Пълното чувство на свобода и независимост притежава само Природата на атеистите или Господ Бог на вярващите, което по своята същност е едно и също нещо



страница2/3
Дата09.09.2017
Размер374.13 Kb.
#29832
1   2   3

Загадките и невероятните възможности, които притежава психичната енергия, винаги са вълнували хората. Първоначално нейното съществуване е било откривано случайно и постепенно са налучквани все повече и повече техники за нейното проявление и използване. Разбира се, като всичко загадъчно тези неща са покрити с воала на мистичност и са известни под името магии. В превод от френски омагьосване или енволтиране (envoutemen) означава да "уловиш" някого, да го "завържеш" със собствената си ясно формулирана мисловна заповед или воля. От своя страна волята се калява и се утвърждава с упорство и сила. Това са две условия, при които всяко желание може да стане действителност. Това никак не е лесно занимание и е известно на ограничен брой хора или "избрани". Става въпрос за жреци и владетели в миналото, до сегашните управници и модерните окултни специалисти с техните школи и центрове. Между другото, всчко това е, като правило, строго засекретено,тъй като разработките в тази област са до такава степен важни, че в някои отношения засенчват класическите военни устройства и технологии. Но нека да се ограничим само с известна битова информация с която боравят психиатри, психолози, психотерапевти, психоаналитици, хипнотизатори, екстрасенси и т.н. Съвсем бегло да спомена някои моменти от тази "кухня", тъй като нейните "блюда" могат да разширяват или да свиват рамките на личната свобода. На първо място се касае за нашето ежедневие, което трябва да бъде в рамките на нормалното човешко поведение. Под нормално човешко поведение се има предвид спазване на установени със закони норми и правила и всичко онова, което се отнася до писана и неписана нравственост и морал. При всяко излизане от тази зона се образуват излишни напрежения в духовен и физически план, които могат да се окажат фатални. Разбира се, всеки обича предизвикателствата и особено когато се намира в младежка възраст, когато му се струва, че е вечен. Всъщност, предизвикателствата са даже и препоръчителни, но трябва да бъдат разумни, с отчитане влиянието на конкретни фактори. Да не се забравя, че всеки от нас има някаква съдба, което, в същност, е проекция или матрица на нашето бъдеще. Не е необходимо нито да надценяваме, нито да подценяваме този факт. Истината е тази, че когато действаме разумно и волево, то можем в доста голяма степен да изменяме тази матрица.

Ако продължим нашите анализи и разсъждения , то непременно ще стигнем до извода, че не е здравословно да имаме врагове. И само, само от нас зависи, да ги имаме или да ги нямаме. Доказано е, че може и да ги нямаме, ако се научим на всеки удар да отговаряме с добро. Често пъти "нападателите" грешат и подобно поведение ще отвори очите на по-умните от тях, а по-глупавите ще бъдат стъписани и парализирани. В противен случай хората попадат под ударите на страшните закони за взаимно пораждащата се омраза. Това е осъзнато и от религиите и най-вече от християнската църква, която тъй настойчиво препоръчва да прощаваме оскърбленията и да се помиряваме с нашите врагове.

Към следващите фактори за запазване и за разширяване на рамките на личната свобода се отнасят нашите слабости, с които трябва да се води упорита и непрекъсната борба. Не е разумно да ги споделяте с околните, а даже и със своите близки, тъй като това повлиява винаги отрицателно върху личната свобода. Никога не пренебрегвайте подхвърленото по ваш адрес и даже когато това е уж безобидна шега. Понякога, това е вопиеща несправедливост, но въпреки това, ако не реагирате спокойно и разумно, води след себе си неприятности.

Няколко думи за така наречената черна магия. По своята същност това е отровна психична енергия, която се излъчва с цел развратяване на нечия воля. За пренос на лошата енергия се използва така наречения животински магнетизън, съединен по елементарни схеми с магнетизма на лицето на атаката. Основен момент при това деяние е построяване на психична верига, която се задвижда чрез енергия на въображението на извършителя. Съществуват разнообразни схеми за това, при което "ефикасността" им е различна и зависи от противостоящитите психични сили на атакуващия и на атакуемия. В окултната литература се отделя огромно внимание на извършваните церемонии и използваните знаци и атрибути, основните от които са разгледани от нас (триъгълници, свещи, петолъчки и др.). Внушава се, че нещата трябва да се подреждат по определен ред и порядък. Предлагат се каквили не словесни заклинания и молитви и други объркващи подробности.



За изясняване на технологиите на магиите бяха анализирани някои достъпни издания сега и преди стотина години и се установи следното. Технологиите на сегашните магии са пъти по-упростени от тези в миналото, при което ефикасността им в някои отношения даже се е увеличила. В миналото са използвани, като правило, стационарни олтари (маси за извършване на магически процедури ) и атрибути изработени от злато, сребро и други ценни предмети и кристали. Сега се използват преносими и сгъваеми олтари, а ценните символи са заменени с изработки от обикновни материали. Някои магьосници въобще свеждат използваните декори до символичния им брой, като сложните заклинания и молитви са заменени с много по-кратки и по-съдържателни по своя смисъл изречения.

Налага се извода, че няма значение какво, къде и как се използва при магическите схеми, а главно е да се предизвикат необходимите психични вериги и тяхната пулсация. Разбира се, за постигане на успеха са необходими подходящи тихи и удобни помещения и обстановка, способстващи за нужна концентрация на човешкото въображение. А за защита от черната магия е достатъчно следното поведение. Лицето винаги да бъде разумно и справедливо и да не се гневи по никакъв повод или даже причина. Да се помни, че даже и справедливия гняв е много опасен. А стопроцентната защита от черната магия се свежда към следното - никога да не се страхуваш от нея, да бъдеш със своето самочувствие над нея. С други думи, смятай такива хора за нищожества и нареди на своето съзнание и подсъзнание да не ги приема насериозно.Между другото, подобна психична нагласа е печеливша при всяко общуване с хората, като никога и по никакъв начин не издавайте тази позиция спрямо тях, тъй като ще бъдете обвинени в гордост или даже и във високомерие и ще имате обратен ефект. И понеже сме стъпили на тази потайна пътека, то нека да я извървим до край. Вероятно на всеки от нас е известно, че в християнското вероизповедание, както и в другите основни такива, за най-голям грях се считат високомерието и гордостта. От друга страна се набляга неимоверно много върху понятията за покаяние и смирение. Това е така, защото не е възможно да утвърждаваш всяка една вяра, която се гради върху един авторитет и десетина умни и непоклатими наставления, които по своята същност са обикновени догми. Това предполага премълчаване на много неизвестни неща, които съзнателно или подсъзнателно иска да разбере всяка човешка същност. А както е известно, всяко премълчаване води до потискане на човешката свобода и до страх. Ето тук се стига до погрешната пстановка - "изпълнявай и не мисли", което е в разрез с хода на човешката еманципация. Вярно е, че пред хората има много тайни, обаче, те са призвани да ги разберат, в своя поход към свободата. А по отношение на понятията за гордост, високомерие, покаяние и смирение, то те са безусловно необходими, но трябва да бъдат правилно уравновесявани, при тяхното прилагане. Иначе при първата постановка, наблягаща само върху покаяние и смирение, хората ще придобият овнешка същност, а при втората постановка, която набляга само върху гордост и високомерие, хората ще придобият вълча същност. Вижда се, че и едното и другото е неприемливо, тъй като всяка крайна постановка ще нарушава писания и неписания морал и етика дадена на човека от самата Природа, които не могат да бъдат изместени от някакви авторитети и умнотии измислени от шепа хора. Разбира се, ролята на духовни и светски водачи от всякакъв ранг винаги е била, е и ще бъде много важна и това не може да бъде отречено от никого, обаче, те не могат да спрат или да обърнат обратно хода на човешката еманципация към свободата, а могат само да забавят или да ускоряват този ход. Може да се заключи, че предпоставки за правилно поведение и самочувствие на свободен човек са заложени в самите нас, каето е полезно да не се забравя никога и при тикакни обстоятелства и за което всеки от нас трябва да носи отговорност доброволно или доброзорно.

Следващия духовен "дракон", който може да посегне върху нашата свобода е хипнозата. И тук, чрез елементарни знания и поведение всеки може не само да не се страхува от хипнозата, а нещо повече - да я използва за свободното си добруване. Как да бъде постигнато това? Много просто - чрез информация за "дракона", за да го надвием и впрегнем.

Има много определеня на хипнозата, в които тя се оценява, надценява или подценява. Трудно може да се намери подходящо определение, което да разкрие същността на нещо безгранично. Според мен, хипнозата е вид магия в по-преките контакти между хората, която е или променено състояние на съзнанието или несъзнателно влизане в роля. В зависимост от това теоретично схващане се прилагат едни или други приложни техники за нейното осъществяване. Най важният момент при това е създаване на някакъв вид хармония на настроението, на мислите, на действията и на целите между хипнотизатора и хипнотизирания. Активната страна в този контакт естествено е хипнотизаторът, който трябва да предизвика тази хармония. Естествено, в повечето случаи тя е временна и е вид "заблуда" за постигане на поставените цели. Действащите норми за практикуване на хипнозата повеляват хипнотизаторът да получи изрично съгласие на хипнотизирания за предизвикване на този вид магия. В противен случай действията на хипнотизатора се считат за незаконни и престъпни. Тези неща са добре известни както на всеки психолог и психотерапевт, така и на хипнотизатори, които се занимават с увеселителна и концертна дейност.

Хипнозата или хипнотичният транс може да бъде лек, среден и дълбок и е естествено състояние на човешката психика, присъща на всеки от нас при наличие на съответни условия и фактори. Най-новото течение в хипнозата е НЛП (нервно лингвистично програмиране), което се извършва по съответни програми с помощта на съвременни електронни средства.

Принципната същност на хипнозата се свежда до целенасочено използване на психичната енергия, която се подразделя на съзнателна и несъзнателна. За удобство при изложението, нека съзнателната част на нашата психика да наричаме съзнание, а несъзнателната й част - подсъзнание. Всяка от тях има своите особености. Така, съзнанието е пасивно при сън, а подсъзнанието винаги е активно от момента на раждането ни. Съзнанието действа организирано, търси логически решения, борави с концепции, интерпретира получената информация, критикува, преценява, удобно борави с негативни конструкции, възприема линейно времето и пространството, избягва вътрешното мълчание, поддържа илюзията за контрол, нуждае се от усилие и воля, за да изпълнява функциите си. Подсъзнанието следва инстинкти, предпочита емоциите, борави с образи и метафори, приема всичко буквално, приема нещата безкритично, не разпознава негативни конструкции, възприема всичко като тук и сега, предпочита вътрешно мълчание, по-силно от съзнание, но стои на заден план, притежава естествени лечебни механизми и спонтанно изпълнява функциите си. Вижда се, че възможностите на подсъзнанието практически са неограничени и именно това се използва в хипнозата, като за проводници на психичната енергия се използват основно очите и пръстите на ръцете.

Към големите възможности на хипнозата се отнася, например, способността за максимално мобилизиране и активиране на целия физически потенциал на хипнотизирания. Доказано е, че при едновременно задействане на всички мускулни влакна човек е в състояние да повдигне тежест от 25 тона. От особено важно значение е и възможността да се "разхожда" както в миналото, така и в бъдещето. Последното е изключително важно за изучаване на матрицата на съдбата, с цел вземане на превантивни мерки за недопускане на фатални събития. Това доказва, че информацията на "склад" във всеки индивид е много голяма и само подсъзнанието може да борави с нея.

Общоизвестни са три основни подхода за влизане в хипнозно състояние: авторитарен, стандартизиран и нетрадиционен. При авторитарен подход се отправят директни и кратки послания. Този метод сега се прилага основно под формата на сценична хипноза в някои увеселителни заведения, при което чрез директни команди хората се впечатляват и хипнотизаторът налага своята воля. За разлика от това при стандартизирания подход се изследват различни фактори, присъщи на хипнотичното състояние, при което се използват универсални техники и стандартни внушения. Задача на хипнотизирания е да следва указанията на хипнотизотора с цел определяне на подходящите прийоми. Нетрадиционен подход предполага индиректни внушения с цел създаване на благоприятни условия за самоизменения в мисленето и поведението на конкретния индивид.

Отдавна е забелязано също така, че и дъхът притежава значителна хипнотизираща сила Например, ако се вгледаме втренчено в очите на някой тигър или лъв и след това да му духнем в лицето, то непременно ще го стреснем и той ще бъде принуден да отстъпи пред вас. Разбира се, препоръчвам този експеримент да бъде проведен не в някоя джунгла, а в зоопарка, при спазване на препоръчително разстояние между вас и между страшния звяр. Не забравяйте, че за постигане на успеха са необходими силни нерви и отсъствие на страх. Доказано е, че топлият и продължителен дъх нормализира кръвообращението, лекува подагра и ревматизъм, възстановява равновесието на течностите в човешкото тяло и разсейва умората. Не забравяйте, че всичко трябва да бъде направено добронамерено и с вяра за успех. От друга страна, студеният дъх успокоява болките, породени от физическо или психическо естество. От тук следва, че е полезно да се редуват тези два вида дъх, съблюдавайки полярността на човешкия организъм и действайки противоположно на полюсите, като ги подлагаме последователно на противоположен магнетизъм. Например, за да излекуваме възпалението на окото, необходимо е да вкараме леко топъл въздух в здравото око, след което да направим студено вдухване от разстояние, пропорционално на топлото, върху раздразненото око. Трябва да се има предвид, че топлия дъх се извършва с бавните движения, а студения - с бързите, тъй като движенията са също магнетични. Топлия дъх трябва да се подава напречно или отдолу нагоре, а судения - отгоре надолу.

За да приключа с хипнозата, като важен фактор за нашата свобода, ще се спра накратко на феномена внушение. Ако се замислим по-сериозно, то непременно ще стигнем до извода, че цялата хипноза, а и магията въобще, се крепи именно на внушение. Внушение, внушение и пак внушение, къде доброзорно, къде доброволно. Когато говоря, че е доброзорно имам предвид не силово хипнотизиране, а хипнотизиране посредсвом голяма доза непочтенна лъжа, тъй като хипнозата по своята същност е вид духовно взаимодействие, а не противодействие. За да бъде едно внушение ефективно не трябва да се забравя, че човек вярва най-лесно в това, в което му се иска да вярва. По принцип внушението е навсякъде около нас. При това процесът е взаимнообразен, при което или някой на нас, или ни на някого постоянно внушаваме нещо, къде съзнателно, къде несъзнателно. Има много научни трудове по тези въпроси, които е невъзможно даже с няколко изречения да вмъкнем в нашето изложение. Причината е много банална и се свежда към това, че за тази цел няма да ни стигне ни време, ни разумен ресурс. Независимо от това, ще си позволя да спомена за два кулминационни момента от трудовете на френския лекар Емил Куе (1857-1926). Първият момент се свежда към неговата препоръка до всеки от нас всяка вечер преди лягане да повтаряме 20 - 30 пъти с вяра и убеждени гениалната фраза: "Всеки ден, във всяко едно отношение, аз съм все по-добре и по-добре". Смисълът на втория момент се свежда до така наречените Закони за внушението, които са:

Законът за концентриране на вниманието: "Когато вниманието се концентрира върху една идея отново и отново, тогава спонтанно се създава тенденция за осъществяването на тази идея";

Законът за обратния ефект: "Колкото по-силно човек се опитва да направи нещо, толкова по-малък е шансът му за успех";

Законът за доминиращия ефект: "По-силната емоция замества по-слабата".

Това са два момента, които са безспорни помощници за нашата лична свобода. Разбира се, всеки от нас трябва разумно да ги обмисля и волево да ги прилага в ежедневието си и това са съвсем конкретни инстрменти за въздействие не само върху свободата, но и върху матрицата на съдбата.

Трябва да се отбележи също така, че ефективността на внушението не зависи от формата, а само от начина по който то се извършва. Основен фактор при това е степента на дисоциация (отделяне) от нормалните процеси и заобикалящата действителност, което създава условия за концентрация и постигане на желаните резултати. Това може да бъде постигнато и чрез съзерцание, мечтание, медитация и други начини. Нека да се спрем малко по-подробно върху медитацията, един от ефикасните начини за влизане в някакво изменено или ново състояние на психиката, с цел за здравословен профилактичен или терапевтичен ефект, или за да се изследват важни за нас реалности. Известни са много определения и методи за медитация, при което за нашите цели ще бъдат разгледани само две от тях - опростена и йогистка, при което първата медитация се разглежда съвсим подробно, а втората - частично.

Същността на опростената медитация се свежда към следното. Обикновено се извършва в тихо и уютно място в легнало или в седнало положение. Отпуснете се и направете елементарно релаксиране. Прочистете мислите си и поемете бавно три пъти дълбоко дъх. Опитайте да се дисоциирате от съществуващите проблеми и заобикалящите ви предмети. За постигане на по-бързо отпускане и дисоцииране измислете и повтаряйте на ум някаква успокояваща молитва, която може да бъде не само религиозна, но и атеистична. Започнете бавно да броите в обратен ред от тридесет до нула. Ще усетите, че тялото ви олеква и се издига нагоре. Завладява ви пълно спокойствие. Започвате бавно да поемате десетина пъти дъх с убеждение, че приемате благодатна магическа (психическа) енергия на вселената. При издишване си представете, че изхвърляте всичко негативно от себе си. Тази процедура се нарича прочистване на духа и ще създаде у вас чувство на свобода и задоволство. Продължете бавно да поемате още десетина пъти въздух с молба проникналата у вас магическа енергия да обгърне духа ви. Не се тревожете, ако резултати не идват веднага, необходима е известна практика. Имайте предвид, че процедурата може да ви приспи. Доказано е, че десетминутна успешна медитация е еквивалентна на четири часа сън. Трябва да се има предвид, че всеки по-своему изживява медитиране. Някои виждат цветове и форми, които се завихрят зад затворените им очи. Други твърдят, че впадат в състояние на пълно вцепенение или имат чувство, че всеки момент могат да напуснат тялото си и да се впуснат в астрално пътешествие. Трети казват, че чувстват само отпуснатост и спокойствие. Не се тревожете, това само подсказва, че медитирате правилно.

Когато решите, че сте усвоили достатъчно добре предложената медитационна технология, то можете да преминете към визуализация на желанията си. Това се извършва към края на усвоената процедура. Позволявам да напомня, че всяко желание представлява жива енергия, която се насочва по нейното предназначение. Съсредоточете се над желанието си и го визуализирайте. То може да бъде за здраве на целия ви организъм или на някой конкретен орган, може да бъде учене, работа или любов или каквото сте решили. Необходимо е да представяте това желание колкото е възможно по-дълго. Е, не впадайте в крайности, тъй като продължителността от пет до десет минути е напълно достатъчна. След това започнете отново да освобождавате разума си, като този път бройте бавно от нула до тридесет, при което задържате дъха си равномерен и спокоен, както и преди. Сега вече можете спокойно да се върнете към обичайните си занимания.

Вероятно ще бъде от полза и един по-сложен подход към медтация, който практикуват привържениците на йога. Те разглеждат медитацията като процес и състояние на целенасочено изменение на съзнанието чрез по-високи равнища на себепознание и по-дълбоко вникване в същността и на обектите извън човека. Многовековната йогистка практика е подтвърдила, че медитирането е от онези психо-физиологични феномени, които могат да доведат и до коренно преустройство на телесните и психологичните качества на човека. При това някои възприемат техния подход, като нещо мистично и индиферентно ( пасивно) към живота. В действителност това не е така. Това е много активен процес, при който медитиращият опознава по-дълбоко себе си и заобикалящия го свят. В завсимост от възможностите и целите (профилактико-терапевтични или логико-познавателни) медитирането може да варира от 10 и 20 минути до 24 часа. В основата на йогисткото медитиране е заложена концентрация на човешкия ум. Смята се, че при недостатъчна концентрация на ума психичната енергия върви със завихрения (отклонения), при което достигайки своята цел тя или е омаломощена или даже е сведена към нула. Твърди се, че при малоумие тя може да бъде даже и с отрицателна стойност. Вероятно това се отнася до хора с психични отклонения, при което, като правило, техните послания предизвикват само усмивки и съжаления.

Някъде споменавахме, че еднопосочните желания осъзнати от много хора имат голяма сила. Ето защо, нека да спомена за една разбулена от тайни трансцеденталната йогистка медитация предложена от Махариши Махеш Йога, физик по образование, възпитаник на университета в Алахабад и който много години е бил ученик на великия гуру (учител по йогистика) Деви. Същността на тази колективна медитация се състои в следното. Ако на някоя територия се събере група хора в количество, равно на корен квадратен от един процент от населението и тази група направи колективна медитация, то зададеното психофизично състояние се внушава средно на цялото население на тази територия. Има данни, че тази методика е била изпробвана в редица щатове на САЩ, при което са получени основно положителни резултати. Подробностите на тази методика са в много отношения секретни, като разработките по нейното усъвършенстване вероятно не са спрени и до ден днешен.



Както се вижда много неща от йогисткото учение все още са забулени в тайни, а тези които са разбулени и имат стратегическо значение са засекретени. Независимо от това на базата на анализа на общодостъпни йогистки публикации се предлага една ефективна технология за трениране на ума на концентрация. Същността й е следната. Общоизвестно е, че умът трудно се задържа по-продължително върху даден обект (предмет, вещ, явление, абстракция), но при продължителна и упорита практика времетраенето на концентрация може да се увеличи. Начинаещият йога винаги започва тренировки за намаляване броя на умствени асоциации и концентриране само върху един обект (или негов аспект, качество, признак и т.н.). Това може да се постигне чрез участие на сетивни и чувствени органи (зрителни, слухови, обонятелни, осезателни) или по абстрактен път. Практикуващият йога заема една от медитативните пози, което, обикновено, е лотос или така наречения турски седеж. Диша се нормално, ритмично или систематизирано. Ако, избрания обект е сетивен, отначало следва около пет пъти в продължение на 5 - 10 секунди да се затварят и отварят очите. Това обикновено довежда до сълзене или лека болезненост, но след няколко тренировки адаптацията е налице. В начало единственото разсъждение следва да бъде само във връзка с размера, багрите или нещо друго от обекта (свещ, предмет, художествена картина или нещо друго). Обектът се фиксира за около 10 секунди, след което очите бавно се притварят. През първата седмица този цикъл може да се повтори около пет пъти; през втората седмица - около 10 пъти; през третата и по-нататък - около петнадесет пъти, което следва да бъде и максималното. При успешно практикуване трябва да се достигне до отразяване на образа във "вътрешното око" (наречено "трето око"), като според йоги неговото местонахождение е отвътре между веждите. В началото продължителността на фиксиране и виждане на обекта с вътрешно око е приблизително еднакво, но след продължителна и успешна практика времетраенето на образа-отражение се удължава. Първите сеанси не следва да надвишават двадесет минути (общо за цикъла: външно сетивно възприемане и вътрешно виждане), тъй като прекаляването може да даде и отрицателни резултати. По подобен начин се подхожда и при участие на слухово възприемани дразнители (природни, инструментални, гласови изпълнения и др.). При преминаването към задържане на умственото концентриране и чрез абстракции, освен общите изисквания е необходима и специализирана информация (структурни, фонетични, психо-функционални и други данни). Обикновено при първите упражнения няма задържане на умствената концентрация, обаче, ако виждате с вътрешното око някакви други сетивни образи поне за секунда, то това е признак, че процесът започва. Ако успеете да задържите образа във вътрешното око до пет секунди, то налице е вече сравнително добра умствена концентрация. При положение, ако този процес продължи без затруднения и грешки, това свидетелства, че и продължителността на задържане на образа във вътрешното око прогресивно ще се увеличава. Следователно имаме вече първите резултати за концентрация и еднопосочност на ума, при което модификациите на ума стават все по-малки и по-малки, все повече се успокояват и по лесно се направляват.

Прилагайки подобни технологии, йогите постигат големи резултати в концентриране на ума и преноса на психични енергии (магични токове). Смятя се, че концентрацията на ума е завършена, когато психичната енергия започва да се слива със свръхсъзнанието.Това са съвършени потоци от психична енергия, която се нарича още божествена или върховна. Авторитетите твърдят, че малцина са тези, които успяват да стигнат до това загадъчно природно свръхсъзнание, при което се постига вече някакво космично съзнание. Това е крайната цел на йогистката медитация, при което човекът постига неограничени възможности, присъщи на боговете. Казват, че такива хора са единици и че могат да живеят вечно, тъй като са получили последна степен на познание, на духовна независимост и на свобода.


Каталог: kniga
kniga -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
kniga -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
kniga -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
kniga -> Иван войников история на българските държавни символи
kniga -> И ш е м к и н о с ц е н а р и й (Теоретико-практически аспекти на кинодраматургията) Светла Христова 2003 г. С ъ д ъ р ж а н и е идея и тема как да проверим идеята и темата си за сценарий
kniga -> Съдържание 2 Увод 3 I. Мегалитите обекти на културния туризъм
kniga -> Задача Изследване на обратната връзка Дисциплина: "Книгата като медия" Изготвил: Проверил
kniga -> Нови пътища на терапия
kniga -> Предговор проф д-р Борис Донев Борисов


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница