Петър Григоров Василев, докторант, по докторска програма
Изтегляне 22.4 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- РЕВОЛЮЦИОННОТО БОГАТСТВО НА АЛВИН и ХАЙДИ ТОФЛЪР, НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИОННА СИСТЕМА НА ЗНАНИЕТО И БОГАТСТВОТО“
- София 2021
|
УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ КАТЕДРА „КУЛТУРА, ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО И ТУРИЗЪМ” ЕСЕ „РЕВОЛЮЦИОННОТО БОГАТСТВО НА АЛВИН и ХАЙДИ ТОФЛЪР, НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИОННА СИСТЕМА НА ЗНАНИЕТО И БОГАТСТВОТО“ Петър Григоров Василев, докторант, по докторска програма „Национална сигурност“ научен ръководител: Проф.д.ик.н. Стоян Денчев научен консултант: Проф.д.ик.н. Евгений Сачев София 2021 Книгата на Алвин и Хайди Тофлър, съставлява задълбочен, детайлен и последователен анализ относно това какъв ще бъде нашия свят утре. Изследват се въпросите относно това кой ще придобие богатство , как и по какви начини ще се реализира това и какво значение ще има тази нова реалност за всички нас. Анализират се новите възможности, които ще открие икономиката в такива сфери като комуникациите, промишлеността, селското стопанство, енергетиката и здравеопазването. Трябва да отбележим, че при процеса на извършването на анализа, във времето на издаването на книгата върху процеса на нейното написване е оказало въздействие изменението на окръжаващата среда и промяната на обществено-икономическите условия в планетарен мащаб, така че макар и написана с оглед на бъдещето, то събитията произтичащи в момента на анализа са въздействали на автора по такъв начин , че тя несъмнено отразява и този отрязък от време, в което е написана, като в нея се усещат и събитията, които са формирали изводите на съответното изследване. Времето, в което е писана книгата е един период, започващ в края на 20 –ти век и приключващ в първото десетилетие на 21 –ви век. Това е период на съществени, фундаментални промени и драматични събития в геополитически и макроикономически аспект, и именно поради техния обхват и значение, в сянката им остава главното – исторически значимата трансформация на икономиката и богатството. Именно тази трансформация е предмет на изследването на Тофлър и основна идея на произведението. Основната идея на Тофлър е, че богатството не възниква само във фабриките или в офисите, а революционното богатство не е свързано само и /или изцяло с парите. В днешно време е очевидно, че икономиката на развитите страни, а и не само тяхната, се трансформира и се превръща в управлявана от разума интелектуална икономика. Тази трансформация в пълна степен влияе, както на живота на отделния човек, така и на съдбата на държавите и дори на целия свят, но същата все още не е завършила дори и до днес, нейното влияние тепърва ще се усеща във всички сфери, а промените предстоят. Основната разлика с предишния век е, че ролята на знанието при създаването на богатства нараства постоянно и най –вероятно ще достигне ново качествено ниво. Страните вече са включени в една глобална комуникационна система, която расте, развива се, изменя се постояннно и става все по –достъпна и споделена. Резултатът , който е очакван е, че всички и бедни, и богати ще работят и живеят в условията на т.нар. от Тофлър, революционно богатство и последствията от него. Тофлър употребява термина „революция“ в най –широкия смисъл на тази дума, тъй като, разглежданите в книгата революционни изменения, представляват всеобщ, радикален преврат, процес, който по своята същност е сравним в исторически план с промишлената революция, но по своите мащаби значително я превъзхожда. Хиляди външно некоординирани изменения формират нова икономическа система и среда, които се съпътстват от възникването на нов вид и начин на живот или на нов тип цивилизационни отношения. За да бъде наречено богатството революционно, то следва да бъде трансформирано не само количествено, но и качествено , т.е. начинът, по който то се създава, умножава или прехвърля /предава/. В книгата си Тофлър засяга основно проблема за обстоятелствата и причините, които са довели до пълна промяна на традиционните разбирания за икономика. Тофлър определя, че се е изменила представата за време и пространство, времето е много по – динамично, което е свързано и с ръста на конкуренцията, която при новите условия е значителна, но традиционните обществени институти на семейството и образованието изостават от ръста на производството и в това е ядрото на бъдеща криза. Тофлър също говори и за това, че налице е изменение на икономическото пространство, като векторът на богатството и развитието на световната цивилизация се измества от условния Запад, в частност САЩ, към Китай, Япония и Корея т.е към условния Изток. С оглед на това, трябва и да изясним какво влага анализаторът в термина „ богатство “. Разбира се, в книгата си Тофлър не употребява този термин свързан само с понятието „ пари“. Той изхожда от емпирично установеното положение, че ние съществуваме в рамките на паралелна на финансовата, но неизучена основно, непарична икономика, в която отделните субекти създават ценности / в най – широк смисъл/, като фактически ние можем да удовлетворим много жизнени нужди и да задоволим наши желания без да прибягваме до употребата на пари. Тази паралелна икономика се явява съчетание на два типа икономики – монетарната и немонетарната, като заедно образуват това, което Тофлър нарича система на богатството. Двете икономики си взаимодействат, като взаймодействайки си се променят и по този начин създават мощна, несъществувала до този момент система на богатството. Парадоксът в случая е, че икономиката на парите / монетарната / създава технологии, които увеличават производителността и продуктивността на немонетарната икономика. С други думи революционно богатство е целият неотчетен, безплатен продукт, който хората произвеждат без дори да забележат. Тофлър отбелязва бързото развитие на този процес. Появяват се все повече хора, които произвеждат нови ценности безплатно. Тофлър дава пример със създаването на компютърна операционна система, от млад финландец, като той е направил тази операционна система напълно безплатно и доброволно, без някой да му го поръча или да плати за това, а след това я е изложил свободно в Интернет / отворен източник/ и е оставил други да подобряват системата, ако не са доволни от нея. Необходимо е да се отбележи, че системата на богатството не съществува изолирано, тя се явява само компонент от една макросистема, останалите компоненти на която – социални, религиозни, политически, културни – се намират в непрекъсната връзка със системата на богатството, както и всеки един компонент със всеки друг компонент от системата , помежду си. Втората вълна – индустриализацията, води до икономоцентризъм. Индустрализацията достига до идеята, че културата, религията и изкуството са от второстепенно значение и се определят от икономиката, но революционното богатство на Третата вълна се основава на знанието. Тя поставя икономиката обратно на мястото и като част от по-голяма система, а също така повдига въпросите за културна идентичност, религия и морал. Докато системата на богатство при Втората вълна поражда масовизиране, Третата вълка демасовизира производството, пазарите и обществото. В основата на цялата нова макроикономическа система на богатството е знанието. Информацията се е превърнала в основа на икономиката, а на информацията за разлика от други ресурси, според Тофлър, не може да се наложи абсолютен монопол. Тофлър счита, че преходът от централизирано, многосерийно пройзводство на т.нар. „ Втора вълна “, т.е. на индустриалното общество, към малкосерийно, диверсифицирано, събразено със различните интереси и групи потребители, автоматично следва да усилва тенденцията за ръст на креативността у производителите и разнообразието на групите потребители. Тофлър определя това като демасовизиране, но отбелязва, че дори във високо развитите страни, демасовизирането не е повсеместно явление, като дели мястото си с производствата и експорта на масова продукция. Такава е съществувата тенденция. Реалното демасовизиране се схваща като комплексен процес, в резултат на който се стига до преодоляването на масовостта и еднородността на културата, личността и обществото . Според разработчиците на тази концепция, демасовизирането представлява тристранен процес, включващ: 1. демасовизиране и персонифициране на личността – културна, икономическа, творческа. 2. демасовизиране на културата – доминиране на творчеството над халтурата и масовия кич. 3.социално демасовизиране – социална солидарност между хората и социалните групи, стимулиране на творческата мотивация и разнообразието в политическата, трудовата и социалната дейност. От друга страна, дискутабилно е дали тези процеси, обозначени като демасовизация и също обозначени като персонализация на отделната личност, в реалността представляват индивидуалзация на процеса на творчество или са стимулатор на процеса на потребление, в което огромният избор на стоки и услуги и начините за осъществяване на активност се определя от властовите структури, а потреблението органично се вписва, както в схемата на „ освобождаване “ и персонализация на личността , така и в процедурите по контрол и тотално управление на човека, и на неговите потребности . В крайна сметка може да се каже, че концепцията за демасовизиране, макар и нелишена от рационален елемент, може би не успява да преодолее инерцията на потребителското общество, което е несъществено ориентирано към познанието и преобразуването на духовния свят на човека, и създаването на достойна култура . Основното послание на автора, което е и лайтмотив на собствената му икономическа теория, е, че без немонетарната икономика / икономиката на ценностите без пари /, като компонент на една макросистема, няма нова икономическа система, респ. не съществува икономика на бъдещето, доколкото в икономическата теория на Тофлър, икономиката включва икономиката на парите и икономика на ценностите без пари като се вземат пред вид , културните и социалните фактори. Без тях, съгласно виждането на Тофлър не съществува икономика на бъдещето. Революционизирайки се двата вида системи взаимозменят системата за създаване на богатство / ценности/, и осъзнавайки този факт, следва да кажем,че не съществува начин системата на богатството да съществува изолирано и да бъде неизменяема / константна/. Всички компоненти в тяхната взаимна връзка образуват новата цивилизация , новия начин на живот, съвпадащ примерно със системата на богатство. Поради тази причина, когато говорим за революционното богатство ние постоянно следва да отчитаме връзките между тези подсистеми, а за да революционизираме богатството следва да осъществим изменения, както и да отстраним съпротивлението от страна на лица и организации, заинтересовани от статуквото. Идеята за революцинното богатство е изградена на тези принципи, а анализът на тези системни, фундаментални, координационни икономически постулати на развитието на съвременната икономика ще ни помогне да разберем на пръв поглед безмислените промени и конфликти, съществуващи около нас, в регионален и глобален мащаб. Като завършек на настоящото изложение ще отбележа, че книгата дава концепция, която все още, независимо от изтеклото време от момента на нейното написване и издаване, не е реализирана в своята завършена цялост, което създава възможности за всеки, запознат с приниципите на тази концепция, прилагайки ги последователно и съобразно съществуващата времева и контекстуална ситуация, да изгради своите отношения – бизнес отношения, семейни, колегиални, приятелски, така че да бъде част от новата цивилизационна система на знанието и богатството в неговата всеобхватност и многопластовост. Изтегляне 22.4 Kb. Сподели с приятели:
|