Петте езика на Любовта

89 съветник. Беше го умолявала да прочете някоя книга или да изслуша касета върху брака. Но той бе отхвърлил всичките ѝ усилия за израстване. Според нея отношението му бе: „Аз нямам проблеми. Ти имаш проблеми." Според него той бе правият, тя грешеше - толкова прости бяха нещата. Чувствата ѝ на любов към него бяха убити през годините от неговата непрестанна критика и осъдителност. След десет години брак емоционалната ѝ енергия се бе изчерпала и самочувствието ѝ бе почти разрушено. Имаше ли надежда за брака на Ан? Можеше ли тя да обича един съпруг, който не пораждаше любов? Щеше ли той някога да ѝ отвърне с любов.
Знаех, че Ан е дълбоко религиозна и че посвещава редовно църква.
Предположих, че може би единствената надежда за оцеляването на брака им бе нейната вяра. На следващия ден, като в ума ми беше Ан, започнах да чета разказа на Лука за живота на Христос. Винаги съм харесвал написаното от
Лука, защото той е бил лекар и е обръщал внимание на подробностите, така че в своя първи век е написал един подреден разказ за ученията и живота на Исус от Назарет. В това, което мнозина наричат най-великата проповед на Исус, прочетох следните думи, които наричам най-голямото предизвикателство за любовта.
На вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда... И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Понеже, ако любите само ония, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят ония, които тях любят.
Стори ми се, че това сериозно предизвикателство, написано преди две хиляди години, можеше да бъде насоката, която търсеше Ан. Но можеше ли да тя да я изпълни? Може ли изобщо някой да я изпълни? Възможно ли е да обичаш съпруга си, който е станал твой неприятел? Възможно ли е да обичаш някой, който те проклина, който се държи зле с теб и изразява чувства на презрение и омраза към теб? И ако тя можеше, щеше ли да има промяна от другата страна? Можеше ли нейният съпруг някога да се промени и да започне да изразява любов и грижа към нея? Бях удивен от следващите думи в Исусовата древна проповед: „Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута; защото с Каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“.
Възможно ли бе този древен принцип да обичаш незаслужаващия обич да даде резултат в един толкова безнадежден брак като този на Ан? Реших да опитам. Щях да приема като хипотеза, че ако Ан научи първичния любовен език на съпруга си и му говори достатъчно дълго, за да може неговата емоционална нужда от любов да бъде задоволена, в крайна сметка той ще ѝ отвърне със същото и ще започне да изразява любов към нея. Чудех се: Ще има ли резултат?

90
Срещнах се с Ан следващата седмица и отново я изслушах, докато тя съживяваше ужасите на своя брак. В края на своя синопсис тя повтори въпроса, който бе задала в градините Рейнолда. Този път го представи като твърдение:
-
Д-р Чапмън, просто не знам дали мога да го обичам отново след всичко, което е направил?
-
Говорила ли си с някоя от приятелките си за своята ситуация? - попитах аз.
-
С две от най-близките си приятелки - каза тя - и съвсем малко с някои други хора.
-
И каква беше тяхната реакция?
-
Да се махам - каза тя. - Всички ми казват да се махам, че той никога няма да се промени и че само продължавам агонията. Но, д-р Чапмън, просто не мога да го направя. Може би трябва, но някак си не мога да повярвам, че това е правилната стъпка.
-
Струва ми се, че си разкъсвана между религиозните си и нравствени възгледи, които ти казват, че е неправилно да прекратиш един брак, и емоционалната болка, която ти казва, че да се махнеш е единственият начин да оцелееш - казах аз.
-
Точно така, д-р Чапмън. Точно така се чувствам. Не знам какво да правя.
Когато (емоционалният) резервоар е почти празен... не изпитваме чувства на любов към своя партньор, а само празнота и болка.
“ Дълбоко ти съчувствам за тази борба - продължих аз. - Наистина се намираш в много трудна ситуация. Иска ми се да мога да ти предложа лесен отговор. За нещастие не мога. И двете алтернативи, които сподели, да напуснеш и да останеш, вероятно ще ти причинят много болка. Преди да вземеш това решение обаче, имам една идея. Не съм сигурен, че ще даде резултат, но ми се иска да опиташ. Знам от това, което си ми казвала, че религиозната ти вяра е важна за теб и че уважаваш много учението на Исус.
Тя кимна утвърдително. Продължих:
-
Искам да прочетеш нещо, което Исус някога е казал, и мисля, че има приложение към твоя брак.
Прочетох бавно и натъртено.
-
„На вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда... И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Понеже, ако любите само ония, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят ония, които тях любят."
Това звучи ли като описание на твоя съпруг?
Отнасял ли се е той с теб като враг, вместо като приятел? - попитах аз.
Тя кимна утвърдително.
-
Проклинал ли те е? - попитах аз.

91
-
Много пъти.
-
Нанасял ли ти е вреда?
-
Често.
-
И казвал ли ти е, че те мрази?
-
Да.
-
Ан, ако си готова, бих искал да опитаме. Бих искал да видя какво ще стане, ако приложим този принцип в твоя брак. Нека обясня какво имам предвид.
Обясних на Ан концепцията за емоционалния резервоар и факта, че когато резервоарът е празен, както нейния, не ни остават чувства на любов към нашия партньор, а само празнота и болка. Тъй като любовта е такава дълбока емоционална нужда, липсата ѝ е вероятно нашата найдълбока емоционална болка. Казах й, че ако можем да се научим да говорим на първичния любовен език на другия, тази емоционална нужда може да бъде задоволена и отново да се зародят положителни чувства.
-
Разбираш ли? - попитах аз.
-
Д-р Чапмън, току-що описахте моя живот. Никога не съм го виждала толкова ясно преди. Някога бяхме влюбени, преди да се оженим, но скоро след брака слязохме от върха и така и не се научихме да говорим на любовния език на другия. Моят резервоар е празен от години, а сигурна съм и неговият. Д-р
Чапмън, ако бяхме осъзнавали тази идея по-рано, може би всичко това нямаше да се случи.
-
Не можем да се върнем назад, Ан - казах аз. - Можем само да се опитаме да променим бъдещето. Вих ти предложил един шестмесечен експеримент.
-
Бих опитала всичко съгласи се Ан.
Харесваше ми положителното ѝ отношение, но не бях сигурен дали разбира колко труден щеше да бъде експериментът.
-
Нека започнем, като определим целта - казах аз. - Ако след шест месеца се изпълни най-съкровеното ти желание, какво би било то?
Ан постоя, без да каже нищо известно време. После замислено промълви:
-
Бих искала Глен да ме обича отново и да го изразява, като прекарва време с мен. Бих искала да вършим нещата заедно, да ходим заедно на различни места. Бих искала да чувствам, че той се интересува от моя свят. Бих искала да си говорим, когато отиваме на ресторант. Бих искала той да ме изслушва. Бих искала да чувствам, че той цени идеите ми. Бих искала да ходим заедно на пътешествие и отново да се забавляваме. Бих искала да зная, че той цени брака ни повече от всичко. Ан се спря и после продължи:

92
-
От моя страна бих искала да имам топли, положителни чувства към него отново. Бих искала отново да се върне уважението ми към него. Бих искала да се гордея с него. В този момент не изпитвам тези чувства.
Аз си записвах, докато Ан говореше. Когато тя свърши, прочетох на глас какво бе казала.
-
Това звучи като доста висока цел - определих аз, - но наистина ли това искаш, Ан?
-
В момента това звучи повече като невъзможна цел, д-р Чапмън - отвърна
Ан, - но точно това бих искала да видя, повече от всичко.
-
Тогава нека се уточним - казах аз, - че това ще бъде целта ни. След шест месеца искаме да видим как ти и Глен имате точно такива взаимоотношения на любов.
Сега ще ти предложа една хипотеза. Целта на нашия експеримент е да докажем дали хипотезата е вярна. Нека предположим, че ако ти говориш първичния любовен език на Глен последователно в продължение на шест месеца, някъде в този период неговата емоционална нужда от любов ще започне да бъде посрещана и той ще започне да отвръща с любов. Тази хипотеза се гради на идеята, че емоционалната нужда от любов е нашата най-дълбока емоционална нужда и когато тази нужда е задоволена, сме склонни да отвръщаме положително на човека, който я задоволява.
Продължих.
-
Разбираш, че тази хипотеза поставя цялата инициатива в твоите ръце.
Глен не се опитва да работи за този брак. Ти го правиш. Тази хипотеза казва, че ако ти можеш да насочиш енергията си в правилната посока, има голяма вероятност Глен в крайна сметка да започне да отвръща със същото.
Прочетох третата част от проповедта на Исус, записана от лекаря Лука.
-
„Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута; защото с Каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.“
Както аз разбирам това, Исус представя един принцип, не начин за манипулиране на хората. Казано най-общо, ако сме мили и любезни с хората, те са склонни да бъдат мили и любезни с нас. Това не означава, че можем да накараме някой да бъде любезен към нас. Ние сме независими. Така че можем да презрем любовта, да избягаме от любовта или дори да плюем в лицето на любовта. Няма гаранция, че Глен ще отговори с дела на любов. Можем само да кажем, че има голяма вероятност да го направи.
(Един съветник не може никога да предскаже с абсолютна сигурност отделното човешко поведение. Въз основа на изследванията и изучаването на

93 личността съветникът може само да предскаже как най-вероятно би реагирал някой в дадена ситуация.)
След като се съгласихме за хипотезата, казах на Ан:
-
Сега нека обсъдим твоя първичен любовен език и този на Глен. Смятам от това, което ми каза, че твоят първичен любовен език е пълноценното време.
Ти как мислиш?
-
Така мисля, д-р Чапмън. В ранните дни, когато бяхме много време заедно и Глен ме изслушваше, прекарвахме много часове заедно, като вършехме заедно различни неща. Наистина се чувствах обичана. Повече от всичко ми се иска тази част от нашия брак да се върне. Когато прекарваме време заедно, чувствам, че той наистина ме обича, но когато винаги прави нещо друго, изобщо няма време да говорим, няма време да прави каквото и да е с мен, се чувствам така, сякаш бизнесът и другите цели са по-важни отколкото нашата връзка.
-
А какъв според теб е първичният любовен език на Глен? - попитах аз.
-
Мисля, че е физическото докосване и особено сексуалната част в брака.
Знам, че когато се чувствах по-обичана от него и бяхме сексуално активни, той имаше различно отношение. Мисля, че това е неговият първичен любовен език, д-р Чапмън.
-
Оплаква ли се някога от това как му говориш?
-
Ами, казва, че не непрекъснато му натяквам. Казва също, че ме не го подкрепям, че винаги се противопоставям на идеите му.
-
Тогава нека приемем, че "физическо докосване" е първичният му любовен език, а "утвърждаващи думи" са вторичният му любовен език.
Причината да предложа втория е факта, че ако се оплаква or отрицателни забележки, явно положителните думи имат значение за него.
Сега нека приемем план, за да изпитаме своята хипотеза. Да речем, че си отидеш у дома и кажеш на Глен: "Мислих много за нас и решнх да бъда подобра съпруга към теб. Така че, ако имаш предложения как бих могла да бъда по- добра съпруга, искам да знаеш, че съм отворена за това. Можеш да ми кажеш сега или да си помислиш за това и да ми кажеш какво мислиш, но наистина бих искала да се опитам да бъда по-добра съпруга.“ Какъвто и да е отговорът му, отрицателен или положителен, приеми го просто като информация. Това първоначално твърдение ще му покаже, че предстои да се случи нещо различно във вашите взаимоотношения.
После въз основа на твоите предположения, че първичният му любовен език е физическото докосване, и моето предложение, че вторичният му любовен език е може би утвърждаващите думи, насочи вниманието си към тези две области в продължение на един месец.
Ако Глен отвърне с предложение как можеш да бъдеш по-добра съпруга, приеми информацията и я внедри в своя план. Търси положителни неща в

94 живота на Глен и му давай устно потвърждение за тези неща. Междувременно, спри всякакви устни оплаквания. Ако искаш да се оплачеш за нещо, запиши го в личния си бележник, вместо да го казваш този месец на Глен.
Започни да поемаш по-често инициативата за физическо докосване и сексуална близост. Изненадай го с агресивно поведение, а не като просто откликваш на неговите инициативи. Постави си за цел да имате сексуален контакт поне веднъж седмично първите две седмици и два пъти седмично следващите две седмици.
Ан ми беше казала, че тя и Глен правили секс само веднъж или два пъти през последните шест месеца. Предположих, че този план ще оттласне нещата от мъртвото дъно доста бързо.

Изтегляне 1.28 Mb.

Сподели с приятели: