Партньорства и заинтересовани страни

8.2. Партньорства и заинтересовани страни

При участието си в Комуникационната стратегия всеки партньор трябва да види ползите от сътрудничеството и определи точното си място и възможности за включване в задачата за намаляване на емисиите на СО₂. Различните партньори могат да предоставят съвети по широк кръг от теми, да подпомогнат с добрите си контакти сред обществеността и с опита си в областта на ефикасната комуникация. Като пример за това може да се даде разпространението на информация чрез печат на определени данни от сметки за енергия, които да играят роля за информиране на домакинствата за потребление и спестяване на енергия, както и да осигурят конкретни мерки за по-ефективно потребление на енергия.

Очертават се различни нива на комуникация и различни мрежи на взаимодействие от държавните през общинските институции и браншовите и неправителствени организации до собствениците и потребителите.

Институции

• 
  МИЕТ, МОСВ, MPPБ, Агенции
  
• 
  Структури на централната власт - РИО, РИОСВ, РУГ и др.
  
• 
  Община
  
• 
  Съседни общини
  

• 
  Национални и регионални браншови камари
  
• 
  Граждански сдружения
  
• 
  Енергийни агенции и други НПО
  

Други ключови участници:

• 
  Политици.
  
• 
  Големи фирми.
  
• 
  Банки.
  

Граждани

Организации и партньори по международни сътрудничества

Партньорството между отделните действащи лица трябва да е допълнено от прозрачност и информираност. Държавните и общински институции са важни партньори особено по отношение на действащото законодателството и различните програми, по които може да се финансират проекти за ЕЕ и ВЕИ във всички сектори. Поддържането на връзки с институциите е важно по отношение на информираността и за работата по проекти. Неправителствените и браншовите организации имат опит и контакти и участват в различни мрежи.

Община София има опит с различни партньорства, създадени по разработвани досега проекти. Създадени са трайни взаимоотношения с местни НПО, университети, доставчици на енергия и други. Създадени са партньорства с над 15 градове. Така натрупания досега опит за работа с партньори и целеви групи ще може да бъде използван за изпълнение на Конвента на кметовете.

8.3. Индикатори за успеха на комуникационната кампания

За разработване на показателите е необходимо първо да се определят показателите за успех и в последствие те да се подложат на проверка. Това става чрез събиране на данни посредством инструменти за оценка – анкети, които могат да бъдат под формата на: въпросник, фокус групи, интервю, телефонно обаждане и др.

Изключително интересен вариант за анкетиране е използването на интернет страницата на общината, където може да се публикува подобен, но по-кратък вариант под формата на online aнкета.

Създава се система от индикатори, която показва дали стратегията се изпълнява така, както е приета. Основните индикатори от тази система са броят на:

• 
  Отпечатани статии.
  
• 
  Участия в предавания по електронните медии.
  
• 
  Реализирани информационни срещи и брой присъствали.
  
• 
  Разпространени брошури.
  
• 
  Участия в различни форуми.
  
• 
  Консултирани заинтересовани групи и др.
  

При някои краткосрочни мерки (например, появата на статия или излъчване на радиопредаване) не е необходимо да се прави проверка на успеха, тъй като самото разпространение или излъчване е достатъчен показател.

Освен чрез система от индикатори за измерване на предвидените дейности резултатността на Комуникационната стратегия може да се измерва и чрез „обратна връзка”. Това могат да бъдат редовни проучвания сред икономическите субекти и потребителите. Промените в провеждането на информационната/комуникационна кампания трябва да се определят съобразно резултатите от тези проучвания. Поръчването на редовни проучвания трябва да бъде част от задълженията на координиращите звена и техните резултати трябва да служат за актуализиране на предвидените дейности за съответния период от време.

Оценката на това доколко успешно са избрани съответните методи и инструменти се извършва ежегодно като се сравнят заложените, очаквани резултати с реално постигнатите. Важен е анализът на причините при нереализираните, но заложени мерки.