Петко салчев лидия георгиева принципи и практики в здравното и пенсионно
ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Изтегляне 4.02 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 4. Пример за финансови източници, механизми за участие и осигурителни структури
| 7 ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ 4. Модели на здравно осигуряване Стабилността на една здравна система се гради на достъпа до човешки, финансови и материални ресурси. Модерната здравео- пазна система не може да бъде финансирана само от директните плащания от пациентите. Смесването на индивидуалните ресурси и нерекъснато повишаващите се потребностите от здравни грижи диктува разходите за индивидуални здравни грижи да позволяват нашироко да бъдат посрещани от споделено участие на различни групи, които могат да придобиват различни форми – от семейство- то и доброволните здравноосигурителни фондове, през частните и социалните осигурителни програми до държавните фондове (Фиг. 4). Фигура 4. Пример за финансови източници, механизми за участие и осигурителни структури Източник: Адаптирано по Kutzin, 2001 77 4.. Исторически преглед Развитието на здравната система и пазара в нея зависи от осигурителните схеми, които съответната страна е избрала. Исторически, здравното осигуряване се развива като начин на разрешаване на проблемите за запазване на доходите, в случай на заболяване и много по-късно за осигуряване получаването на приемливи по стандарт здравни грижи. Тази схема е развита в началото на ХIХ век и е покривала по-добре квалифицираните работници и не много бедните фермери (A. Abel-Smith, 1989). Тези групи са имали ниски доходи, които не са им позволявали да плащат на частните лекари за здравните услуги в случай на заболяване и не са имали възможност да използват болничните услуги (обществени или частни), които са приемали пациентите на тези лекари. Същината на създаващото се здравното осигуряване била в плащането на седмична или месечна вноска за осигуряване, когато си в добро здравно състояние (съпроводена със съучастието на работодателя в някои страни), за да имаш правото на здравна услуга, когато си болен, осигурена от приемлив, финансово и като качество, предоставящ тази услуга, на базата на специално договорени ниски цени, които осигурителя може да постигне, превръщайки се в голям купувач на услуги, от името на своите членове. Споделянето на риска (солидарността) прави възможно получаването на тази здравна услуга. Някои фондове са били създадени от работодателите, но повечето са били образувани от групи работещи, като и едните, и другите са били основавани на базата на местожителството. Споделянето (ранжирането) на риска е позволило покриването на големи групи, което е дало възможност за включването на вече болни индивиди, които иначе биха били отхвърлени, като членове на тези фондове. Поради разширяването на системата са се създавали възможности за допълнително договаряне с предоставящите здравните услуги и за намаляването на цените, а развитието на конкуренцията между тях, както и въвеждане на система на договаряне с лимитиран (определен) брой от тях, ги принуждавало да приемат по-ниските цени. Задължителното здравно осигуряване е създадено в Германия през 1883 г. То е имало предимството поради това, че работодателите вече са били задължени да участват в него, което е позволило и групи от хора с ниски доходи да бъдат включени Изтегляне 4.02 Mb. Сподели с приятели:
|