План за устойчива градска мобилност на община пловдив 2022 – 2032 Г

План за устойчива градска мобилност на Община Пловдив 2022 – 2032 г. 12
страна Планът отчита и по-широката регионална и национална рамка за планиране, включваща регулации, потоци от финансиране или стратегии за пространствено и транспортно развитие от по-високо ниво, посредством което да се избегнат бъдещи конфликти с други нива на управление.
Периметърът на планиране се определя посредством идентифицирането на интегрираните функционални транспортни зависимости и транспортни потоци, и по конкретно на следните
видове пътувания
:
 трудови – придвижване от/до работното място;
 свързани с административното и здравното обслужване на гражданите;
 от/до учебни заведения;
 пазаруване;
 бизнес, товарни превози, обикновено от едно работно място до друго;
 за почивка, развлечения и туризъм.
Обичайно сутрин преобладават пътуванията от дома към работа и училище, в средата на деня от училище към дома и тези към търговски обекти и административно обслужване, а следобед и вечер от работа, пазар и др. към дома.
Пловдив не прави изключение от тази обща схема. Специфични за града са работните пътувания (с влияние върху географския обхват), при които има значителен брой работещи/учащи и съответно пътуващи от/към Пловдив от съседни градове и села извън общината, но в областта, като например
Асеновград (град с население близо 50 хил. ж.), който се намира на 20 км от Пловдив и продължителността на тези пътуванията не надвишава
30 мин. Аналогично, наличието на големи болници, предлагащи по-добро ниво на здравно обслужване привлича потребители дори не само от Област
Пловдив, но и от други съседни области, като например Кърджали.
В допълнение към вече посочените пътувания се отчитат и връзките с пътувания на по-дълги разстояния, отразени в областната и национална транспортни схеми, включително ЖП и въздушен транспорт, а също така прекъснатия и непрекъснатия транзит преминаващ през града, като те се разглеждат като части от национални или регионални транспортни коридори.
В този процес трябва да се съобразят и отговорностите на различните администрации и операторите на инфраструктура и транспорт – местни, регионални и национални, които управляват територии и транспортни коридори с различен географски обхват - общински и областни администрации, АПИ, НКЖИ, БДЖ, автобусни превозвачи и др. Така например изграждането на автомагистрала „Тракия“ от АПИ, от една страна помага за извеждането на част от транзитното движение извън града, но в същото време привлича и значителен трафик, част от който в последствие се отклонява в посока „север-юг“ от/към Пловдив. Всички значителни инфраструктурни обекти с национално значение неизменно оказват влияние и на градската мобилност след тяхното изпълнение.
Община Пловдив реално се сблъсква с обслужването на голям брой пътувания от съседни общини и области и може да бъде пилотен пример за страната за въвеждане на устойчиви решения в тази посока. Голямото предизвикателство обаче е липсата на действащи национални инструменти или регламент, които да обезпечават интегриран подход по отношение на

Изтегляне 7.13 Mb.

Сподели с приятели: