Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов
13ще каже: „Изпитвам панически страх при мисълта да престана да пуша". Човек, който няма тази травма от отхвърляне, би казал просто, че му е трудно да спре да пуши.
Нашето его прави всичко възможно, за да не можем да забележим нашите травми. Защо?
Защото несъзнателно сме му дали това пълномощно. До такава степен ни е страх да не преживеем отново болката, свързана с всяка травма, че с всякакви средства избягваме да си признаем, че ако преживяваме отхвърляне, то е, защото ние самите се отхвърляме. Тези,
които ни отхвърлят, са в живота ни, за да ни покажат до каква степен ние самите се отхвърляме.
Страхът от паникьосване води до загуба на паметта у
бягащия в множество ситуации. Той може да е убеден, че има проблем с паметта, когато в действителност става дума за проблем със страха. Често забелязвам по време на стажа „Да станеш водещ конферансие", че когато някой участник с характер на
бягаш, трябва да излезе напред и да направи експозе или мини-конференция пред другите, дори и да се е подготвил много добре и отлично да познава материята си, в последната минута страхът му става толкова силен, че губи паметта си. Понякога дори напуска тялото си пред всички нас,
застивайки на място като някой, който се е отнесъл „на луната". Хубавото е, че този проблем се поправя от само себе си, докато
бягащият лекува своята травма от отхвърляне.
Като следствие от всичко, упоменато в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от отхвърляне засяга нашата способност за общуване. Страховете на
бягащия, които му пречат да общува ясно и да изразява желанията си, са следните: страх да не бъде безинтересен, да не го сметнат за нищожество или за човек без стойност, да
не бъде неразбран, да не се паникьоса, да не би другият да го слуша от задължение или от учтивост. Ако виждаш, че изпитваш тези страхове, това е добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че твоята травма от отхвърляне взема надмощие.
Интересно е да наблюдаваме, че нашите травми засягат също така и начина ни на хранене.
Човек храни физическото си тяло по същия начин, както емоционалното и умственото си тела. На равнището на храненето
бягащият предпочита малки порции и често няма апетит, когато изпитва страх или наситени емоции.
Сред изброените типове бягащият е най-предразположен към анорексия. Анорексикът се откъсва почти изцяло от храната, защото смята, че е много дебел, когато всъщност е много слаб. Той използва този метод, за да се опита да изчезне. Когато му се случи да яде обилно, той се опитва да избяга чрез храната. Но това все пак е доста рядък начин за бягство при
Сподели с приятели: