Personal and environmental factors
Ограничения и препоръки за бъдещи проучвания
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
| Ограничения и препоръки за бъдещи проучвания В дисертацията са очертани някои ограничения на изследването, които могат да бъдат адресирани в бъдещи проучвания. Що се отнася до дизайна, големият брой характеристики, включени в модела, увеличава дължината на въпросника, което може да предизвика умора. Освен това са използвани самооценъчни скали. Те са податливи на социална желателност и могат да измерят само експлицитните мотиви за постижение. Експеримент от лабораторен тип, при който да се наблюдава действителното поведение, може да преодолее този недостатък. Що се отнася до мултидименсионалната скала за перфекционизъм, подскалата за организация, както и някои елементи от подскалата за лични стандарти бяха премахнати, което поставя фокуса върху отрицателните аспекти на перфекционизма. Необходими са допълнителни изследвания, за да се отрази връзката на мотивацията за постижение с положителните, адаптивни аспекти на перфекционизма. Скалата за склонност към споделяне и сътрудничество има два теоретично дефинирани компонента, които бяха потвърдени от факторния анализ. Малкият брой твърдения не позволи използването на фасетите в по-нататъшния анализ. Скалата може да бъде развита чрез добавяне на повече твърдения, представящи всеки от аспектите. Това ще осигури по-добро разбиране на мотивите на хората за споделяне и сътрудничество. Скалата за удовлетвореност от живота, която приложихме, не може да разграничи между хедонични и евдемонични аспекти на удовлетвореността от живота. Би било интересно да се изследва връзката на фасетите на потребността от постижение със всеки от тези аспекти. Що се отнася до социалното сравнение, скалата, приложена в настоящото изследване, може да измери само наличието на диспозиция за социално сравнение. Но 38 има и други аспекти на социалното сравнение. То може да участва в процеса на поставяне на цели като положителна или отрицателна референтна точка. Може да бъде източник на обратна връзка за самооценяване, самоусъвършенстване и себеутвърждението (Gibbons and Buunk, 1999; Wood еt al., 1999; Suls, Martin and Wheeler, 2002). Понякога хората сравняват представянето си с другите, по начин, който подкрепя поддържането на позитивната представа за себе си (Pyszczynski, Greenberg, LaPrelle, 1985). Макар настоящият дизайн на изследването да дава информация за склонността към сравнение, той не може да отговори на въпроса защо хората участват в социално сравнение в ситуации изискващи компетентност и постижения. В допълнение, нашата скала за потребност от постижение, може да бъде подобрена с оглед на някои по-нови разработки в областта. Мецлер насочва изследването на потребността от постижение към афективния и компонент, а именно склонността за преживяване на гордост от успеха, която служи за повишаване на чувството за собствена ценност или на социалната оценка (Metzler, 2007). Както срамът е разпознат като основна емоция при страха от неуспех, така и гордостта се очертава като централна емоция при потребността от постижение. Въпросниците, измерващи потребност от постижение и страх от неуспех, е добре да включат твърдения, измерващи склонността към изпитване на тези основни емоции. Макар теорията на целите да прави разграничение между цели за представяне и изпълнение и цели за научаване и усъвършенстване, доколкото ни е известно, по- голямата част от въпросниците за измерване на потребност от постижение, не правят разлика между нормативни и вътрешноличностни аспекти на мотива. Изключение е изследването на Мецлер, което разделя потребността от постижение въз основа на локуса за повишаване на самооценката. Според Мецлер, междуличностната гордост е в центъра на нормативната потребност от постижение и е свързана с демонстриране на компетентност и представяне пред другите (повишаване на социалното уважение чрез преживяване на междуличностна гордост). Вътрешноличностната гордост е свързана с тенденция за подобряване на самооценката чрез усъвършенстване в съответствие е вътрешноличностни стандарти (Metzler, 2007). В настоящото изследване идентифицирахме два аспекта на потребността от постижение, които се фокусират предимно върху междуличностни и вътрешноличностни аспекти. Поради концептуалните различия и различен модел на 39 корелация на двата аспекта с личностните и социални променливи считаме, че бъдещите изследвания ще спечелят от разграничаването на тези аспекти. Конструирането и тестването на инструменти, които могат да измерят междуличностния и вътрешноличностния компонент на потребността от постижение, категорично се очерта като посока за бъдещи изследвания. Освен това, Уейнер предлага разграничаване между емоции, зависими от резултата и емоции, произтичащи от атрибуцията. Емоциите, произтичащи от атрибуцията, по-конкретно от приписване на успеха или неуспеха на вътрешни фактори са свързани с Аза (самоуважение, чувство за собствена ценност, гордост) (Weiner, 1985). Грант и Дуек свързват уязвимостта на чувството за собствена ценност при трудност / неуспех с целите за демонстриране на способности (Grant and Dweck, 2003). Никълс приема, че хората с висока въвлеченост в задачата не базират чувството си за собствена ценност на адекватността на своите способности и демонстрирането на превъзходство (Nicholls, 1989). Тези факти предполагат, че междуличностният компонент на потребността от постижение може да е свързан с атрибуция на успеха/ неуспеха на вътрешни фактори (способности/ талант), а вътрешноличностния компонент с отсъствие на такава (поради липсата корелация с условното чувство за собствена ценност). Потвърждаването на тази хипотеза в бъдещи проучвания, ще спомогне да се интегрират някои теории за мотивация за постижения (класически подход, теории за атрибуцията, теория на целите) и да се разберат по-добре начините, по които те взаимодействат помежду си. Разграничаването на междуличностни и вътрешноличностни аспекти на потребността от постижение е особено уместно, имайки предвид, че съвременни изследвания свидетелстват, че вътрешноличностната гордост е най-чистата форма на потребността от постижение, а междуличностният компонент не отговаря на критериите за мотив (Metzler, 2007). Според класическата дефиниция на Макклеланд и колеги (McClelland et al., 1953), мотивът трябва както да зарежда с енергия, така и да осигурява посока на поведението. Установено е, че междуличностният аспект на потребността от постижение води както до стремеж към постижение, така и до тенденция за избягване (Metzler, 2007). Тъй като не дава ясна посока и може да дезориентира поведението, той не се вписва в класическото определение за мотив. Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|