{peti}Комисия по петиции {26/08/2013}26 2013

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ	2009 - 2014

Относно: Петиция 0921/2012 от Сорин Стелиян Тороп, с румънско гражданство, от името на Съюза на държавните служители DGASPC SANITAS Горж, относно нетранспониране на директивата относно организацията на работното време (2003/88/EО) в националното законодателство

Обявена за допустима на 12 ноември 2012 г. Комисията е приканена да предостави сведения (член 202, параграф 6 от правилника).

Вносителят на петицията се жалва относно член 145, параграф 2 от румънския Кодекс на труда (Закон 53/2011). Вносителят на петицията твърди, че в резултат на тази разпоредба, правата на годишен отпуск на персонала в Генералната дирекция за социална подкрепа и защита на децата в окръг Горж се намаляват с един ден на всеки десет дни ползван отпуск по болест.

Наблюдения на Комисията

Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/EО за работното време:

„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.“

Съдът на Европейския съюз изрично настоява, че работник, който не е в състояние да работи поради заболяване, запазва правото си на четири седмици платен годишен отпуск, както е предвидено в член 7 от директивата, по отношение на периода на отпуска по болест¹:

„ ... изключено [e] правото на даден работник на минимален платен годишен отпуск, гарантирано от правото на Съюза, да бъде намалено, ако поради заболяване работникът не е можел да изпълнява задълженията си през референтния период (C-229/11, Heimann, точка 26.)

„ ... Съдът вече е постановил, че по отношение на работниците в надлежно предписан отпуск по болест правото на платен годишен отпуск, предоставено от Директива 2003/88 на всички работници, не може да бъде обвързано от държава членка със задължението за действително полагане на труд през установения от държавата референтен период (Решение по дело Schultz-Hoff и др., посочено по-горе, точка 41 и Решение от 24 януари 2012 г. по дело Dominguez, C 282/10, все още непубликувано в Сборника, точка 20).“ (C-229/11, Heimann, точка 24.)

Освен това Съдът подчертава, че директивата не предоставя никакви дерогации или изключения от правото на платен годишен отпуск по силата на член 7²:

„ ... правото на платен годишен отпуск на всеки работник трябва да бъде считано за особено важен принцип на общностното социално право, който не може да бъде дерогиран и чието прилагане от компетентните национални органи може да бъде осъществено само в рамките, изрично посочени от самата Директива [за работното време]“.³

Съдът на ЕС изяснява също, че основателно отсъствие поради болест не може да бъде считано за почивка, която да отговаря на правото на годишен отпуск съгласно директивата:

„ ... целта на правото на платен годишен отпуск е да позволи на работника да си почине и да разполага с период на отдих и свободно време. По това тази цел се различава от целта на правото на отпуск по болест. Последното се предоставя на работника, за да може той да се възстанови от заболяване.“¹

В обобщение, съгласно достиженията на общностното право е ясно, че по отношение на 20-те дни минимален платен годишен отпуск по директивата периодите на неспособност за работа поради доказано заболяване трябва да се третират като периоди на служба, когато се изчислява натрупването на права на платен годишен отпуск. От формулировката на оспорваната разпоредба, т.е. член 145 от Кодекса на труда, не става ясно дали румънското национално законодателство съответства на директивата по този пункт.

Според информацията, с която Комисията разполага, член 145, параграф 2 от Кодекса на труда не посочва изрично, че годишният отпуск (който съгласно член 145, параграф 1 от Кодекса на труда следва да включва най-малко 20 работни дни) се намалява с един ден за всеки десет дни ползван отпуск по болест, но посочва, че „реалната продължителност на годишния отпуск се установява в индивидуалния договор за назначение в съответствие със закона и с приложимите колективни трудови споразумения и се отпуска пропорционално на положения труд през дадената календарна година“.

Формулировката на тази разпоредба е нееднозначна. От една страна, това би могло да даде възможност за тълкуване в съответствие с директивата, която изисква периодите на болест да са включени за целите на изчисляването на продължителността на годишния отпуск. Специфичната формулировка обаче, а именно „се отпуска пропорционално на положения труд през дадената календарна година“ сякаш подсказва друго. Наистина, вносителят на петицията посочва, че реалната практика на публичните органи е различна, въпреки че не е ясно какви подробни разпоредби се прилагат към въпросните служители съгласно националното право и/или колективно споразумение.

При тези обстоятелства Комисията е регистрирала жалба за евентуално нарушение и възнамерява да се свърже с националните органи с искане за изясняване на позицията.

Заключения

Комисията ще държи Парламента и вносителя в течение на резултатите от своите проучвания.