МОДЕЛИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

78
ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
в схемата. Постепенното му разширяване е позволило в схемата на осигуряване да бъдат включени и семействата на работещите.
Разпределението (споделянето) на риска е идеологията на развитието на социалната сигурност – индивидите плащат на базата на своите доходи и осигуряват своите и на членовете на семействата си, здравни потребности, независимо от риска или броя на членовете на семейството.
След развитието на социалната схема на осигуряване пред здравните политици се е изправил проблемът за разширяване правото на здравни грижи и покритието със здравно осигуряване на самонаетите (работещите самостоятелно занаятчии, свободни професии, земеделски стопани), повечето от които са имали много ниски доходи, както и на безработните. Едно от възможните решения е било субсидирането на публичните болници, както е в Швеция.
Друго решение е било да се изведат болниците от осигурителната схема и да оставят болничните услуги на доброволни организации, както е било във Великобритания. Третото възможно решение е било да се накарат други фондове кръстосано да субсидират хората с ниски доходи (например субсидиране на здравноосигурителните схеми от пенсионните фондове). Четвъртото решение е било да се субсидират всички задължителни здравноосигурителни фондове с обществени средства или тези фондове, които осигуряват тези групи лица.
Крайният стадий на развитие на здравното осигуряване е осигуряването и достъпа до здравни услуги на всички, които имат определени потребности. Великобритания създава прецедент през
1948 година, когато държавата поема всички фондове и осигурява гражданите си на базата на плащаните от тях данъци и такси.
Швеция и Япония я последват през 1960, Канада през 1970 г.,
Италия, Португалия, Испания и Южна Корея през 1980 и Тайван през 1994 г., като разгъват задължителните осигурителни схеми за всички или за големи групи от гражданите си.

Изтегляне 4.02 Mb.

Сподели с приятели: