връзка, множествена корелация). Подходящо е за съдържателната и конструктната валидност да се ползват експертни оценки, които да потвърдят или отхвърлят необходимостта от корекции за подобряване на тази характеристика на теста. Възможно е да се ползва и следната формула като предварително учениците се разделят на две групи – силна и слаба: (12) n N N Vcr b a + = , където N a и N b съответно бройките на учениците от първата и втората група, останали в интервала на статистическа достоверност, а n – общият брой ученици от двете групи. Казаното за стойността на останалите коефициенти е в сила и за този. След изчисляване на характеристиките на теста като цяло се пристъпва към оценка на качествата на включените в него задачи. На анализ подлежат трудността на задачите, тяхната дискриминативна сила и качествата на използваните дистрактори.
