План за устойчива градска мобилност на община пловдив 2022 – 2032 Г
Изтегляне 7.13 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Автомобилно движение ПРЕДЛАГАНЕ
| ІІ-ри клас се причисляват следните основни булеварди: бул. ”Васил Априлов”; бул. ”Васил Левски”; бул. ”България”; бул. ”Цариградско шосе”; бул. ”Мария Луиза”; бул. ”Санкт Петербург” - Кукленско шосе; бул. „Източен“ – шосе за Асеновград; бул. ”Освобождение”; бул. ”Цар Борис ІІІ-Обединител”. Плътността на уличната мрежа се измерва като отношение на дължината на ПУМ към площта на града, която се обслужва (км/км 2 ). Нормативно плътността трябва да бъде от 3 до 5 км/км 2 , а за гр. Пловдив към 2015 г. е 3,0 км/км 2 , което според авторите на ОУП означава, че мрежата е недостатъчно развита за нуждите на съвременния град. Следва да се има предвид, че използването на този доста стар показател за развитие на уличната мрежа не е достатъчно обективен, защото в ПУМ се включват булеварди и улици с различна широчина, респективно брой лети за движение (1, 2, 3 или повече ленти в посока) и капацитет. Отношението на дължината към обслужваната площ не отразява реално наличния капацитет на ПУМ и респективно не води до достатъчно реалистични резултати и адекватно планиране. Наличието на значителен брой кръстовища в обхвата на мрежата задължително намалява скоростта на придвижване, което отново няма как да бъде оценено посредством общата дължина на уличната мрежа. В допълнение, предназначението и използването на обслужваната площ също има значително влияние върху мобилността и пътуванията, като например, ако прилежащата зона е с функция жилищна/бизнес, то тя естествено ще генерира/привлича пътувания, но ако не е – пътуванията ще са значително по-малко. Автомобилно движение ПРЕДЛАГАНЕ План за устойчива градска мобилност на Община Пловдив 2022 – 2032 г. 67 Описаният подход/показател днес е изместен от математическото транспортно моделиране (дори и в реално време), посредством което се отчита произхода и предназначението на пътуванията съобразно транспортното райониране, всички геометрични елементи на съответните улици, действителните им пропускателни способности, ограниченията, наложени поради различния тип организация на движение, времевата неравномерност и т.н., като се търси как да се постигне по-добро ниво на обслужване на гражданите. Оценката се извършва посредством показателя ниво на транспортно обслужване (НТО). В ОУП Пловдив са изведени следните констатации: основните трасета на ПУМ-Пловдив, в по-голямата си част около централната зона на града, са целодневно претоварени с транспортни потоци, като пика на натоварването е 16:00 -18:00 часа след обяд; пропускателната способност на ПУМ в града е изчерпана и се получават систематично големи задръствания по кръстовищата – сутрин, около обяд и късния следобед и това налага Община Пловдив да инициира разработването и внедряването на съвременни интелигентни системи за контрол и управление на уличния трафик в града; крайно необходимо е община Пловдив да започне строителството на нови улични трасета според новия ОУП-Пловдив. Работата по КПРО 2015 налага още негативни констатации за развитието на ПУМ на града, а именно: за периода 1987-2015 г. не е построена нито една нова улична отсечка, с изключение на две реализации през 1995-2000 г. - кукленския транспортен възел с улица „Найчо Цанов” и бул. Марица-юг (от бул. “Източен“ до ул. „Ландос“); извършената реконструкция на ПУМ (разширяване и преасфалтиране) подобрява пропускателната и способност и условията за движение, но това не развива мрежата – плътността на ПУМ продължава да е в дъното на норматива, което не помага за провеждането на увеличаващия се трафик. За организиране на движението в града (част от предлагането) има светлинно регулиране на 109 кръстовища, като част от тях са включени в координиран режим „зелена вълна“, така както е показано на фигура 30. Прави впечатление, че координираният режим е по-добре организиран в посока „изток-запад“, докато от друга страна, както вече бе посочено, преобладаващо, движението е в посока „север-юг“. През 2016 г в град Пловдив е създаден Център за управление на трафика (ЦУТ). Изградени са видео наблюдение и интелигентни системи за управление на светофарните уредби. С цел подобряване на трафика, операторите в ЦУТ могат да променят режима на работа на светофарните уредби в конкретни ситуации, на база извършеното видео наблюдение в реално време. |