План за управление на защитена зона Българка, bg0000399 Проект ноември 2010 г

Глава пета: РЕЖИМИ И ПРЕПОРЪКИ

1. Режим на управление на ключовите местообитания и видове. При необходимост да се изготвят общи и специфични режими;

Зоните и под-зоните (структурно-функционални единици) са както следва:

А. Режими

1. Общи режими за защитената зона

• 
  Забранява се промяна на предназначението, начина на трайно ползване, пряко увреждане и/или застрояването на природните местообитания и местообитанията на видовете в повече от 1% от тяхната площ в защитената зона и от площта им в частите на зоната попадащи във всяка отделна община, с изключение на случаите по чл. 33 на ЗБР и на случаите на дейности пряко водещи до възстановяване на местообитания и популации.
  
• 
  Движение на МПС и механизирани средства върху пасища, ливади, затревени терени, храсталаци, гори освен за изпълнение на присъщи дейности за съответните територии.
  
• 
  Промяна на предназначението на териториите от горския и земеделския фонд, с изключение на случаите, в които е изпълнено всяко едно от следните условия.
  
• 
  Строителство на отстояние по малко от 500 метра от колонии на пещерни видове прилепи.
  

б) до 5% за другите земеделски земи взети заедно

в) случаите по чл. 33 на ЗБР.

• 
  Забранява се ползването на пестициди отровни за гръбначната фауна
  
• 
  Забранява се реконструкцията и смяна на видовете в горите с естествен видов състав.
  

Общи за зоната режими

• 
  Забранява се ограждането на територии от горския фонд.
  

• 
  Забрана да се създават и поддържат сметища.
  

• 
  В горските територии включени в приложение 1 на ЗБР се спазват режимите на разработените от ИАГ и одобрени от Националния съвет за биоразнообразие на 08.06.2010 г. Системи от мерки и препоръчителни мерки за стопанисване на горските типове природни местообитания от приложение 1 на ЗБР.
  
• 
  Режими за местообитания 9110, 9130 и 9150.
  

1. 
   Възобновителните сечи трябва да са с дълъг над 40 г. възобновителен период, или постоянен възобновителен период.
   
2. 
   Възобновителните сечи могат да бъдат дългосрочно-постепенни (групово-постепенна и неравномерно-постепенна) или изборни сечи. Первазните сечи да се прилагат като част от неравномерно-постепенни сечи.
   
3. 
   Изборните сечи могат да се планират само в насаждения с осигурен постоянен достъп – пътна мрежа.
   
4. 
   Забраняват се използването на голите сечи и краткосрочно-постепенните сечи във всичките им разновидности.
   
5. 
   При насаждения при които възобновителните сечи са започнало като краткосрочно-постепенни, същите се преустановяват и се преминава към неравномерно-постепенни. В случая специално внимание трябва да се обърне на запазването на дървета от майчиния дървостой възможно най-дълго. Ако е останала само окончателна фаза, тя се провежда на около 10 % от площта, там където е най-належащо от гледна точка уязвимостта от абиотични повреди. В останалата част се формират надлесни дървета и се провеждат мероприятия за отглеждане на подраста.
   
6. 
   Не се извършва дърводобив при силно намокрени почви (периоди: май-юни и октомври-ноември), поради опасност от тяхното деструктуриране и ерозиране. Повалянето на дървета следва да е с предварително насочване за опазване и минимизиране повредите върху подраста, оставащите дървета и почвената повърхност. Извозът следва да е на секции, по възможност с животинска тяга или горска техника.
   

1. 
   Оставянето на големи стари дървета и увеличаване на количеството на мъртвата дървесина (както в семенни, така и в издънкови насаждения) е важна цел на стопанисването за стопанисването на горските насаждения . При лесовъдските намеси да се оставят единични или малки групи дървета след ветровал, особено на труднодостъпни технологически места, както и около и в стръмни дерета и скатовете. Количеството на мъртвата дървесина следва да е около 8-10 % от общият запас и да не надхвърля 25 % освен в участъците във фаза «стара гора».
   

• 
  За местообитанията в които БПС е неблагоприятен поради недостатъчно количество на мъртвата дървесина - 9130, 9150, 9170, 91Е0, 91W0 и 91Z0 се забранява изнасянето на суха и паднала маса и санитарни сечи които обхващат под 10% от запаса на насажденията.
  

• 
  Забранява се движения на неслужебни МПС и на всички други регистрирани и нерегистрирани моторни превозни средства, включително високопроходими автмобили, снегомобили, моторни шейни, мотори, АТВ и др., извън пътищата от националната пътна мрежа, общинските пътища и специално определените за тази цел горски пътища в приложение към настоящия план.
  
• 
  Забранява се провеждане на активни горско-стопански и ловостопански дейности на повече от 50% от площта, като сечи, ловни гонки, други ловни дейности, събиране на горски продукти и др., взети заедно и считано за всяка една календарна година.
  
• 
  Забранява се строителство на нови и възстановяване на самозалесили се горски и други пътища, включително и пътища от републиканската пътна инфраструктура, с изключение на случаите по чл. 33 на ЗБР за републиканската пътна мрежа
  
• 
  Забрана да се изхвърлят и складират отпадъци извън недостъпни за мечката контейнери или контенейри защитени от електрическа ограда;
  
• 
  Забрана да се изхвърлят хранителни отпадъци от какъвто и да е характер.
  

• 
  Забраняват се всякакви човешки дейности около установена и регистрирана меча или вълча бърлога в периметър 200 метра от вълча и 500 метра от меча бърлога.
  
• 
  Забранява се строителство на нови пътища от републиканската пътна инфраструктура.
  
• 
  Забранява се прокарването и маркирането на туристически пътеки.
  

• 
  Забранява се промяната на начина на трайно ползване на горите, строителство или друго изменение на характера на горските местообитания в зоната.
  
• 
  Забранява се провеждане на активни горско-стопански и ловостопански дейности на повече от 25% от площта, като сечи, ловни дейности, събиране на горски продукти и др., взети заедно и считано за всяка една календарна година.
  

• 
  Забранява се провеждането на ловни гонки.
  

• 
  Забранява се реконструкцията на храсталаците във високостъблени гори, освен ако това не е предвидено с цел възстановяване на приоритетни горски типове местообитания.
  
• 
  Извършването на машинна обработка при почвоподготовка и разораване на почвите при дейности в горите, с изключение на премахването на инвазивни видове
  

• 
  Забранява се изкуственото залесяване и дейности водещи до увеличаване на склопяването на тези гори
  

1.6. Структурно функционална единица – горски местообитания на горски видове прилепи (бехщайнов нощник, широкоух прилеп), пещерни прилепи (пещерен дългокрил) и безгръбначни (голям сечко, буков сечко, алпийска розалия, еленов рогач, Odontopodisma rubripes)(параметър 2.1.)

• 
  Забранява се ползването на всички видове пестициди
  
• 
  Промяна на начина на трайно ползване на горите.
  

• 
  Забранява се извършването на лесовъдски дейности водещи до намаляване на площта на старите гори, както и на всяка промяна на начина на трайно ползване на тези гори.
  

• 
  Забранява се всяко ново строителството, с изключение на случаите по чл. 33 на ЗБР
  
• 
  Забранява се разчистването на крайбрежната растителност - храсти, дървета, високи треви, когато покриват по малко от 50% от бреговата ивица.
  

Общи за зоната режими

• 
  Забранява се залесяването, разораването, превръщането в обработваеми земи и трайни насаждения на площи в земеделския и горския фонд, които са затревени земи с изключение на случаи, в които се възстановяват местообитания или местообитания на видове обект на опазване в зоната.
  
• 
  Забранява се интензивифициране обработката на почвата, включително разораване, на изоставени повече от 15 години към момента на влизане в сила на заповедта овощни или зеленчукови градини и лозя.
  
• 
  Забранява се ограждането на пасища, ливади, затревени земи, храсти и гори, с изключение на кошери и плодни градини.
  
• 
  Забранява се ограждането на всички други територии от земеделския фонд, с изключение на огради оставящи пространство от минимум 20 см до земята и така позволяващи преминаването на малки видове животни
  

• 
  Забранява се извършването на паша на домашни животни върху местообитания предмет на опазване със средно годишна интензивност над 0.3 животински единици на хектар за пасища и над 1,5 животински единици на хектар за ливади.
  
• 
  Забранява се ползването на пестициди.
  
• 
  Забранява се застрояване или всяка друга промяна на начина на трайно ползване.
  
• 
  Забраняват се мелиорациите в трайно затревените терени – оране, включително повърхностна обработка, торене с изкуствени торове, торене с естествени торове над допустимото за добри земеделски практики, пресушаване и напояване, подсяване с нехарактерни видове, чистене на камъни от пасищата.
  

• 
  Забранява се машинна коситба, с изключение на бавноподвижни палцови косачки с височина 10 см.
  
• 
  Забранява се застрояване на повече от 1% от площта в рамките на защитената зона.
  

• 
  Забранява се разораване на трайно затревени територии, включително на изоставени повече от 15 години към момента 1 януари 2007 г. овощни или зеленчукови градини, лозя, ниви.
  
• 
  Забранява се премахването на характеристики на ландшафта - синори, единични и групи дървета и храсти, горски пояси, живи плетове, при ползването на земеделските земи и териториите със земеделско ползване в горския фонд, освен в случаите когато това е изрично предвидено в плана за управление на защитената зона.
  
• 
  Забранява се застрояване на повече от 1% от площта в рамките на защитената зона.
  
• 
  Забраняват се мелиорациите в трайно затревените терени – торене с изкуствени торове, торене с естествени торове над допустимото за добри земеделски практики, пресушаване и напояване.
  

• 
  Забранява се разораване на трайно затревени територии, включително на изоставени повече от 15 години към момента 1 януари 2007 г. овощни или зеленчукови градини, лозя, ниви.
  
• 
  Забранява се използването на пестициди, с изключение на разрешените за биологично производство в овощни градини, други трайни насаждения, орни земи, зеленчукови градини.
  
• 
  Забранява се застрояване на повече от 1% от площта в рамките на защитената зона.
  
• 
  Забранява се извършването на коситба, която не отговаря на следните изисквания:
  

б) Допустими са 2 коситби годишно.

в) Всяка година в една ливада се оставят 20-30% неокосени участъци, които се въртят на ротационен принцип.

г) На границата на тревната площ с гори и храсталаци да се оставят неокосени ивици с ширина 1 метър, а по брегове на реки 2 метра.

• 
  забранява се използването на пестициди, с изключение на разрешените за биологично производство в овощни градини, други трайни насаждения, орни земи, зеленчукови градини.
  
• 
  Разораване на трайно затревени територии, включително на изоставени повече от 15 години към момента 1 януари 2007 г. овощни или зеленчукови градини, лозя, ниви.
  
• 
  Забранява се застрояване на повече от 1% от площта в рамките на защитената зона.
  

• 
  Забранява се всяко ново строителството, с изключение на случаите по чл. 33 на ЗБР
  
• 
  Забранява се залесяването, промяната на начина на трайно ползване и разораването на всички трайно затревени територии, включително на изоставени повече от 15 години към момента 1 януари 2007 г. овощни или зеленчукови градини, лозя, ниви.
  
• 
  Забранява се разчистването на крайбрежната растителност - храсти, дървета, високи треви, когато покриват по малко от 50% от бреговата ивица.
  
• 
  Забранява се изграждане на огради, които нямат отвор най-малко 20 см от повърхността на земята.
  

• 
  Забранява се промяна на естествения хидрологичен режим на стоящи водни тела и периодично заливаеми влажни зони.
  
• 
  Забранява се прочистването на водна растителност – тръстика, папур, водни растения.
  

• 
  Забранява се заустването на отпадни води, пречистени и непречистени, в местообитанията на поточен рак и черна мряна, както и в теченията над техните местообитания.
  
• 
  Забранява се коригирането на речни русла, прочистването на крайречна растителност извън населените места, добива на инертни материали от речните русла, строителство на нови ВЕЦ и питейни водохващания, други хидротехнически съоръжения.
  
• 
  При съществуващи ВЕЦ се забранява отнемането на повече от 25% от средно годишните и средномесечните водни количества приложено едновременно спрямо двата параметъра. Забранява се функционирането на водовземни съоръжения тиролски тип (с бентова стена над нивото на речното корито) повече от 2 години след влизане на плана в сила.
  

• 
  Забранява се новото строителство в периметър от 200 метра около тези местообитания.
  
• 
  Забранява се създаването на катерачески маршрути
  

• 
  Провеждане на разяснителни кампания сред местните хора относно режимите на зоната.
  
• 
  Проекти насърчаващи в цялата зона и териториите около нея битови отпадъци да се изхвърлят и складират отпадъци в недостъпни за мечката контейнери или контенейри защитени от електрическа ограда.
  
• 
  Поставяне и разпространение на табла, брошури в хижи инф. центрове, медии за последствията от разпиляването и складирането на отпадъци, като трябва да се провеждат активни кампании за информиране на обществеността за рисковете при оставянето им и за увеличения риск от конфликти с мечката.
  
• 
  Осъществяване на проекти за превенция на конфликтите с мечките и вълците. Осигуряване на електроогради за кошери, плодни градини, сгради за домашни животни. Осигуряване на каракачански (български пастирски( кучета) за стадата.
  

• 
  Организиране на съвместни проверки от представители на МОСВ, ИАГ, МВР и прокуратурата (при сигнал) за незаконни трофеи на мечки и други ловни и защитени видове по обществени заведения и частни домове. При тези проверки да се командироват експерти от един РИСОВ в друг, същата практика може да се прилага и за служители на МВР и ИАГ. С цел да се намали бракониерския отстрел с цел незаконно излагане на трофеи, като атракция.
  
• 
  Регулиране и регламентиране на подхранването на едър дивеч в защитената зона - не се допуска подхранване извън периода м. декември – м. март (по време на зимния сън на мечките и когато едрия дивеч се нуждае най-много от допълнителна храна).
  
• 
  Мониторинг на отстрелваните проблемни индивид - отчитане и описване на отстреляните индивиди - за да се потвърди, че не е отстрелян алфа индивид се ползва комбинация от параметри: 1) установяване възрастта на всеки убит индивид – ако е под 2 (3) години не е алфа; 2) за женските установяване и дали е кърмила. Възрастта на индивидите се установява по степента на износване на зъбите (резци и кучешки). Установяване на кърмили/некърмили женски се осъществява по измерване на ширината и височината на сукалните зърна (papilla mammae).
  

3.2.1. Зона горски местообитания

• 
  С цел възстановяване на площта на разпостранение на 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) * се препоръчва при налично финансиране да се предприемат площни възстановителни дейности в района на ДГС Плачковци
  

• 
  Изграждане на бариери при входа на всички пътища, алеи, просеки и др., които не са част от националната пътна инфраструктура.
  
• 
  Изграждане на автоматична система за дистанционно експресно предупреждение и локализиране на нарушения – бракониерство, сеч на дървета с моторни резачки, нерегламентирано преминаване на МПС по горските пътища и др.,чрез мрежа от звукови датчици и дистанционно предаване на сигналите и последваща софтуерна обработка.
  
• 
  Проверки особено в почивните дни за спазване на забранителния режим в парка.
  
• 
  Поставяне на забранителни знаци и обяснителни табели на всеки изход на черен път към път от националната пътна инфраструктура.
  
• 
  Съгласуване на лесоустройствени и ловоустройствени планове и други форми на планиране на съответните дейност, само след проверка за съответствие с изискването за интензивност на човешките дейности в горите местообитания на вълци и мечки.
  
• 
  Отнемане и прекратяване на концесии и други временни вещни права върху държавните и общинските гори, ловните територии от лицата нарушили изискванията за интензивност на човешките дейности в горите местообитания на вълци и мечки. При изготвяне на договорите за отдаване на ловна площ на ловните дружества, да се предвиждат клаузи и санкции при констатиране на нарушения по време на групов лов и ловуване на защитени видове като кафява мечка, включително и лишаване от право на ползване/лов в отдадените райони. Задължения за незабавно докладване на нарушение по мобилен телефон (не вписано в разрешителното) преди проверката.
  
• 
  Съвместно със стопанисващите ловните територии финансиране изграждане на чакала и хранилки, и на основата на договорни отношения прекратяване на ловните гонки. Преминаване към 100% подборен отстрел и стимулиране на развитието на устойчивия ловен туризъм и на фотолова от страна всички лица стопанисващи ловни територии и формиране на печалба.
  
• 
  Организиране и провеждане на проверки на ловни дружини, ловуващи в настоящите и потенциални местообитания на мечки и коридорите, от органите на ДГС, ДПП Българка, МВР и РИОСВ с цел да се прекрати бракониерството на мечка по време на ловуване на дива свиня и други видове дивеч.
  
• 
  Въвличане на по-широк кръг заинтересовани страни при решаване на проблема с бракониерството (частни ловни стопани, заинтересовани влиятелни лица, Ловни сдружения, ДЛС, МВР, Съдебна система, НПО др.) и изготвяне и прилагане на регионални планове за намаляване на бракониерството на мечка в регионите.
  
• 
  Интегриране на мерки за намаляване на бракониерството на мечка в стратегия и годишните планове за контролни дейности на ДЛС, ДГС, ДПП и РИОСВ. С цел да се осигури максимално ефективен теренен контрол и превенция срещу бракониерството на мечки. С цел да се интегрират целите на настоящия План в плановете за управление на защитени територии, в които се срещат мечки.
  
• 
  Демонстрационни практики, чрез които да се покаже на местните хора, че наличието на мечки в района може да носи преки ползи (екотуризъм, етикет на местни продукти и други).
  
• 
  Изграждане на мечи надлези на всеки през 1-2 км права линия по дължината на първокласния път Габрово – с. Шипка
  

• 
  Поставяне на разяснителни табели и карти на всички горски пътища, пътеки преди навлизането в зоната.
  

• 
  Съгласуване на лесоустройствени и ловоустройствени планове и други форми на планиране на съответните дейност, само след проверка за съответствие с изискването за интензивност на човешките дейности в горите местообитания на вълци и мечки.
  
• 
  Отнемане и прекратяване на концесии и други временни вещни права върху държавните и общинските гори, ловните територии от лицата нарушили изискванията за интензивност на човешките дейности в горите местообитания на вълци и мечки
  

3.2.2. Зона на затревените територии и полуестествените местообитания

• 
  Осигуряване на редовно изпасване на тревните местообитания, чрез смесени стада с участието на ¼ до 1/3 кози с цел предотвратяване на прекомерното обрастване с дървесно храстова растителност, при спазване на ограниченията за максимална интензивност на пашата в рамките на местообитанията по приложение 1 на ЗБР. Алтернативно за ливадите е достатъчно извеждането на минимум 1 коситба на година, при спазване на ограниченията за опазване на сухоземни костенурки и безгръбначни.
  
• 
  Осъществяване на дейност за изкуствено подпомагане на естествените популации, чрез размножаване в изкуствени условия на костенурки с местен произход.
  

3.2.3. Зона на водни местообитания и влажни зони

• 
  Осъществяване на проекти за реинтродукция на поточния рак и черната мряна в подходящите за тях местообитания.
  
• 
  Контрол на хидротехническите съоръжения чрез въвеждане на автоматични измервателни устройства при водовземните съоръжения с дистанционно предаване на направените измервания и публикуване на информацията на табла в съседните населени места и на интернет страницата на Басейнова дирекция. Налагане на мярката чрез принципа “замърсителя плаща”.
  
• 
  Премахване на всички изкуствени фрагментиращи местообитанията съоръжения – стени, язове и т.н., а в случаите когато е невъзможно, изграждане на проходи ефективни спрямо поточния рак и черната мряна с максимален наклон не повече от 20 градуса, с езера за почивка и липса на вертикални водни падове. Налагане на мярката върху собствениците на съоръженията чрез принципа “замърсителя плаща”.
  

4. Препоръки, забрани и режими за начина на стопанисване и ползване на земеделски земи, гори или водни площи, представляващи природни местообитания или местообитания на видове - предмет на опазване;

5. Действия за постигане на целите, включително необходимост от поддържащи и/или възстановителни дейности;

1. 
   официализиране не плана за управление.
   
2. 
   независимо от проведените обществените обсъждане е необходима широка разгласа на зонирането и режимите в зоната.
   
3. 
   площта на разпостранение на 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) * се препоръчва при налично финансиране да се предприемат площни възстановителни дейности в района на ДГС Плачковци
   
4. 
   Поставяне на разяснителни табели и карти на всички горски пътища, пътеки преди навлизането в зоната.
   
5. 
   Интегриране на мерки за намаляване на бракониерството на мечка в стратегия и годишните планове за контролни дейности на ДЛС, ДГС, ДПП и РИОСВ. С цел да се осигури максимално ефективен теренен контрол и превенция срещу бракониерството на мечки. С цел да се интегрират целите на настоящия План в плановете за управление на защитени територии, в които се срещат мечки.
   
6. 
   Контрол на хидротехническите съоръжения чрез въвеждане на автоматични измервателни устройства при водовземните съоръжения с дистанционно предаване на направените измервания и публикуване на информацията на табла в съседните населени места и на интернет страницата на Басейнова дирекция. Налагане на мярката чрез принципа “замърсителя плаща”.
   

7. компенсаторни механизми.

Механизми, които могат да компенсират собствениците и ползвателите на земи, гори и водни площи в защитената зона за ограничения, които могат да доведат до намаляване на приходи от ползването им.
а) такива, които съществуват към момента на действие на плана за управление

Понастоящем подробно разработени са мерките от Агроекологичната програма от ПРСР, чиято цел е подпомагане на доброволни дейности от страна на земеделски стопани, а не компенсация за пропуснати ползи. В местата от Натура 2000 тези мерки предвиждат по-голям процент финансиране от страна на ПРСР, което е насърчение за стопаните на земите в тези места.

Понастоящем се обсъжда Наредба за компенсиране на земеделските земи в защитените зони, чиято цел е въвеждане на мярка за компенсация на стопаните за евентуални пропуснати ползи от наложени ограничения от заповедите за обявяване на защитените зони или техните планове за управление.