Писмата на душевадеца Клайв Стейпълз Луис

Двадесет и второ писмо

Драги ми Горчилко,

Прегледах досието на това момиче и съм ужасен от онова, което открих в него. Не само че е християнка, но и при това каква - подла, прикрита, престорено усмихната, предвзето скромна, мълчалива, плашлива, бледа, безлична, девствена и неопитна госпожица. Нищожна гадинка. Повръща ми се от нея. Тя вони и те попарва само като й четеш досието. Побеснявам, като си помисля как светът е тръгнал към провала. Да беше едно време, щяхме да я хвърлим на лъвовете. Такива като нея само за това са създадени. Не че и там ще свърши много работа. Двулична малка измамница (познавам ги тия), която изглежда, като че ще припадне, ако види кръв, а после умира с усмивка. Мошеничка отвсякъде. Прилича на същинска божа кравичка, и все пак има саркастичен ум. Същество, което би сметнало МЕН за смешен! Долна и безлична лъжеморалистка, и все пак е готова да се обеси на врата на тоя мухльо като всяко друго животно за разплод. Защо Врагът не я прокълне за това, щом е толкова побъркан на тема девственост, вместо само да гледа и да се хили?

Всъщност дълбоко в сърцето Си Той е хедонист. Всичките тия пости, бдения, клади и кръстове са само за фасада. Или са просто пяна на морския бряг. В открито море, в Неговото море, има наслади и още наслади. Той не пази това в тайна. С дясната си ръка е готов да раздава "вечни наслади". Пфу! Не смятам, че Той има и най-малка представа за оная висша и строга мистерия, до която ние се издигаме в Скръбните Видения. Той е вулгарен, Горчилко, и има буржоазен манталитет. Напълнил е целия Си свят с наслади. Има толкова неща, които хората могат да вършат по цели дни, без Той да има нещо против - могат да спят, да се къпят, да ядат, да пият, да се любят, да се молят, да се забавляват и да работят. Всичко трябва предварително да се изкриви, за да ни влезе в работа. Нашата борба се води при жестоки и неизгодни условия. Нищо естествено само по себе си не е на наша страна. (Не че това те оправдава. Скоро ще си разчистя сметките с тебе. Винаги си ме мразил и си бил нагъл, когато ти е стискало.)

Освен това, той, твоят пациент, разбира се, ще се запознае със семейството на тая жена и с всичките им приятели. Не можа ли да видиш, че самият дом, в който тя живее, е такъв, че той никога не биваше да прекрачва прага му? Цялото място е пропито с онзи смъртоносен аромат. Даже и градинарят им, макар че работи там само от пет години, вече е започнал да го попива. Дори и гостите им, след като са прекарали там само уикенда, отнасят със себе си малко от тази миризма. И кучето, и котката им са напоени от нея. И къщата е изпълнена с неразгадаема тайнственост. Ние сме сигурни (това е основен принцип), че всеки член на семейството трябва да използва останалите по някакъв начин - само че още не можем да разберем как. Те ревниво пазят, почти като самия Враг, тайната на онова, което се крие зад претенцията за безкористна любов. Цялата къща заедно с градината са една голяма гнусотия. Тя по отвратителен начин прилича на представата, която един от техните писатели има за Небето: "Там, където има само живот, и затова всичко, което не е музика, е тишина."

Музика и тишина - как ги мразя и двете! И колко трябва да сме благодарни, че откакто Нашият Отец влезе в Ада (макар и това да беше по-отдавна, отколкото човеците могат да изразят, смятайки в светлинни години), нито сантиметър от пъкленото пространство и нито миг от пъкленото време не е отстъпен на която и да е от тези две омразни сили и навсякъде тук царува шумът. Шумът е великият динамизъм, концентриран израз на всичко мъжествено, безмилостно и тържествуващо. Единствено шумът ни спасява от глупави угризения, отчайващи скрупули и невъзможни жевария. Накрая ще потопим в шум цялата Вселена. Що се отнася до Земята, вече сме постигнали големи успехи. Тишината и музиката на Рая накрая ще бъдат заглушени! Признавам обаче, че засега все още не сме достатъчно шумни. Изследванията продължават. А през това време ти, противно, малко...

(Тук ръкописът се прекъсва и надолу продължава с друг почерк.)

Както се бях увлякъл в писмото, установих, че по невнимание съм си позволил да се превърна в голяма стоножка. Затова диктувам останалото на моя секретар. Сега, след като трансформацията е пълна, осъзнавам, че това е периодично явление. Даже един от тях, поетът Милтън, го е описал по доста изопачен начин, прибавяйки нелепото твърдение, че тези промени в облика ни били "наказание", наложено ни от Врага. Един по-съвременен писател, някой си Шоу, изглежда все пак е проумял истината. Преобразяването е чисто вътрешен процес и представлява славно проявление на онази Жизнена Сила, пред която Нашият Отец би се прекланял, ако бе способен да боготвори нещо друго освен себе си. В сегашния си вид съм още по-нетърпелив да те видя и да те прилепя към себе си в неразривна прегръдка.

(Подписано) Крастожаб

От името на негово Бездънно Нисочество Заместник-завеждащ Отдел

Душевадецът, чл. кор., проф., и пр.

Двадесет и трето писмо

Драги ми Горчилко,

Покрай това момиче и отвратителното й семейство, пациентът ти се запознава всеки ден с нови християни, и то не какви да е, а интелигентни християни. Дълго време ще ти бъде съвсем невъзможно да премахнеш духовността от живота му. Добре тогава, значи ще трябва да я опорочим. Не се съмнявам, че като парадно упражнение често си практикувал да се превръщаш в светъл ангел. Сега идва моментът да го направиш пред очите на Врага. Светът и плътта ни изневериха, но ни остава една трепа сила. А успехът по този трети начин е най-славен от всички. Опороченият светец, фарисеят, инквизиторът или магьосникът в Ада са по-забавни от обикновения тиранин или развратника.

Като оглеждам новите приятели на пациента ти, си мисля, че най-подходящото място за атака е границата между теологията и политиката. Някои от новите му приятели добре създават социалните последици от своята религия. Само по себе си това е лошо, но можем да го обърнем в наша полза.

Ще срещнеш много политически писатели християни, според които още на много ранен етап на развитие християнството е тръгнало по погрешен път и все повече се отдалечава от учението на Основателя си. Трябва да използваме тази идея, за да наложим още веднъж представата за "историческия Иисус", изчистена от по-късни "добавки и изопачения", която после да противопоставим на цялата християнска традиция. Ние съдействахме миналото поколение да си създаде такъв "исторически Иисус" в либерален и хуманистичен дух. Сега прокарваме един нов "исторически Иисус" в марксистки, разрушителен и революционен дух. Предимствата от подобни тълкувания, които ние смятаме да променяме горе-долу на всеки тридесет години, са многобройни. На първо място, всички те насочват вярата на хората към нещо, което не съществува, защото всеки "исторически Иисус" всъщност не е исторически. В писмените източници всичко е казано веднъж завидаги и нищо ново не може да се прибави. Следователно всеки нов "исторически Иисус" трябва да се създава въз основа на тях, като някои факти се премълчават, а други се преувеличават. Създават се и нови конструкции (които ние учим човеците да наричат брилянтни), за чиято истинност човек не би заложил и десет шилинга, ако ставаше дума за нещо делнично, но които са в състояние да създават цяло люпило от нови Наполеоновци, нови Шекспировци и нови Суифтовци в есенния бюлетин на всяко издателство. Н второ място, всички подобни конструкции придават важност на своя исторически Иисус заради някаква особена теория, за която се твърди, че Той я е провъзгласил. Той трябва да бъде "велик човек" в съвременния смисъл на думата, човек, стоящ в крайната точка на някаква центробежна и небалансирана система на мислене, чудак, който предлага някаква панацея. По този начин ние отклоняваме вниманието на хората от това кой е Той и какво е извършил. Представяме им Го единствено като учител, а после прикриваме същественото сходство между Неговото учение и ученията на всички останали велики нравствени учители. Защото човеците не бива да знаят, че всички велики моралисти са изпратени от Врага не за да образоват хората, а да им напомнят, да преповтарят извечните баналности за нравствеността, които ние непрекъснато крием от тях. Ние създаваме софистите, а Той създава един Сократ, който да им отговаря. Третият начин да се възползваме от тези конструкции е, чрез тях да унищожим благочестивия живот. Вместо реалното присъствие на Врага, което при нормални условия човеците усещат при молитва и причастие, ние им предлагаме някаква предполагаема, далечна, призрачна и чудновата личност, човек, който е говорил на непознат език и е умрял много отдавна. Такъв човек не може да бъде обект на поклонение. Вместо Създател, обожаван от Своето творение, скоро имаш нещо като водач, подкрепян от фанатичен привърженик и накрая - някаква забележителна личност, възхвалявана от благоразумен историк. И на четвърто място, освен че е неисторическа заради неверния образ на Иисус, подобна религия изневерява на историята и в друг смисъл. Няма такава нация, а и малко са хората, добрали се до лагера на Врага за това, че са изучавали биографията на Иисус просто като биография. Всъщност на човеците не са дадени данни за пълната Му биография. Първите вярващи са се обърнали заради един-единствен факт (Възкресението) и заради една-единствена богословска доктрина (Изкуплението), на базата на чувството за грях, което вече са имали, и то грях не против някакъв нов измислен закон, създаден от някой си "велик човек", а против старите банални общовалидни морални норми, които не са възприели от своите майки и бавачки. "Евангелията" се появяват по-късно и са били написани не за да създават християни, а за да поучават вече създадените.

Следователно "историческият Иисус", колкото и опасен да ни се струва в определени моменти, винаги трябва да се насърчава. Що се отнася въобще до връзката между християнство и политика, там положението ни е по-деликатно. Ние безспорно не желаем християнските убеждения на хората да повлияят на политическия живот, защото изграждането на нещо, което макар и бегло да прилича на справедливо общество, би било голяма катастрофа. От друга страна, ние искаме, и то много искаме, хората да се отнасят към християнството като към средство; естествено, за предпочитане е то да е средство за собствения им напредък, но ако това не успее, може и да се използва като средство за каквото и да е - даже и за социална справедливост. В началото трябва да се накара човекът да цени социалната справедливост, защото Врагът я желае, а после да се докара дотам, че да цени християнството, защото то може да доведе до социална справедливост. Защото Врагът няма да позволи да бъде използван като претекст. Хора или нации, които си въобразяват, че могат да възродят вярата с цел да изградят добро общество, със същия успех могат да смятат, че стълбата за Рая може да им послужи като пряк път до близката аптека. За щастие е доста лесно да се подмамят човеците зад това малко ъгълче. Тъкмо днес попаднах на един откъс от книга на един писател християнин, където той препоръчва собствената си версия на християнството под предлог, че "само такава вяра може да надживее упадъка на древните култури и раждането на новите цивилизации". Виждаш ли малката пукнатина? "Вярвай това не защото е вярно, а по някаква друга причина." Това е номерът.

Твой любящ чичо

Душевадецът

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 0.52 Mb.

Сподели с приятели: