Петте езика на Любовта
Изтегляне 1.28 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Педагогическа ситуация Английски език
| Нежни думи Любовта е нежна. В такъв случай, когато показваме с думите си любов, трябва да използваме нежни думи. Това е свързано с начина, по който говорим. Едно и също изречение може да има две различни значения, в зависимост как го изричаме. Изречението "Обичам те" , когато е изречено любезно и нежно, може да бъде истински израз на любов. Но какво да кажем за изречението „Обичам те?" Въпросителната променя цялото значение на тези две думи. Понякога думите ни казват едно, а тонът на гласа ни казва съвсем друго. Изпращаме двузначни послания. Съпругът ни обикновено ще изтълкува посланието въз основа на тона на гласа, а не въз основа на думите. „С удоволствие ще измия чиниите тази вечер“, казано с ядосан тон няма да бъде прието като израз на любов. От друга страна, можем да дадем израз на огорчение, болка или дори гняв любезно и това да бъде израз на любов. „Останах разочарована, че не ми предложи помощта си тази вечер“, казано честно и мило, може да бъде израз на любов. Този, който говори, иска да се разкрие пред своя партньор. Тя прави крачка към изграждане на близост, като споделя чувствата си. Търси възможност да обсъди болката си, за да намери изцеление. Същите думи, изразени с висок груб глас, няма да бъдат израз на любов, а израз на осъждане и съд. Начинът, по който говорим, е изключително важен. Един древен мъдрец е казал: „Блага дума отвръща гнева“. Когато партньорът ти е гневен или раздразнен и сипе нагорещени думи, ако избереш да покажеш любов, трябва да отвръщаш не с допълнителен огън, а с нежен глас. Ще приемеш това, което казва, като информация за неговите емоции. Ще му позволиш да ти каже за своята болка, гняв и начина, по който възприема събитията. Ще се опиташ да се поставиш на негово място и да погледнеш на нещата през неговите очи и след това нежно и мило ще му кажеш, че разбираш защо се чувства така. Ако ти си го наранил, бъди готов да изповядаш грешката си и да помолиш за прошка. Ако мотивът ти е бил различен, а не това, което той е разбрал, ще можеш да обясниш любезно своя мотив. Ще потърсиш разбиране и помирение и няма да доказваш собственото си схващане като единствения логичен начин да се изтълкува станалото. Това е зрялата любов - любов, към която се стремим, ако искаме бракът ни да се развива. Любовта не държи сметка за зло. Любовта не напомня минали неуспехи. Никой от нас не е съвършен. В брака не винаги правим найдоброто или най- правилното. Понякога сме сторили или казали нещо, което е наранило нашия партньор. Не можем да изтрием миналото. Можем само да го изповядаме и да признаем, че е било нещо лошо. Можем да помолим за прошка и да се опитаме да действаме другояче. След като съм изповядал грешката си и съм помолил за прошка, не мога да направя нищо повече, за да намаля болката, която може би съм причинил на съпругата си. Когато съм бил наранен от съпругата си и тя с 26 болка изповядва вината си и моли за прошка, съм изправен пред избора между справедливостта и прошката. Ако избера справедливостта и реша да ѝ го върна или да я накарам да си плати, правя себе си съдията, а нея престъпника. Близостта става невъзможна. Ако обаче избера да простя, близостта може да бъде възстановена. Прошката е пътят на любовта. Удивен съм колко много хора объркват всеки нов ден, като намесват вчерашния. Те настояват неуспехите от вчера да се свържат с днес и така омърсяват потенциално чудесния ден. „Не мога да повярвам, че го направи. Мисля, че никога няма да го забравя. Не можеш да си представиш колко ме заболя. Не знам как можеш да си седиш така удобно, след като вчера се отнесе към мен по този начин. Би трябвало да пълзиш на колене пред мен и да ме молиш за прошка. Не знам дали изобщо някога ще мога да ти простя? Това не са думите на любовта, а на огорчението, на ненавистта и отмъщението. Ако искаме да изградим взаимоотношения на близост, трябва да познаваме желанията един на друг. Ако искаме да се обичаме един друг, трябва да знаем какво иска другият. Най-доброто, което можем да направим с неуспехите от миналото, е да им позволим да бъдат история. Да, това стана. Наистина заболя. Може дори още да боли, но той си призна грешката и помоли за прошка. Не можем да изтрием миналото, но можем да го приемем като история. Можем да изберем да живеем днес свободни от грешките на вчерашния ден. Прошката не е чувство, тя е решение. Тя е избор да покажеш милост, да не държиш повече вината срещу виновния. Прошката е израз на любов. „Обичам те. Грижа ме е за теб и избирам да ти простя. Макар че все още чувствам болка, няма да позволя това, което стана, да застава между нас. Надявам се, че има какво да научим от това преживяване. Ти не си неудачник само защото си се провалил. Ти си моят съпруг и заедно ще продължим оттук нататък? Това са думите на утвърждаването, изразени чрез диалекта на нежните думи. Изтегляне 1.28 Mb. Сподели с приятели:
|