Петко салчев лидия георгиева принципи и практики в здравното и пенсионно
5ТЕРМИНОЛОГИЯ И НОРМАТИВНА УРЕДБА
Изтегляне 4.02 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Директивата ясно изисква разделяне на управлението на дейностите по животозастраховане и застраховане, различно от животозастраховане
| 5 ТЕРМИНОЛОГИЯ И НОРМАТИВНА УРЕДБА от Директива 73/239/ЕИО единствено за рисковете, включени в класове 1 и 2 в приложението към тази директива, да могат да получат разрешително съгласно настоящата директива. Директивата ясно изисква разделяне на управлението на дейностите по животозастраховане и застраховане, различно от животозастраховане. Разделното управление трябва да бъде организирано по такъв начин, че дейностите по тази директива да се разграничават от тези по Директива 73/239/ЕИО с цел: интересите съответно на титулярите на животозастрахователни полици и титулярите на застрахователни полици, различни от животозастрахователни полици, да не бъдат засегнати и особено печалбите от животозастраховането да облагодетелстват титулярите на животозастрахователни полици все едно, че застрахователното предприятие извършва само дейността “животозастраховане”, минималните финансови задължения, по-специално границата на платежоспособност, по отношение на която и да е от двете дейности, а именно дейност съгласно тази директива и дейност съгласно Директива 73/239/ЕИО, да не се покриват от другата дейност. За постоянна здравна застраховка, неподлежаща на прекратяване, изискваната граница на платежоспособност е равна на: а) 4 % от математическите резерви; плюс б) изискваната граница на платежоспособност за застрахователни предприятия, както е предвидено в член 16а от Директива 73/239/ЕИО, с изключение на разпоредбите на член 17 от същата директива. Въпреки това условието, което се съдържа в член 16а, параграф 6, буква б) от същата директива, да се предвиди резерв за увеличаване на възрастта, може да бъде заменено с изискването дейността да се извършва на групова основа. - - 7 3. ПРИНЦИПИ И ПРАВА В ОСИГУРЯВАНЕТО Всяка политика, система или организация се подчинява на определени принципи, обективно обусловени от същността, характера и спецификата на ролята, която играе в обществото. Принципът представлява определена абстракция, изразяваща мястото (вероятност) за случването на дадено събитие, която позволява формулирането на определени правила и норми, чрез интерпретирането му. Правилата, нормите и законите зависят и се създават от специфичния контекст на формулирането им. Принципът е съществена част от основата на еволюционното, нормативно или формиращо се развитие, което е обект на субективния опит и/или тълкуване. Например, етиката може да се разглежда като група от принципи, на които индивидите са се подчинявали, изразени под формата на правила, нормативи или закони. Същността на принципите позволява определянето на всички вероятни възможности в определена област, като процесът на тяхното действително дефиниране/развитие в тази област е отворен, непредвидим и зависещ от определен избор или мнение. Следователно, принципът е свързан с определена ценност или желание на обществото за постигане на определена цел . По своята същност принципите представляват регламентирани правила, изисквания и критерии за изпълнение на целите на даде- ната система. Познаването и прилагането им според обективните социално-икономически условия, както и условията на пазара, се явява основна предпоставка за ефективността на политиката, сис- темата или организацията. Разглеждайки принципите в осигуряването трябва да имаме предвид, че те не са еднакви при всички форми и модели, както и това, че има по-общи принципи, които се отнасят до цялата система и такива, които касаят отделните форми на осигуряване. Изтегляне 4.02 Mb. Сподели с приятели:
|