44 ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ - Възможности за споделяне на риска и солидарност между отделните участници в схемата - Възмездност и еквивалентност - Гаранции и обезпеченост на правата на застрахованите (осигурените) от страна на застрахователите/осигурителите чрез собствения им капитал, създаване на гаранционни капитали, технически и специални резерви и т.н. Прилики при рисковете – част от покриваните рискове при социалното осигуряване са и рискове, които могат да се застраховат; има възможност за прехвърляне на рискове между двете системи – застраховане и осигуряване. Характерно за здравното осигуряване и застраховане е, че има почти пълно покриване на рисковете между двете. Здравното осигуряване е метод за финансиране и управление на здравната помощ чрез обединяване на риска за всички членове от една страна и обединяване на осигурителните вноски на работниците, работодателите, държавата – от друга, като здравното застраховане на практика функционира на същата основа. Й. Христосков определя и няколко основни и специфични различия между двете системи, а именно: - Социалното (общественото) осигуряване “по дух и същност е израз на грижа от страна на общността към нейните членове”. А застраховането се свързва с предвидливостта на отделния индивид (проф. Кацаров). Следователно – осигуряването е свързано с живота на индивида в общността, докато застраховането е личен избор. - По отношение на социално-политическите ценности – осигуряването е обществено призната необходимост, свързана с отговорността на обществото (държавата) за защита на гражданите чрез споделена солидарност (социал-етатистки модел), докато застраховането е свързано с личната отговорност за защита на индивидуалните интереси и личния избор за включване или излизане от определена схема на споделена защита (либерален модел). - Социалната ангажираност е характерна преди всичко при осигуряването, докато индивидуалния (бихейвиористичен) подход е характерен за застраховането. - Обезщетенията, получавани от социалното осигуряване (пенсионно и здравно) са в размери, предварително определени със закон или в осигурителния договор, а при застраховането – в
