45 ТЕРМИНОЛОГИЯ И НОРМАТИВНА УРЕДБА рамките на договорената застрахователна сума; - Задължителният характер и всеобщността при социалното осигуряване са доминиращ принцип, докато в застраховането този принцип се простира само за определени застрахователни рискове; - Социалното осигуряване има много по-дългосрочен характер, докато при застраховането преобладава краткосрочността; - Социалното осигуряване се осъществява в различни форми (парична, натурална, смесена), докато при застраховането само в парична форма. - При застраховането дейността се осъществява от застрахователна компания, докато при социалното осигуряване има институционално отделяне на управляващата компания от осигурителния фонд. Посочените по-горе прилики и разлики влияят и върху развитието на застрахователния и осигурителния пазар, които по своята същност са конкуриращи се пазари, но едновременно с това взаимно се допълват. Това е възможно поради възможността за прехвърляне на рисковете от единия на другия пазар. Разликата между осигурителния и застрахователния пазар е отчетливо видна при разнообразието на предлаганите продукти – те са повече и по-атрактивни при застрахователния пазар. Друга характерна черта, отличаваща застрахователния от осигурителния пазар, е че застрахователния е по-отчетливо „частен”, докато осигурителния е повече „публичен/социален”. И не на последно място съществена разлика в двата пазара е, че осигурителния е по-силно регулиран и контролиран, което го прави по-ригиден, докато застрахователния е по мобилен и конкурентноспособен. .5 Нормативна уредба Съвременната нормативна уредба на социалното (пенсионно и здравно) осигуряване се основава на няколко фундаментални човешки и социални права, записани в съответните международни документи, по които България е страна. В ратифицирания от България през 1970 г. Международен пакт за икономически, социални и културни права (Обн. ДВ бр. 43 от 28.05.1976 г.) в чл. 9 е казано, че държавите-страни по този пакт, признават правото на всяко лице на социална сигурност,
