1. физически характеристики (абиотични компоненти на околната среда) от значение за или влияещи върху предмета на опазване;
Територията обхваща части от планинската верига, северните склонове на Шипченска и Тревненска планини, както и части от съседните Предбалкански планини, изворът на река Янтра и главните и притоци в горното течение. В морфологията на терена условно се различават пет части: Шипченско-Бузлуджанска част- това е частта с най-висока средна надморска височина (връх Караджова кула – 1511м), билната част на Тревненска планина с местността ”Извора” (с най-висока част връх Бедек -1488м), ”Студен кладенец”-“Конарското”, северна част на Шипченска планина и част от Габровския предбалкан и северен скат на Тревненска планина и част от Тревненския предбалкан. Средната надморска височина на природен парк “Българка” е 940 м, а денивелацията - 1120м.
Климатът принадлежи към умерената континентална климатична подобласт на Европейската континентална климатична област с характерните особености на планинския климат-умерено топло лято, сравнително дълга, но не много студена зима със стабилна снежна покривка около два месеца и къси, но ясно обособени преходни сезони пролет и есен с традиционни къснопролетни и ранноесенни слани.
Хидроложката мрежа в района на парка е част от водосбора на река Янтра и на някои нейни притоци. Изворите на тази втора по големина река в Северна България се намират под връх Атово падало (1494м.н.в.). Тя започва като пълноводен дол и приема множество също пълноводни долове и малки рекички – Бяла река, Сивек, река Паничарка (на която е изграден язовир Христо Смирненски, който също е на територията на парка). В източната част е водосбора на река Тревненска (Дряновска).Той се образува от три пълноводни потока – Стоевска, Радевска и Нейковска реки, които се събират в град Плачковци. Друго по-голямо водно течение е Станчевханската река. Тя е със сезонен дебит като маловодието е август – октомври.
Основните почвообразуващи скали в масива Бузлуджа-Атово падало са девонски шисти и кварцошисти. На запад и на север тези шисти се сменят с доломитни варовици, лиски, пясъчници и варовици, които заемат централната висока част около връх Столетов и местността Узана. На изток от масива Бузлуджа-Атово падало се срещат основно гранитни маси-южнобългарски гранит, доломит, индезит, базалт и др. Общо най-разпространените скали на територията на зоната са пясъчници, варовици, мергели, варовити мергели, шисти, гранит, доломит и др. Всички тези скали са мозаечно размесени по между си, без ярко очертани граници и разпространение.
Голямото разнообразие на почвообразуващи скали, различието в надморската височина и разнообразния релеф са оказали своето влияние върху почвообразувателните процеси. На територията на зоната са разпространени следните видове почви: сиви горски (с три подтипа), кафяви горски (с три подтипа), хумусно-карбонатни и др.
Сравнително малката площ с многообразен релеф, състав на скалите и почвено-климатични условия обуславя както голямото разнообразие на дървесни, така и на храстовидни и тревисти видове.
2. Разпространение на природните местообитания, включени в приложение № 1 към ЗБР: площ; предназначение на териториите; начин на трайно ползване на земите и реално ползване на земеделските земи; вид собственост и др.;
2.1. Карти на разпространение на природните местообитания, включени в приложение № 1 към ЗБР, предмет на опазване в зоната са приложени като Приложение 2 и 3. Ползвани са методиките за картиране от «Ръководство за планиране на дейности в земи и гори от горския фонд в Натура 2000 зони», издадено от Асоциация на парковете в България финансирано по програма ФАР, както и формуляр разработен по проект BBI Matra „Въвеждане на природосъобразни земеделски практики в зоните от НАТУРА 2000” на фондация DLO/Wageningen International, Хонландия
и български организации партньори.
При картирането са събрани полеви данни за оценка на благоприятен природозащитен статус по методиката, описана в „Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по НАТУРА 2000 в България”. Таблици с оценка на БПС на всяко местообитание са изготвени на ниво зона, приложени като Приложение 6.
Освен типовете природни местообитания описани в стандартния формуляр картиране има и на
типове природни местообитания установени на терен при работата по плана:
3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara
6510 Низинни сенокосни ливади
7220 Извори с твърда вода и туфести формации (Cratoneurion). Тези местоообитания следва да се добавят в стандартния Натура 2000 формуляр за зоната.
2.2. Картиране на разпространението на местообитанията на видовете от приложение № 2 към ЗБР предмет на опазване в зоната е направено по методиките за картиране от «Ръководство за планиране на дейности в земи и гори от горския фонд в Натура 2000 зони», издадено от Асоциация на парковете в България финансирано по програма ФАР.
При картирането да събрани са полеви данни за оценка на благоприятен природозащитен статус по методиката, описана в „Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по НАТУРА 2000 в България”, разработено по проект По Проект на BBI/Matra “Благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по Натура 2000 в България”.
В процеса на полевата работа да се картират и други видове от Приложение 2 от ЗБР, установени на терен и невключени в т. 2.1.1.
Разлики за видовете изброени в т. 4 са:, Двата вида риби (Cobitis taenia и Rhodeus sericeus amarus), записани в стандартния формуляр не бяха установени при проучването, наред с това местообитанията з зонат ас неподходящи за тях. На терен бе установен друг вид (Barbus meridionalis), който не е вписан във формуляра и е необходимо да се добави.
-
Единият от двата вида скакалци (Paracaloptenus caloptenoides) не беше установен на терен и по вяска вероятност е вписан грешно във формуляра.
-
Spermophilus citellus не беше установен на терен и по вяска вероятност е вписан грешно във формуляра.
-
Анализът на картата на възстановена собственост показа, че находището на Echium russicum, е извън защитената зона.
Установените разлики следва да се отразят в стандартния формуляр.
За планиране на полевата работа бяха ползвани наличните модели, разработени по предишните проекти за Натура 2000 за оценка на общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната на базата на съществуващата информация в цифров вид – Корине ландкавър, КВС, слой лесо или на съществуващи модели за съответния вид.
Сподели с приятели: |