План за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus)


Описание и обосновка на приоритетните райони за разширяване ареала на белоглавия лешояд в България



страница12/14
Дата03.07.2017
Размер1.35 Mb.
#24938
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

Описание и обосновка на приоритетните райони за разширяване ареала на белоглавия лешояд в България;


- реинтродуциране на вида в стари гнездови находища с цел да се постигне мрежа от гнездовища и места за подхранване оптимално покриваща страната:


А. Западна Стара планина – да се продължи с подхранването и пускането на птици до Долно Озирово от ДЗХП до достигане на колония от минимум 10 гнездящи двойки. Да се изградят площадки за подхранване на още две места в Западна Стара планина – в един или повече от следните райони: около х. Пършевица, с. Черепиш, с. Оплетня.

Б. Земенски пролом – да се изгради площадка за подхранване и адаптационна волиера и да се започне пускане на птици в района.

В. Кресненски пролом – да се продължи с пускането на птици и подхранване от ФДФФ до постигане на колония от минимум 10 гнездящи двойки.

Г. Централен Балкан – да се продължи пускането и подхранването в района на с. Тъжа до постигане на колония от 10 гнездящи двойки.

Д. Източна Стара планина – да продължи пускането на птици и подхранването до Котел от ФДФФ и на Сините камъни от Зелени Балкани до постигане на колония от общо минимум 10 гнездящи двойки.

- Подхранване

Да се създаде мрежа от площадки за подхранване обхващаща цялата страна, като от едното място до другото да е възможно прелитането на лешояд за по-малко от един ден (<150 км през лятото и <70 км през зимата), както следва:
Да се работи в сътрудничество с НПО от Гърция и Македония за да се осигури подхранване в районите на Дадя, Ксанти, Драма и Серес в Гърция и в Тиквеш, Мариово, Демир Капия и Овче поле в Македония.
В Националните паркове „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан” да се изградят и поддържат площадки над горната граница на гората за подхранване на лешояди от началото на месец май до края на месец октомври.

Да се изградят площадки за подхранване на рида Добростан, ПП „Русенски Лом”, ПП „Шуменско плато”, Камчийска планина, Провадийски-роякско плато, Земенския пролом и Искърския пролом.


Да се поддържат площадките за подхранване в Източни Родопи – до гр. Маджарово и до с. Студен кладенец от БДЗП, в райна на с. Пелевун от „Зелени Балкани” и в Ловно стопанство „Студен кладенец” от СЛРБ.
Да се работи в сътрудничество с НПО от Гърция и Македония за да се осигури подхранване в районите на Дадя, Ксанти, Драма и Серес в Гърция и в районите „Тиквеш”, „Мариово”, Демир Капия и „Овче поле” в Македония, като буфрна зона подпомагаща оцеляването и осигуряваща обмена на птици от българската популация на белоглавия лешояд.
Западна Стара планина – да се продължи с подхранването и пускането на птици до Долно Озирово от ДЗХП до достигане на колония от минимум 10 гнездящи двойки. Да се изградят площадки за подхранване и да се започне подхранване и пускане на птици на още две места в Западна Стара планина – Черепиш и Оплетня (Искърския пролом).

Земенски пролом – да се изгради площадка за подхранване и адаптационна волиера и да се започне пускане на птици в района.

Кресненски пролом – да се продължи с пускането на птици и подхранване от ФДФФ до постигане на колония от минимум 10 гнездящи двойки.

Централен Балкан – да се продължи пускането и подхранването в района на Тъжа от „Зелени Балкани”/ДЗХП до постигане на колония от 10 гнездящи двойки.

Източна Стара планина – да продължи пускането на птици и подхранването до Котел от ФДФФ и в ПП „Сините камъни” от „Зелени Балкани” до постигане на колония от 10 гнездящи двойки.
До 2024 да се постигне популация от 200 гнездящи двойки в минимум 15 колонии в 7 района (Източни Родопи, Източна Стара планина и Предблакан, Кресненски пролом, Земенски пролом, Врачански Балкан, Централен Балкан, Западни Родопи).

  1. НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ НАД ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА

    1. Мониторинг


Целта на мониторинга върху изпълнението на Плана за действие е да се оцени степента на неговото прилагане и ефективността му за стабилизирането и укрепването на вида и постигането на благоприятен природозащитен статус.

Монигорингът да се извършва ежегодно, а напредъкът по изпълнението на Плана за действие да се обсъжда на работни срещи на всеки две години с участието на заинтересовани страни (работна група по изпълнението на плана).







Дейност

Област за наблюдение

Основен проблем

Индикатор за успех

8.1. ЗАКОНОВИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ВИДА, ПОЛИТИКИ, РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ

8.1.1.

Допълване и подобряване на съществуващите наказателно-процесуални разпоредби, касаещи незаконното използване на отрови.

Наказателен кодекс на Република България, ЗБР, ЗЛОД.

Неприложима нормативна база и законови санкции за лица заложили отровни примамки за хищници.

Внесени изменения в НК, ЗБР, ЗЛОД, даващи възможност за ефективни съдебни действия срещу нарушителтие.

Има наложена наказателна мярка срещу лице заложило отровна примамака за хищници и/или скитащи кучета/котки и ощетило пряко или косвено защитени видове.



8.1.2.

Въвеждане на задължителни застраховки за селскостопански животни, включващи риска „щети от хищници” на територията на цялата страна, като изискване за получаване на субсидии и/или разрешителни за паша в Националните паркове.

Наредба на МЗХ, ПРСР, Наредба на МОСВ, Планове за управление на Националните паркове

Незаконно използване на отровни примамки, поради конфликт между животнвъди и хищници.

Всяко убито от хищници животно е докладвано на застрахователната компания и администрацията на Национален парк или НПО в районите на реинтродукция на черния лешояд. Стопаните получават обезщетение, а останките от труповете на животните се изнасят за храна на лешоядите.

8.1.3.

Приемане на определен допустим запас на вълка в България (без това да води до влошаване на състоянието на популацията на вълка) и приемане на мерки за поддържане на популацията в стабилно състояние, на базата на което да се разработят мерки за намаляване на конфлекта с животновъди и ловни стопанства.

План за действие за вълка в България

Инициатива за по-голяма защита на вълка, без да са предвидени последствията за лешоядите

В Плана за действие за вълка в България са взети предвид евентуалните проблеми за лешоядите от опазването на вида, и са предписани конкретни мерки за намаляване на негативното въздействие. Планиран е брой на популацията на вълка в България и мерки за поддържането на същата в стабилно състояние, на базата на което са разработани мерки за намаляване на конфликта с животновъди и ловни стопанства.

8.1.4.

Включване като спешни и приоритетни мерките за опазване на белоглавия лешояд в плановете за управление на защитените територии и местата от НАТУРА 2000, в които се среща вида или е предвидено неговото реинтродуциране спрямо настоящия План.

Планове за управление на ЗТ и ЗЗ

Липса на специфични мерки за опазване или възстановяване на белоглавия лешояд

90 % от плановете за управление на ЗТ и всички Натура 2000 места, в които се срещат вида, включват приоритетни мерки за опазване и възстановяване на вида

8.1.5.

Да се обявят за защитени територии съществуващите подходящи за белоглавия лешояд места (подходящи скални масиви, бивши гнездовища), като в тях бъде ограничена всяка несъвместиме с изискванията на вида човешка дейност.

Регистър на защитените територии

Липса на законова защита на някои от потенциалните гнездови местообитания за белоглавия лешояд.

Запазване на максимална част от останалите подходящи за гнездене участъци от местообитанието на белоглавия лешояд.

8.1.6.

Интегриране опазването на белоглавия лешояд в национални, регионални общински стратегии за развитие в общини и региони важни за опазването на вида

Регионални, общински стратегии за развитие

Липса на специфични мерки за опазване на черния лешояд

Стратегиите и плановете за развитие в районите на срещане и/или планирана реинтродукция на белоглавия лешояд отчитат изискванията за опазването на вида

8.1.7.

Адаптиране на дейностите, предвидени в общинските и регионални планове за развитие с изискванията на белоглавия лешояд и съобразяване с бъдещата му реинтродукция.

Общински и регионални планове и стратегии за развитие.

Директно или косвено увреждане на места или местообитания поради липса на информация за планираната реинтродукция и опазване на лешоядите.

Няма случай на увредени местообитания или места, планирани за реинтродукция в този План.


8.1.8.

Разработване на протокол от РИОСВ за действия в случай на спешни ситуации - отравяния, горски пожари и т.н., адресирани до регионални ветеринарни служби, РДГ и общински администрации и кметства;

Регионални, общински и национални стратегии за действие

Липса на план за действие при заплаха от отравяне на защитени и консервационно значими видове.

Бърза и ефективна реакция при спешни ситуации. Няма случай на увреден консервационно значим вид, при който да не са взети необходими мерки за предотвратяване на по-големи щети.


8.1.9.

Разработване на стратегия за действие при избухване на заразни заболявания по домашните и дивите животни

Регионални, общински и национални стратегии за действие

Предотвратяване на потенциална забрана за изкуствено подхранване

Изработена стратегия, която е утвърдена и позната от всички заинтересувани лица и отговорни институции в районите, където се срещат или се планира реинтродукция на белоглавия лешояд.


8.2. ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ, ПОДДЪРЖАЩИ И ДРУГИ ПРИРОДОЗАЩИТНИ МЕРКИ ЗА ВИДА

8.2.1.

Осигуряване на белоглави лешояди за освобождаване в природата от подходящи донорни популации. Включително създаване на популация на затворено в България.

Протоколи и документи за внос и отглеждане на затворено на белоглави лешояди за реинтродукция в България

Липса на птици за естествено възстановяване или реинтродукция на изчезналата популация

Осигуряване и внос на минимум 100 птици за периода от 2015-2024 години за осъществяване на програма за реинтродукция на вида. Създаване на популация от минимум 10 двойки на затворено в България.

8.2.2.

Продължаване и разширавяне на програмата за реинтродукция в България.

Доклади за реинтродукцията на вида

Липса на, или ограничени възможности за естествено разширяване на заетата територия и от вида в България

Освобождаване на общо минимум 200 птици за периода 2015-2024 година в рамките на програма за реинтродукция на вида. Увеличаване на популацията до минимум 200 двойки в природата в минимум 15 колонии в България до 2024.

8.3. ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ ИЛИ ПОДДЪРЖАЩИ МЕРКИ ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА НА БЕЛОГЛАВИЯ ЛЕШОЯД

8.3.1.

Поддъръжане на сега съществуващата мрежа от 9 площадки за подхранване на лешояди в България:

1 бр ДЗХП (Врачански Балкан при с. Долно Озирово);

2 бр на БДЗП (Източни Родопи при гр. Маджарово и с. Студен кладенец);

3 бр на Зелени Балкани ( Източни Родопи при с.Пелевун, Сините камъни при гр.Сливен, Централен Балкан при с.Манолово);

1 бр на СЛРБ (Източни Родопи при с. Нановица, ЛС „Студен кладенец”);

2 бр на ФДФФ (Кресненски пролом при с. Ракитна, и Източна Стара планина при гр. Котел);




Доклади на НПО, регистри на БАБХ.

Недостатъчно количество и качество достъпна храна за лешоядите и превенция от отравяне.

Всяка площадка функционира целогодишно с най-малко 1 подхранване от 200 кг седмично.

8.3.2.

Разширяване на мрежата от площадки за подхранване на лешоядни птици в страната

Площадки за подхранване, регистри на БАБХ

Недостатъчен брой места за осигуряване на безопасна храна за лешоядите.

Изградени и функциониращи са още 10 площадки – минимум по една в Западни Родопи, НП „Рила”, НП „Пирин”, Земенски пролом, Камчийска планина, Провадийско-Роякско плато, Западна Стара планина, НП „Централен Балкан”, ПП „Русенски Лом”, ПП „Шуменско плато”.

Целогодишно се извършват подхранвания - най-малко по 1 подхранване от 200 кг седмично.




8.3.3.

Подобряване на условията за гнездене чрез поставяне на изкуствени гнезда, и подобряване на ниши и малки пещери на отвесни скални масиви.

Целеви територии, обитавани от белоглави лешояди

Липса на подходящи места за загнездване, поради обрушаване, ерозия, обрастване и/или безпокойство.

Минимум по 10 оформени гнездови ниши в целевите територии – Сините камъни, Котленска планина, Кресненски пролом.

8.3.4.

Подпомагане и стимулиране на животновъдите, прилагащи традициони екстензивни животновъдни практики, сезонна миграция, лятно паша в алпийски пасища и др.

Доклади за състоянието на животновъдството (БАБХ и/или Паркови дирекции)

Намаляване или недостатъчен брой на пасищно отглежданите животни и оттам - хранителната база на лешоядите.

Увеличен и/или групиран в гнездови и потенциални гнездови територии брой глави добитък (мин. 20 000 овце или еквивалент на 3000 км²) в целевите райони.

8.3.5.

Възстановяване на едър копитен дивеч (козирог в Рила, Пирин и Централен Балкан; дива коза във Врачански Балкан и Сините камъни; лопатар в Котленска и Камчийска планини и Кресненския пролом и др.) и повишаване на контрола на бракониерските практики (отстрел, примки и т.н.).

Доклади за състоянието на дивеча (годишна таксация на ИАГ)

Ограничен брой и разпространение на едрия копитен дивеч и оттам - хранителната база на лешоядите.

Увеличен и/или групиран в гнездови и потенциални гнездови територии брой едър дивеч (мин. 1000 едри диви копитни на 3000 км²) в целевите райони.


8.4. МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЗАПЛАХИТЕ И ПРЕМАХВАНЕ НА ЛИТИРАЩИТЕ ФАКТОРИ

8.4.1.

Предотвратяване на безпокойството по време на гнездовия период. Осигуряване на своевременна и адекватна законова защита на бъдещите гнездовища на вида

Предложения за обявяване на ЗТ;

ПУ на ЗТ


Липса на мерки за опазване на вида.

Като изчезнал от редица бивши гнездови находища, видът не е обект на защита в същите.



Изготвени и внесени в МОСВ предложения за нови защитени територии с гнезда на белоглави лешояди, както и предложения за разширяване границите на защитени територии. Изготвени и внесени в МОСВ предложения за режими и забрани към ПУ на съответните ЗЗ и ЗТ, които гарантират в максимална степен опазването и ограничаване безпокойството на белоглавите лешояди

8.4.2.

Провеждане на кампании срещу незаконното използване на отрови

Доклади и поротоколи за незаконно използване на отрови

Има случаи на незаконно използване на отрови в целевите територии

Проблемът с използването на отрови и действието им върху белоглавия лешояд и други консервационно значими видове е разпознат от държавните институции (БАБХ, ИАГ, МОСВ) и целевите групи (животновъди, ловци, гълъбари) .

8.4.3.

Изолиране на опасни електропреносни стълбове и предотратяване инстелирането на нови опасни трасета в районите на срещане и планирана реинтродукция на белоглавия лешояд.

Доклади за състоянието на електропреносната мрежа

Има случаи на загиване, вследствие от токов удар и сблъскване с жици.

Обезопасени най-рисковите участъци от електропроводи и недопуснато изграждане на нови, опасни съоръжения в районите на срещане и планирана реинтродукция на белоглавия лешояд.

8.4.4.

Предотвратяване изграждането на ветроенергийни паркове на територията на или в близост до районите на срещане и планирана реинтродякция на белоглавия лешояд посочени в този План.


Карта на ветроенергийните паркове

Има случаи на убити от ветрогенератори (тип перка) лешояди и орли.

Не е допуснато изграждането на ветрогенератори с хоризонтална ос (тип перка) на територията или в близост от 10 км от актуални и потенциални гнездови места на белоглав лешояд, посочени в този План.


8.5. МОНИТОРИНГ

8.5.1.

Изготвяне на, и прилагане на схема за маркиране на индивидите – стандартни орнитологични пръстени, ПВЦ цветни пръстени, крилометки, GPS/GSM предаватели.

Доклад и протоколи от маркиранията

Възможност за индивидуално идентифициране и проследяване ефективността на реинтродукцията

Маркиране на 100 % от освободените лешояди, маркиране на мин. 20 % от излюпените на свобода

8.5.2.

Извършване на редовен мониторинг на популацията, включително гнездови успех

Доклад за продуктивност, гнездови успех, размножаващи се двойки, неразмножаващи се индивиди

Необходимост от ежегоден мониторинг за гарантиране ефективността от програмата и предприемане на адекватни мерки при нужда

Ежегодно се изпълнява мониторингова програма от поне 24 посещения на година във всяка една заета гнездова територия. Представят се годишни доклади в МОСВ и МЗХ.

8.5.3.

Ежемесечен мониторинг на използването и ефективността на площадките за изкуствено подхранване

Доклади за мониторинга на площадките за изкуствено подхранване

Недостатъчен брой места за осигуряване на безопасна храна

Годишен доклад за ефективността на площадките с брой и разпределение на птиците по месеци, количество предоставена храна, оценка на тяхната ефективност и препоръки за последващи мерки. Броят на белоглавите лешояди, които посещават площадките се запазва постоянен или се увеличава на годишна база.

8.5.4.

Мониторинг на видовете с които съжителства белоглавият лешояд – скален орел, египетски лешояд, гарван в териториите на срещане и планирана реинтродукция на вида, според този План.

Доклади за състоянието и разпространението на видовете

Липса на други индикатори за качеството на местообитанията, заплахите и хранителната база.

На база на получената информация от доклади на НПО и държавни институции за състоянието на египетския лешояд, скалния орел и гарвана в районите, в които се изпълняват дейности по реинтродукция са предприети действия за предотвратяване на заплахи и опазване на важни места.

8.5.5.

Разработване на специализиран модул за събиране на данни за маркираните индивиди

Бази данни НСБР, ИАОС

Необходимост от събрана и анализирана информация, достъпна при планиране на консервационни и/или инвестиционни дейности

Разработване на специализиран модул за събиране на информация за наблюдения на маркираните индивиди, по модел на изплозваната в Алпите за брадатия лешояд и съвместима с НСБР към ИАОС

8.6. МЕРКИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСВЕДОМЯВАНЕ

8.6.1.

Подготовка и разпространение на серия от специализирани информационни материали

Доклади от проучване на общественото мнение за нагласа към опазването на вида

Липса на природозащитна култура и познания за значението и опазването на вида

Ежегодно в гнездовите райони на вида са разпространявани поне 500 бр. информационни и образователни материали. Ежегодно в местни медии публикувани поне 10 статии за нуждата от опазване на вида. Заснет един филм за нуждата от опазване на вида

8.6.2.

Разработване на специални информационни табла и материали за съществуващите информационни центрове и паркови администрации

Доклади от проучване на общественото мнение за нагласа към опазването на вида

Липса на природозащитна култура и познания за значението и опазването на вида

Ежегодно в гнездовите райони на вида са разпространявани поне 500 бр. информационни и образователни материали.

8.6.3.

Провеждане на семинари с уредниците на ловно-рибарските дружества в гнездовите райони, за разясняване нуждата от опазване на вида и прилагането на добри ловностопански практики целящи опазването на лешоядите

Доклади за проведени семинари.

Доклади от проучване на общественото мнение за нагласа към опазването на вида



Липса на природозащитна култура и познания за значението и опазването на вида

Проведени десет семинара в ключови райони за опазването на вида за десет годишния период на Плана

8.6.4.

Организиране на семинари със специалистите по селско стопанство и екология в областните управи и в общините

Доклади за проведени семинари

Липса на природозащитна култура и познания за значението и опазването на вида

Проведени два семинара със специалистите по селско стопанство и екология в областните управи и в общините, където се среща вида.
Специалистите са запознати с изискванията по опазване на белоглавия лешояд

8.6.5.

Организиране на презентации и срещи с местни хора живеещи в населените места в близост до гнезда или планирана реинтродукция на белоглавия лешояд

Доклади от проучване на общественото мнение за нагласа към опазването на вида

Липса на природозащитна култура и познания за значението и опазването на вида

Ежегодно провеждани срещи с клубовете по екстремни спортове в страната, които практикуват дейността си в райони с обитавани гнезда на белоглави лешояди

8.6.6.

Реализиране на дългосрочна програма по превенция на използването на отрови.

Доклад за използване на отровите

Има случаи на незаконно използване на отрови в целевите територии

Осъществени кампании във всички населени места от гнездовите райони на вида, където съществува практика за незаконно ползване на отрови

8.6.7.

Провеждане на семинар с представители на районните прокуратури в страната за съгласуване на мерки срещу използването на отровни примамки и унищожаването на защитени видове.


Съдебни решения

Има редица случаи на отказ на прокуратурата от наказателно преследване срещу лица отровили защитени видове по ЗБР.

Има поне две повдигнати обвинения на извършители на отравяне на защитени видове в България.


8.6.8.

Популяризиране, сред заинтересуваните институции и целеви групи на новата генерация ветрогенератори с вертикална ос- безопасни за реещите птици.


Становища, ОВОС, инвестиционни намарения.

Все още се инсталират ветрогенератори (тип перки), въпреки, че има по-ефективни и безопасни за реещите птици такива с вертикална ос.

Всички заинтересувани страни – държавни институции, консултантски компании, НПО, инвеститори, и др. знаят и имат прдевид ветрогенераторите с вертикална ос при планиране изграждането и обсъждането на проектите за изграждане на ветроенергийни паркове.


8.6.9.

Насърчаване на международното сътрудничество и обмяна на опит

Участие в международни и национални срещи за обмяна на опит

Необходимост от координирани усилия и обмяна на информация за адекватното опазване на вида

Провеждане на семинари с организации от различни страни, работещи по опазване на черния лешояд. Участие на български представители на международни срещи за опазване на белоглавия лешояд





    1. Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница