Пенсионното осигуряване и ролята на държавата
Изтегляне 74.8 Kb.
|
Пенсионното осигуряване и ролята на държаватаГеорги Стоев Когато разглеждаме ролята на държавата, нашата задача е на първо място да аргументираме и оправдаем определени видове държавна намеса от икономическа гледна точка. На второ място, но не и по важност, ние се опитваме да обясним вредата от отделни видове съществуваща държавна намеса и следователно да подтикнем към тяхното преосмисляне. Пенсионното осигуряване масово се приема за приоритет на държавата. Дори когато се говори за реформа в пенсионните системи, по-скоро се има предвид единствено определена реформа на държавната администрация. Изключения са случаите на радикални реформи, т.е. въвеждане на свободно-пазарен подход, в пенсионното осигуряване. Такъв е случаят на Чили и реформата от 1980 г., която се превърна в символ на успеха на либералния подход към пенсионното осигуряване. В следващите редове ще намерите описание на модела на социално осигуряване в Чили, базиран на публикацията на Хосе Пинера от 1995 г. Власт за работниците: приватизация на общественото осигуряване в Чили. До 1980 г. в Чили пенсионното осигуряване беше от разходно-покривен тип (pay-as-you-go), което означава, че осигуровките са вид данък, а изплащаните пенсии – резултат от събраните бюджетни приходи от този данък. Основните характеристики на този вид пенсионна система са следните:
Разходно-покривния тип преобладава в избора на социално осигуряване на съвременния свят. Той е въведен за първи път в Германия през 1889 г. Тогава канцлерът Ото фон Бисмарк въвежда държавните пенсии и заедно с тях пенсионния данък и концепцията за пенсионна възраст. Така се ражда т.нар. държава на благоденствието (welfare state). Това е концепция за управление, според която гражданите са неспособни да взимат решения за своето здраве и старини, а частният сектор не може да достави услуги на тези специфични пазари. Затова държавата изземва правата по тези грижи от индивидите и техните семейства, а пазарите на здравни услуги, здравен и пенсионен риск стават монопол на държавата. Към здравето и пенсиите се прибавят и набор от услуги (по принуда станали публични), като образованието например, за които привържениците на държавата на благоденствието смятат, че държавата ги предлага по по-подходящ начин от частния сектор, а хората взимат такива лични решения по-зле от нея. Когато държавните пенсии са въведени в края на миналия век, светът е бил демографски различен от развития свят днес. Тогава, през 1889 г., пенсионната възраст в Германия е фиксирана на 65 г., а средната продължителност на живота е била 45 г. Днес продължителността на живота в страните от ОИСР е 76 години. Това, особено в комбинация с намаляване на раждаемостта, намалява отношението заети / пенсионери и резултатът е непрекъснат натиск към увеличаване на данъците върху доходите. Данъчното увеличение не носи повече или по-качествени публични услуги, а единствено преразпределя доход от работещите към пенсионерите. А пък вътрешната убеденост, че пенсионният данък трябва да се плаща въобще, изчезва заедно с очакването, че следващото поколение ще плаща повече такъв данък. Пенсионната реформа в Чили бе предизвикана именно от демографските предизвикателства пред системата. Нарасналата продължителност на живота и тенденцията към намаляване на раждаемостта предполагаха скорошен крах на системата. Новата система, наречена фондова (fully funded), е основана на коренно различни принципи, според които пенсията е вид спестяване. Основните моменти на системата са:
Единствените елементи от старата система, които бяха запазени и при новата, бяха задължителното участие в пенсионната система и фиксирането на минималния и максималния дял от дохода, който може да се използва за осигуровки. Но концепцията за пенсионно осигуряване придоби изцяло различно значение. Сега осигуряването в Чили е вид спестяване и следователно зависи от индивидуалния рационален избор на хората, които се осигуряват. Преди беше данък, който се плащаше задължително срещу надеждата, че следващото поколение ще плаща по същия начин. Осигуряването сега е договор за управление на средства, който задължава страните по него да спазват пазарните правила на конкуренцията. Преди беше псевдо-договор между поколенията, който не се подчиняваше на никакви правила. Резултатите на пенсионната реформа в Чили бяха изключително позитивни и от икономическа, и от социална гледна точка. След 15 години опериране на новата система пенсиите бяха между 50% и 100% по-високи отколкото при старата система. Ресурсите, които се бяха акумулирали в частните фондове, бяха около 25 милиарда долара или 40% от БВП на Чили. Това подобри значително функционирането на капиталовия пазар, защото се увеличи нивото на спестявания, а пенсионните фондове се превърнаха в най-големите играчи на пазара. Реформата оказа положително влияние и на трудовия пазар. Нивото на задължителни осигуровки бе значително по-ниско от предишния пенсионен данък. Това намали разходите за труд, което доведе до по-високо ниво на заетост. През средата на 90-те години безработицата в Чили бе паднала до 5%. По-ликвидният капиталов пазар, по-гъвкавият пазар на труда и по-високото ниво на инвестиции доведоха средногодишният ръст на БВП за периода 1982 – 1994 г. до 6.5% (сравнен със 3% през останалата история на Чили, за която има статистика). Всичко това бе в резултат на повечето акумулирани ресурси и по-динамичната икономика, в която се създаваха работни места с по-висока производителност и по-високи доходи. Частната пенсионна система има и някои важни политически и културни ефекти. Личният избор на всеки, който премина от държавното към частното пенсионно осигуряване, бе избор на повече права и повече отговорности. Той бе и раздяла с държавната намеса в толкова лични дела на човека, като решенията за неговото здраве и старини. Едновременно с това частната система даде на всеки чилиец, който участва в пенсионната програма, дял от икономиката на страната, тъй като фондовете инвестират парите на работниците главно в акции на местни компании. Затова един обикновен чилийски работник вече не е безразличен към движението на фондовия пазар или на лихвените проценти. Интуитивно той знае, че един лош министър би намалил стойността на неговата пенсионна сметка. Затова работниците се чувстват като част от свободния пазар и свободното общество. В основата на този успех бе фактът, че пенсиите престанаха да бъдат задача на правителството и на хората бе оставен контролът върху собствения им живот. Връщането на отнети преди права означаваше и връщане на отговорности в ръцете на индивидите. Това се материализира в повече инициатива и повече контрол към тези които управляват парите на гражданите. За успеха на реформата допринесе и частното управление на спестяванията за пенсии и конкуренцията между различните фондове. Не на последно място, преразпределението, което се извършваше от старата система, струваше нещо на данъкоплатците, а сега тези допълнителни разходи ги няма. Примерът на пенсионната реформа в Чили дава няколко аргумента срещу идеята за държава на благоденствието. Първо, държавната намеса не може да бъде оправдана с ‘пазарни недостатъци’ от типа на моралния риск и обратния подбор. Последните две са концепции, свързани с дефинитивната недостатъчност на информацията, които са често използвани в подкрепа на държавна намеса на различни пазари. Частната пенсионна система в Чили показа, че това са феномени, с които пазарът се справя по-добре от държавата, защото те подлежат на оценка (която включва и очаквания) и следователно рационален избор от страна на частните пенсионни фондове. Второ, преразпределението на доход през бюджета на държавата води до намаляване на стимулите в икономиката. Този негативен ефект най-ясно се различава в икономическото развитие на Чили след премахването на разходно-покривната схема. Намалените стимули в икономиката водят в дългосрочен план до влошени шансове за всички, дори за тези, към които се насочва преразпределения доход. Накрая, взаимодействието на обещания и очаквания между поколенията в разходно-покривните пенсионни системи е игра, в която индивидуалният избор е откъснат от резултата от този избор за индивида, следователно липсва мотивация за рационално поведение. Не е така при частната фондова система на пенсионно осигуряване, където всеки човек носи отговорност за своята бъдеща пенсия. Новата пенсионна система в Чили внесе допълнителни стимули гражданите да се интересуват от средата, в която се конкурират те и фондовете, които управляват техните средства. Най-важното е, че това ново мислене мобилизира допълнителен ресурс от частна инициатива, което в последна сметка подобри шансовете на всички чилийци. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 74.8 Kb. Сподели с приятели:
|