Personal and environmental factors
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
| • Склонност за споделяне и сътрудничество В настоящото изследване ние определяме склонността за споделяне и сътрудничество като предпочитание за споделяне на идеи и съвместна работа. Смятаме, че склонността за сътрудничество и готовността за обмен на знания и опит са фактор за успех, съдействащ за постигане на по-високи резултати. Очакваме хората с преобладаваща потребност за постижение да бъдат склонни да работят и обменят идеи с други хора, тъй като това им дава възможност да се възползват от общ фонд с ресурси и знания. От друга страна, някои може да се притесняват, че другите ще се възползват от идеите, които те споделят, или да чувстват, че успехът им няма да бъде толкова значим, ако бъде споделен с други хора (Covington & Omelich, 1981). Очакваме, че хората с висока потребност от постижение ще имат по-голяма склонност към споделяне в сравнение с тези, които се страхуват от неуспех. • Негативни очаквания Въз основа на нашите наблюдения за връзката между Аз-ефикасност, потребност от постижение и страх от неуспех, очакваме също, че хората с висок страх от неуспех ще имат песимистични очаквания. Потребността от постижение, от друга страна, смятаме, че ще бъде свързана с отсъствието на песимистични очаквания. • Перфекционизъм В настоящото изследване ще използваме мултидименсионалната скала за измерване на перфекционизъм (Frost et al., 1990). Фрост и колегите му дефинират шест измерения на перфекционизма – лични стандарти, съсредоточаване върху грешките, съмнения в действията, родителски очаквания, родителска критичност и организация (Frost et al., 1990). Наличието на високи лични стандарти е обща характеристика за хората с преобладаваща потребност от постижение и перфекционистите. Въз основа на това очакваме положителна корелация между двата конструкта. 19 Перфекционизмът е свързан със страха от неуспех поради избирателното внимание, което се обръща на очаквани и действителни неуспехи (Hollender, 1965, цит. в Abbott, 2013). Страхът от преживяване на срам и неудобство е обща характеристика на перфекционизма и страха от неуспех (Sagar & Stoeber, 2009). Очакваме също така корелация между перфекционизма и страха от неуспех поради установените връзки на двата конструкта с тревожност и страх от отхвърляне (Stober, 1998; Conroy, 2001). Предполагаме също и положителна връзка със съсредоточаване върху грешките и съмнение в действията. Такава е установена в предишни изследвания (Sagar & Stoeber, 2009, Abbott, 2013). Положителна връзка очакваме да открием също между родителските очаквания и критичност и страх от неуспех, имайки предвид, че страха от неуспех се формира в процеса на социализация и е свързан с родителските стилове (преглед в McGregor & Elliot, 2005). Отдръпването на любовта на майките при неуспех на децата води до възприемането на провала като заплаха за взаимоотношенията (виж: McGregor and Elliot, 2005). Според Конрой индивидите изпитващи страх от неуспех свързват провала с очакване за отхвърляне и социална изолация (Conroy, 2001). Именно страховете, свързани с взаимоотношенията са общата връзка между страха от провал от една страна и родителски очаквания и критичност от друга (Conroy, Kaye & Fifer, 2007). Освен това, в качественото проучване, което проведохме, хората страхуващи се от неуспех бяха описани като чувствителни към негативни оценка и отхвърляне на другите. • Социално сравнение; Според Фестингер (Festinger, 1954) хората са склонни да се сравняват с тези, които смятат за подобни на себе си. В груповите взаимоотношения, колкото по-силно е привличането на членовете към дадена група, толкова по-силен е натискът за еднородност. Гибънс и Бъунк (Gibbons & Buunk, 1999) идентифицират самооценяването, самоусъвършенстването и себеутвърждението като мотиви за участие в социално сравнение. Вярваме, че тези функции на социалното сравнение са важни в областта на мотивацията за постижение. Социалното сравнение играе роля в личните стандарти и поставянето на цели (Ybema & Buunk, 1993; Collins, 1996; Snyder et al., 1997). Очакваме положителни връзки на социално сравнение както с потребността от постижение, така и със страха от неуспех. 20 • Социална подкрепа Проучвания показват, социалната подкрепа че може да облекчи стреса и да помогне за изграждането на способности за справяне (Cohen & Syme, 1985), да промени възприемането на дадена ситуация като стресираща, да съдейства позитивното й възприемане и изграждане на навици. Тя създава чувство за принадлежност и сигурност, повишава самочувствието, мотивацията и настойчивостта (Sarason et al., 1983). Очакваме положителна връзка на социалната подкрепа с потребността от постижение и отрицателна връзка със страха от неуспех. • Удовлетвореност от живота Съществуват две основни перспективи за изучаване на щастието, удовлетвореността от живота и благополучието - хедонична и евдемонична. Хедонистичният подход се фокусира върху максимизирането на удоволствието и минимизирането на болката в човешкия живот (Kahneman et al., 1999). Евдемоничният подход се фокусира върху личната реализация (Waterman, 1993; Fromm, 1981; Ryff & Singer, 1998, 2000, цитиран в Ryan, & Deci, 2001). Изхождайки от евдемоничното схващане за удовлетвореност от живота, ние считаме, че хората с висока потребност от постижение биха били по-удовлетворени от живота си, тъй като са склонни да си поставят високи цели и да се ангажират с каузи, които изграждат чувство смисъл и цел и способстват за реализацията на техния потенциал. От друга страна, тези, които се стремят да избегнат неуспех, могат да се лишат от ценни възможности за растеж и развитие, което може да доведе до ниска удовлетвореност от живота. Известна подкрепа за тези хипотези в съществува в теорията за целите - отрицателните цели са свързани с ниски нива на субективно благополучие, а положителните - с високи (вж. Carver & Scheier, 1999). Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|