Personal and environmental factors
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
| Заключение Настоящото изследване идентифицира два аспекта на потребността от постижение. Повечето от предполагаемите връзки с компонента, който изразява амбиция и решителност, бяха потвърдени. Този компонент е свързан силно и значимо с настойчивост, самоефикасност, самохаресване, склонност към споделяне и сътрудничество, оптимистични очаквания и удовлетвореност от живота. Отрицателна е връзката с невротизъм, страх от успех и срам. Липсва връзка с условното чувство за собствена ценност. Наблюдават се вътреличностни съображения – фокусът е върху личните стандарти и стремежи, а представянето и очакванията на останалите нямат толкова голямо значение. Вторият аспект изразява склонност към конкуренция и желание за превъзходство. Той демонстрира противоположен модел на корелация с измерваните конструкти - силни и значими корелации с условно чувство за собствена ценност, перфекционистични опасения, срам, песимистични очаквания, невротизъм, страх от успех, ниска удовлетвореност от живота, настойчивост и самоефикасност, отрицателна връзка със самохаресване. Този компонент се очертава като социално предписана форма на мотивация, свързана с очакванията и изискванията на останалите и стремеж да се демонстрира по-добро представяне пред и от другите. Наблюдават се междуличностни съображения, като външните изисквания и сравенението с другите играят важна роля. Имайки предвид тези резултати, очертахме като насока за бъдещи изследвания разграничаването между междуличностни и вътрешноличностни аспекти на 42 потребността от постижение. Повечето съществуващи въпросници за потребност от постижение измерват различни свързани с нея тенденции и поведения (като ред и организация, постоянство, избор на цели, стремеж към усъвършенстване, конкуренция). Същевременно, резултатите от настоящото проучване свидетелстват за наличието на вътрешноличностни и междуличностни съображения. Двата компонента на потребността от постижение са свързани с различни типове личностни характеристики и фактори от социалната среда. Вярваме, че изследването на потребността от постижение с фокус върху тези аспекти би спомогнало за по-добро разбиране на основните движещи тенденции, свързани с нея. Това се очерта и като водеща насока за бъдещи проучвания и има потенциала да помогне за интегрирането на различни теории на мотивацията за постижение (класически подход, теории за атрибуцията, теория на целите) и по-добро разбиране на начина, по които те взаимодействат помежду си. Като цяло, регресионният модел за потребност от постижение очертава някои положителни и адаптивни тенденции, свързани с потребността от постижение, като висока Аз-ефикасност, удовлетвореност от живота, самохаресване и склонност към споделяне и сътрудничество. Най-важният предиктор обаче е базираната на постижения самооценка. Тук трябва да напомним, че за да можем да предложим адекватен регресионен модел за потребност от постижение, трябва да изследваме по отделно нейните съставни компоненти. Поради противоречивия им модел на корелация с личността и факторите от социалната среда, комбинираният модел не е в състояние да представи правилно техните отличителни връзки с изследваните конструкти. Моделът за страх от провал се характеризира с условно чувство за собствена ценност, базирано на постижения и конкуренция, невротизъм, чувствителност към негативни резултати и оценки, както и страхове, свързани със взаимоотношенията. Хората с висок страх от неуспех са склонни към самокритичност и сравнение с другите. Условното чувство за собствена ценност, базирано на постижения и конкуренция, се очертава като важен фактор в мотивацията за постижение. Постиженията съответстват на социалната стойност на индивида и често се свързват с таланта/способностите. Хората със силна потребност от постижение и страх от неуспех, приемат своите постижения като източник на самооценка и социална ценност. Потребността от постижения се ръководи от вярвания за ефикасност и положителни очаквания, поради което ситуациите на постижениe се възприемат като възможност за по-нататъшно утвърждаване на 43 собствената ценност, или на социалното уважение и статус. Страхът от провал, от своя страна, е движен от чувствителност към негативните последствия и склонност към изпитване на срам, съчетани с нестабилната самооценка, което превръща неуспеха в болезнено преживяване, което се избягва. Предиктивните модели за страх от неуспех демонстрираха по-добър обяснителен потенциал, в сравнение с моделите за потребност от постижение. От една страна, смятаме, че предиктивната сила на модела за потребност от постижения може да е намалена поради различния модел на корелация на двете фасети с личностните и социалните фактори. От друга страна, моделът за страх от неуспех включва като независима променлива тенденцията за изпитване на срам, която се разпознава като основна емоция за страха от неуспех. Основната емоция за потребността от постижение - гордостта - не беше включена в предиктивния модел за потребност от постижение. Считаме, че предиктивната сила на модела за потребност от постижение може да бъде увеличена, ако тенденцията за изпитване гордост от успеха бъде включена като независима променлива. Макар че потребността от постижение и страха от неуспех се считат за стабилни личностни характеристики в светлината на класическия подход, настоящият анализ свидетелства, че социалните фактори, като сътрудничество, конкуренция, социална оценка и обратна връзка и изисквания на околните, играят решаваща роля в мотивацията за постижение. Резултатите от настоящото изследване се интегрират добре в съществуващата литература, възпроизвеждат и допълват някои взаимовръзки, установени от предишни изследвания. Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|