59ТЕРМИНОЛОГИЯ И НОРМАТИВНА УРЕДБАмеханизми за гарантиране на качеството и сигурността на предоставяното здравно обслужване;
приемственост в медицинското обслужване между различните лекуващи специалисти и организации;
както и механизми за осигуряване на подходящо лечение и
компенсиране за вреди, причинени от здравно обслужване
Като заключение в документа е казано „Общите цели на системите на здравеопазване в целия Европейски съюз отразяват някои от най-основните ценности за европейските граждани.
Основните принципи на универсалност,
справедливост, високо качество и солидарност трябва да се зачитат. Организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи е и ще остане от компетентността на държавите - членки, компетентност, която трябва да се упражнява при зачитане на Договора.
Освен това, Европейският съюз може да създаде значителна добавена стойност чрез тясно сътрудничество в полза както на пациентите, които пътуват,
така и на тези, които не го правят. С това ЕС ще помага в осъществяването на някои от най-важните приоритети на своите граждани и ще дава реален пример за ползите от европейската интеграция в тяхното ежедневие.”
От представения документ е видно, че в политическите виждания за развитие на моделите на здравеопазване, съответно на здравно осигуряване се държи на
принципите и ценностите, като универсалност, справедливост и солидарност или на т.н. социален модел на осигуряване.
Тук трябва да се отбележат и три директиви на Съвет на
Европейските
общности, които имат отношение към здравното осигуряване и застраховане.
Първа директива на Съвета от 24 юли 1973 година за координи- рането на законовите, подзаконовите и административните разпо- редби относно достъпа до и упражняването на пряка
застрахова- телна дейност, различна от животозастраховане
(73/39/ЕИО) е с цел: 1) синхронизиране на законодателството при пряката застра- хователна дейност, различна от животозастраховане с оглед улес- няване на достъпа до и упражняването на застрахователна дейност и 2) да бъдат
премахнати определени различия, които съществу- ват между националните законодателства при различните видове застраховки; 3) класификация на рисковете; 4) синхронизиране на
законодателството, поради това, че различните закони съдържат различни правила за едновременното извършване на здравно за-
•
•
•