Брой отглеждани животни в Община Борово по видове през 2012 година

- говеда - 1518 броя, в т.ч. млечни крави - 964 броя;

- овце - 6768 броя, в т.ч. овце майки - 4254 броя;

- кози - 762 броя, в т.ч. кози майки - 662 броя;

- биволи - 49 броя, в т.ч. биволици - 35 броя;

- свине - 325 броя, в т.ч. свине майки - 10 броя;

- птици - 15050 броя;

- зайци - 320 броя, в т.ч. зайкини майки - 75 броя;

- пчелни семейства - 2979 броя.
Продуктивност на отглежданите животни през 2012 година:

- краве мляко - 2612000 литра;

- биволско мляко 41000 литра;

- овче мляко - 95000 литра;

- козе мляко - 71000 литра;

- яйца - 750000 броя;

- пчелен мед - 63000 кг.

• 
  Горско стопанство
  

Необходимо е да се набележат мерки за ефективното използване на общинския горски фонд и да се търсят възможности за залесяване, за да не се допускат ерозионни процеси.

Съществува нужда от обособяване на горски пътища, и контрол върху нерегламентираното изсичане на дървета.

Основните дървесни видове по бреговете па р.Дунав са бряст, върба, бяла топола, а също така са създадени множество тополови култури. В извън речните гори основен дървесен вид е сребролистната липа. която се среща в чисти и смесени излънкови насаждения в чийто състав участва зимен дъб, летен дъб. благун. габър, цер, клен. бряст и др. Акациевите насаждения и култури също са с голямо процентно участие. Характерни за общината са и церово-благунови насаждения. Върху бедни и сухи месторастения са създадени и иглолистни култури от черен бор най-често смесени със сребролистна липа, ясен, явор, шестил.

На територията на общината са обособени седем ловностопански района предоставени за стопанисване и позване на ловните дружини „Борово”. Вати и. Брестовица, Волово. Горно Абланово. Екзарх Йосиф, Обрстсник влизащи в състава па Ловно-рибарско сдружение „Сокол” - гр.Бяла. В района се срещат благороден елен. сърна и дива свиня. От дребния дивеч - заек, фазан, яребица, гривяк. гургулица. От хищниците са разпространени основно вълк. чакал, лисица, дива котка, бялка.

Особено значимо е горското стопанство в рамките на остров Батин:

Общата площ на о-в Батин съгласно лесоустройствен проект от 2012 г е 580,9 ха. Цялата посочена площ представлява горска територия държавна собственост. Основната част от площта е заета от клонове хибридна топола с цел производство на дървесина.

През последните 5 години е усвоена площ от 95 дка от която са добити 3000 мЗ дървесина.

Остров Батин представлява държавен ловен район в който се стопанисват благороден елен, сърна, дива свиня.

Предвиденото ползване за последните 5 години възлиза на 32 000 мЗ дървесина а осъщественото на 3000 мЗ.

Тук попада защитена местност „Дойчов остров”, обявена със Заповед № РД -919/ 27.12.2007г. на Министъра на околната среда и водите, с цел запазване местообитания на морски орел, малка бяла чапла, сива чапла, червена чапла, нощна чапла, както и значими образци за видовете бяла върба, бяла и черна топола.

• 
  Туризъм
  

Преминаването през общината на главен път Русе-Велико Търново, сравнително добре развитата инфраструктура като пътища и селищна система, както и близостта до голямо речно пристанище и основна транспортна връзка между България и Румъния създават добри условия и предпоставки за развитие на отрасъла.

Община Борово е включена в Националния списък на общините с потенциал за развитие на селски туризъм. Природно-климатичните и културно-историческите дадености на общината са предпоставка за развитието на туристическия отрасъл в местната икономика. Общината разполага с потенциал, който дава възможност за развитие на различните видове туризъм - селски, културен, ловен, риболовен, познавателен, екотуризъм и др.
Екотуризъм

На територията на Община Борово се намират няколко зашитени територии включително зони от мрежата Натура 2000:

1. Защитена местност „Дойчов остров" - Включва дунавски остров - държавен горски фонд с площ 160,482 дка в землището на с. Батин.

2. Защитена зона „Рибарници Мечка" с идентификационен код BG0002024, с площ 20 218,56 дка в землищата на селата Горно Абланово и Батин - по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици (Директива за птиците)

3. Защитена зона „Батин" с идентификационен код BG0000232, с обща площ 2691,05 дка - по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията).

Голямо е разнообразието от защитени животински и растителни видове на територията на Община Борово.

Съществуващата флора и фауна създават много сериозен потенциал за развитие на екотуризъм.
Културен туризъм

В землището на град Борово в началото на 90-те години е открита тракийска гробница /по данни на археолозите от Историческия музей в Русе, на Балканския полуостров има само три такива гробници/.

Интерес представлява църквата “Св. Иван Рилски” в с. Брестовица, обявена за паметник на културата с национално значение. Не по-малко интересни и със собствена история са църквите в селата Екзарх Йосиф, Горно Абланово и Батин, строени в средата на ХІХ в, те биха били интересен обект за посещение. Интерес би представлявала възстановка на щаба на руската армия през Руско-турската война в село Брестовица. Това ще бъде атракцион, който ще носи приходи, но и твърде скъп за изпълнение. За реализирането на такава идея е възможно да се търси инвеститор и да бъде реализиран проект с публично-частно партньорство.

Най-голямата и значима част от културно-историческото наследство на община Борово несъмнено е откритото през 1974 г. Боровско съкровище от средата на IV в. пр.н.е., т.е. времето на Одриския цар Котис I. Община Борово вече разработи проект по мярка 313 на ПРСР, в който е заложено изработването и експонирането в местния музей на реплика от Боровското сребърно тракийско съкровище от ІV в. пр. Хр.

От всички видове туризъм в Община Борово най-голям е потенциала и предпоставките за развитие на селския туризъм.

Всички населени места в Община Борово се характеризират със запазени традиции в сферата на фолклора, съхраняват се национални обреди, танци, носии, сечива, къщи с характерна архитектура.

Във всяко село има традиционен годишен събор в различните месеци от годината. Провеждат  се редица битови празненства като Коледа, Васильовден Ивановден, Йордановден Бабин ден, Трифон Зарезан, Осми март, Първа пролет, Лазаровден, Цветница, Великден, Гергьовден, Тодоровден и др.

Селският туризъм, с възраждането на местните фолклорни традиции и обичаи и стари, забравени, местни занаяти, е една добра перспектива за общината, съчетан с еко-туризма. Необходимо е общинската администрация да картотекира характерни естествени природни дадености, чешми, кладенци, както и културни паметници, етнографски къщи и др., които биха могли да бъдат интересни обекти и уникални туристически продукти за селския и еко-туризъм, съчетани с културен туризъм. Намирането на местни и външни инвеститори за изграждането на малки обекти за настаняване – Къщи за гости на територията на общината, биха могли да се превърнат в едни притегателни центрове за туристи от страната и чужбина.

Наличието на голям туристически потенциал създава възможности за свързване с туристическите маршрути на съседните големи общини Русе, Свищов и Велико Търново, които са притегателен център за много чуждестранни посетители.

SWOT анализът e обективно следствие от социално–икономическия анализ и представя изводите от проучването на състоянието и потенциала на общината, като акцентира на силните, слабите страни, възможностите и заплахите за развитие.

До момента за територията на общината няма изготвян ОУП. Устройственото планиране от високо ниво се е извършвало на база устройствени схеми на над общинско ниво и на база проекти на национално ниво – пътища, жп линии, електропроводи, друга техническа инфраструктура и т.н.

Плановото осигуряване по отношение на устройството на територията на общината се състои основно от действащите към момента кадастрални и регулационни планове на територията включена в строителните граници на населените места. Тези планове са много стари – изготвяни са в периода преди влизане в сила на Закона за устройство на териорията.
За територията на общината има изготвени и следните основни стратегически и планови документи:

• 
  Общински план за развитие за периода 2007-2013 г.
  
• 
  Програма за управление на дейностите по отпадъците на Община Борово 2010 – 2014 г.
  
• 
  Общинска програма за опазване на околната среда 2011 – 2014 г.
  
• 
  Програма за равитие на туризма в Община Борово 2011 – 2014 г.
  
• 
  Програма за управление на Община Борово мандат 2011- 2015 г.
  
• 
  Общинска програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета 2012 – 2015 г.
  
• 
  Стратегия за управление на Общинската собственост 2012 -2015 г.
  

За общината няма влезли в сила кадастрални и специализирани карти, съдържащи основните данни за границите, собствеността и предназначението на недвижимите имоти, както и за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, топографски и други данни за цялата територия в дигитален формат, подлежащ на обработка и визуализация от съвременна географска информационна система (ГИС).

Изготвените до този момент частични изменения на ПУП и плановете за застрояване на имоти извън строителните граници, са правени без да се отчитат всички аспекти на територията и връзките на по високо ниво, и без да се съблюдава устойчивост в развитието на общината и обитателите и.

Обобщено може да се каже, че както за цяла България и за община Борово основни проблеми в устройственото планиране е липсата на планова осигуреност и на завършена единна ГИС за територията.

Изготвените за община Борово основни стратегически и планови документи имат изтичащ в настоящата и следващите две години период на действие, поради което в съществената си част не би следвало да бъдат анализирани.

Принципно до настоящия момент ОПР е давал необходимите общи насоки за развитие, но основен проблем до сега е липсата на териториално измерение на предвижданията му. С изготвянето на заложените в последните изменения на ЗРР КПРО, се очаква да се запълни липсата на пространственото измерение на целите заложени в ОПР, но тези насоки на развитие няма да имат конкретен териториален израз на ниво устройствени зони.

Основна роля на ОУП на общината е да осъществи подходяща връзка между стратегическите и плановите документи на високо ниво, довеждайки предвижданията им до възможност прилагане върху отделните имоти. Липсата на ОУП ограничава възможността за развитие на територията като единна структура.

Изготвянето на ОУП ще даде възможност за завършеност на йерархичната структура в планирането за територията и възможност за постигане на устойчивост и предвидимост в развитието на общината.

• 
  Да създаде връзка между предвижданията на стратегическите документи от високо ниво, заложени в закона за регионално развитие (ЗРР) и ЗУТ, включително концепциите за пространствено развитие, с устройствените изисквания към всеки отделен поземлен имот на ниво ПУП.
  
• 
  Да отчита съществуващите външни връзки на общината на регионално и национално ниво, влиянията от близоста със съседни страни (Румъния) и наличието на транспортни коридори на наднационално ниво, като стимулатори за развитие.
  
• 
  Да покаже насоки за развитие на съществуващите и нови територии по отделните функционални системи на ниво общински център и община, като ги адаптира към намеренията за устойчиво развитие.
  
• 
  С методите си на устройственото планиране да създаде условия за баланс в развитието между отделните части на общината и намаляване на разликите в жизнената среда между общинския център и периферията.
  
• 
  Към основните териториални зони е важно да се предвиждат и спомагателни дейности, които да действат в симбиоза и да създават условия за пълноценно реализиране потенциала на територията.
  
• 
  Да се предвидят и резервират територии за необходими далеко-перспективни урбанистични дейности, за които е известно, че ще се реализират извън рамките на времевия хоризонт на разработвания ОУП.
  

Селищната мрежа на територията на община Борово е добре развита и стабилна като структура. Съставена е от малък на брой предимно малки и средни села, основно по протежението и от двете страни на пътя Борово-Батин, който се явява структуро определящ по отношение на развитието на селищната мрежа. Гъстотата на селищната мрежа е 2,85/100кв.км. и е близо два пъти по ниска от средната за страната (4,8 селища/100кв.км.). Населението е относително равномерно разпределено, като общинския център е сравним с две от другите населени места в общината.

• 
  Да се обърне внимание на възможностите за развитие и взаимовръзките на над общинско ниво между Борово, Бяла, Ценово, Две могили, Иваново.
  
• 
  Да се приложат устройствени мерки и решения с оглед преодоляване на дисбаланса в развитието между населените места в общината. Да се проучи нуждата от съсредоточване в някой от селата на определен спектър от услуги и социални активности обслужащи повече от едно населено място.
  
• 
  Да се извлече и развие потенциалът на територията на малките населени места и землищата им по отношение наличие на природни забележителности; материално и нематериално културно наследство; алтернативно и традиционно селскостопанско производство и преработка на продукцията; развитие на туристически атракции; усвояване на подходящ неизползваем сграден фонд.
  
• 
  Да бъде проучено наличието и необходимостта от разширяване на съществуващата към момента урбанизирана територия на селата.
  
• 
  Да се анализира състоянието на елементите на инженерната инфраструктура, да се анализира необходимостта и икономическата целесъобразност и да се предвиди изграждане на нови и доизграждане на системите за електроснабдяване, водоснабдяване, канализация и пречиствателни съоръжения за питейна и отпадъчна вода; електронни съобщителни системи.
  

• 
  Да се развият съществуващите функционални зони на града и да се обособят нови такива, като се обезпечи съответния териториален ресурс за отделните видове дейност;.
  
• 
  Да се проектира оптимална градска транспортна мрежа, необходима за реализиране на тези дейности. Да се проучи необходимостта и предвидят необходимите нови трасета и обходи, съобразно проучванията и прогнозите по отношение на натоварването и изведените проблеми, като основен структуро определящ елемент в развитието на административния център на общината
  
• 
  Във връзка със социално-икономическото и инфраструктурно развитие на гр.Борово и повишаване на жизнената среда в територията, да се изследва необходимостта, възможностите и посоките на разширяване на строителните му граници.
  
• 
  Да се проучат териториите, извън строителните граници на гр.Борово, които са усвоени и да се предложат решения за урегулирането и параметрирането им;
  
• 
  Да се обобщят и обособят отделните устройствени системи с техните характерни показатели и възможности за развитие, едновременно с гарантиране на тяхното единство.
  
• 
  Да се анализира състоянието на елементите на инженерната инфраструктура и да се предвиди оптимизиране и доизграждане на системите за електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, пречиствателни съоръжения за питейна и отпадъчна вода;
  

• 
  Имайки предвид че община Борово е гранична с река Дунав и че на нейна територия се намира остров Батин, с ОУП е необходимо да се изследват възможностите и предвидят устройствени решения по отношение на възможно обособяване на вилни зони, курортни селища, ловни и риболовни бази, гребни бази и др. Тези територии следва да се обезпечат с необходимия териториален ресурс, и с нужната довеждаща инфраструктура.
  
• 
  ОУП следва да определи границите на съществуващите и новопредвидените урбанизирани територии, да развие отделните им функционални зони и формулира правила за устройството им.
  

• 
  Да проучи възможностите на съществуващата пътна мрежа и да предвиди нейното развитие за предвиждания период. Предвижданията за развитието и в ОУП е необходимо да се основават на актуализирани данни по отношение на интензивността на транспортните потоци, прогнозните натоварвания, връзките със съседни общини и като цяло с републиканската пътна мрежа, предвижданията на предходни проекти, интензивността и вида на пътно-транспортните произшествия, съществуващата и прогнозната степен на моторизация и т.н;
  
• 
  Да се анализират влиянието и възможностите създадени от относителната близост и удобните пътно-транспортни и ЖП връзки с пристанище Русе и достъпния воден транспорт.
  
• 
  Да се анализират възможностите за развитие, в следствие от преминаването на ЖП линия и гара Борово, част от трасето Русе – Горна Оряховица, имайки предвид достъпния релсов транспорт.
  
• 
  Да се анализират влиянията и потенциала за развитие, следствие от преминаващият през територията на общината трансевропейкси коридор N9 (първокласен път I-5 от републиканската пътна мрежа); трансевропейския воден път N7 и възможностите за развитие на остров Батин и граничната с река Дунав територия;
  
• 
  На база съществуващите планове и програмни документи за развитие на общината или на отделни нейни територии, се предвижда развитие на някои транспортни връзки, като при разработването на ОУП следва да се конкретизират, проучат и анализират.
  
• 
  Да се отдели внимание и на възможните решения за резервиране на теритирии за обходни пътища на територията на община Борово, дори в далекоперспективно направление, с оглед оптимизиране на пътния трафик и развитие на територии за икономически активности.
  
• 
  Да се изследва нуждата от обособяване на нови и възстановяване на съществуващите горски и селскостопански пътища в общината;
  
• 
  Да се отчете връзката и близоста на общинския център до републикански път I-51 свързващ град Бяла с Попово и Плевен