Плодът на Духа п-р Атанас Тихчев от есц пловдив, Коматево
Изтегляне 54.65 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- “Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.”
- “А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание…”
- “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеубоздание…”
- “Бог е любов”
- “Защо си отпаднала, душе моя И защо се смущаваш дълбоко в мене Надявай се на Бога, аз ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.”
- “А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.”
- Милост.
- “Блажени са милостивите, защото и на тях ще се показва милост.”
- Кротост. “Блажени кротките защото те ще наследят земята”
- “Защото ние всички грешим в много неща ; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.”
- “…против такива няма закон.”
- “Ако по Духа живеем, по Духа и да Ходим.”
- “дела”
- “Безплодните дела на тъмнината”.
| Плодът на Духа
п-р Атанас Тихчев от ЕСЦ Пловдив, Коматево Галатяни 5: 22 – 26 Неотдавна говорих относно Белегът на християнина. Днешната тема, можем да кажем е в тясна връзка с тази за знаците на вярващите. Но днес, по-скоро искам да обърнем внимание не толкова върху отличителните черти на вярващите, а по-скоро на сърцевината, там откъдето всъщност започва всичко. Ще погледнем в първоизточника на добродетелта на вярващия. На първо място желая да си отговорим на въпроса: Какво да разбираме под думата “плод”, когато четем Божието слово? Господ Исус Христос категорично заявява следното в Матей 7: 18: “Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.” За дърветата ли говори Спасителят тук? Дали го е грижа толкоз много за тях, или иска да ни каже някаква друга много важна истина. Знаем много добре, че в Евангелията думите на Исус са записани в пряк и преносен смисъл. Той умело си служи с примери от земеделието, животновъдството и от бита на Неговите съвременници. Тук нашият Господ говори в пряк смисъл за дървото и неговите плодове, но преди всичко и в преносен. Дървото това е всеки един човек, а плодовете му, това са неговите дела и добродетели. От непосредственият контекст се разбира, че Той говори за опасността от лъжеучители и начинът на тяхното разпознаване; “по плодовете”. Но кои са те? Именно това ще разберем сега. В прочетеният пасаж от Галатяни 5: 22 ни се казва: “А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание…” Забележете, че не се казва “плодовете на Духа”, а “плодът на Духа”. Следователно ние стигаме до съждението, че плодът на Духа е един, включващ всички тези изброени от апостол Павел категории. Тогава възниква един интересен и логичен въпрос: “Нали Господ Исус говори за “плодове” в множествено число?” Отговорът се крие в това, че Исус има на предвид много плодове, които явно съдържат тези елементи, а Павел просто конкретизира това. И така плодът на Духа е неразделен и след като някой бива новороден от Него, на спасения се дават “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеубоздание…” Нека да знаем, че те биват дадени в зародиш и с духовният растеж те се развиват ден след ден по пътя на следване на Христос. Нека сега да изброим всяка една по отделно: Любов. Забележете, че тук апостола, движен от Святия Дух започва това изброяване като слага любовта на първо място. Случайно ли е това? Разбира се не. Сам господ Исус съкрати закона с любовта към Бога и към ближния и даде новата заповед на любовта. Апостол Йоан допълва, че “Бог е любов”. И точно тук е обяснението. Бог дава Своя характер и ум на Неговите чеда. Ето защо за нас е казано, че имаме “ум Христов”. Именно по любовта хората от света познават, че сме истински християни. И така, не можеш да имаш другите добродетели ако нямаш любовта. На практика това е невъзможно. Радост. За каква радост става въпрос тук? Има се на предвид радостта от спасението. Всякога да я показваме и да я живеем. Ние често сме угрижени, притеснени, когато дойдат изпитанията и забравяме за вечността. Там ни е обещана вечна радост. Винаги когато съм в утеснение се сещам за думите на псалмиста от Псалом 42 :11: “Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, аз ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.” Радваме ли се, че имаме вечен живот? Нека да бъдем винаги готови да я предаваме и на другите. Мир. В Матей 5: 9 ни се казва: “Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божий синове.” Всички ние сме Божии чеда по благодат, но Господ Исус Христос, който е нашият мир ни призовава да бъдем миротворци, навсякъде, където сме поставени, в църква, общество, работа и навсякъде. Да живеем до колкото ни е възможно в мир с всички. Ето защо и Яков в своето съборно послание (3: 18) напомня: “А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.” Отново виждаме, че мирът свидетелства за християнската плодовитост. Да бъдем носители на мир навсякъде. Дълготърпение. В старозаветни времена Бог се разкри на Мойсей като “Бог дълготърпелив” , да Той търпи дълго, за да даде възможност на всички да дойдат на покаяние. Когато се говори за дълготърпение като християнска добродетел се има в предвид това, че ние приличаме на Бога по дълготърпението. Божието слово много ясно ни учи да си претърпяваме един на друг, както и Бог е дълготърпелив към нас и то не веднъж или два пъти. Тук, също така, да помним да не прибързваме, но винаги да чакаме Господа. Благост. Тук се разбира характерът на вярващия. Благ характер е този, който лесно се смирява, служи за създаване на спокойствие около него. Дали като християни ние излъчваме това благодатно спокойствие, което беше характерно за Спасителя? Дали сме с благ или с гневлив характер? Християнинът трябва да излъчва Божествената благост и доброта. Милост. Защо познаваме Христос лично? Защо сме спасени? Именно заради Неговата милост. Сам Той напомня: “Милост искам, а не жертва” Показваме ли милост? Този, който е с непростителен и немилостив характер не е истински повярвал човек, защото в действителност не е познал Божията милост. И така: “Блажени са милостивите, защото и на тях ще се показва милост.” Казва спасителя. Не можеш да се покланяш на Бога ако си с непростителен и немилостив характер. Вярност. Господ Исус Христос похвали верният слуга за това, че е бил над малкото верен. Бог не изисква от нас грандиозни неща, но да бъдем верни над малкото, което ни е поверил. Именно според верността ще се раздават наградите в денят на Страшният съд. Още, да бъдем верни и предани на всички наши обещания. Кротост. “Блажени кротките защото те ще наследят земята” ни казва Господ Исус. Става въпрос за наследство в новото небе и земя. Кои са кротките, тези които не се гневят. Нашето поведение да не е предизвикателно и да запазваме спокойствие дори и в конфликтни ситуации. Именно това е кротостта. Себеубоздание. Или още, себеконтрол. Винаги да контролираме нашите думи и действия независимо от това, което умът или другите ни говорят. С други думи да умеем да премерваме нашите думи и действия. Ето защо Яков 3: 2 ни казва: “Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.” Това са християнските добродетели. Павел добавя в ст. 23: “…против такива няма закон.” Тоест, че всички с плода на Духа са свободни от проклятието на закона. Тези християнски добродетели, които са в плодът на Духа са така както са витамините в плодът на дадено дърво. Когато си купим от магазина консерва с дадени плодове на етикета пише за основните витамини и съставки. На духовният плод се съдържат именно тези добродетели, които са неразделни и градивни за целият плод. Още, както витамините са полезни за физическият растеж, така тези добродетели са важни и за духовният. Дали аз съм плодоносен християнин? Нека всеки сам да си отговори на този въпрос. Много често възникват проблеми в дадени църкви защото се гледат листата а не плодовете. Едно дърво за което се предполага, че може да даде плод, а не дава и има само листа, то колкото и красиви да са те не правят дървото полезно. В духовно отношение е същото човек може да казва трогателни свидетелства,да се моли на глас като другите , да пее хваления, да проповядва и други подобни, но всичко това са само листата външният израз. Животът му може да е в пълно противоречие. Плодът е неговият живот и дело, съобразен и градящ се на тези добродетели. Ето защо и ст. 24 ни казва, че всички Христови чеда подтискат ежедневно похотта и страстта и ежедневно се уподобяват на Христа. Именно така разбираме съразпването с Христа. Убиване на всичко греховно в нас чрез силата на Духа. Ст. 25: “Ако по Духа живеем, по Духа и да Ходим.” Идеята тук е следната: Щом твърдим, че имаме новият живот, то това неминуемо ще рефлектира на нашето поведение. Ст. 26 е отправен против самохвалството и завистта, които рушат христовото тяло. Всички тези добродетели са дадени на принципа на контраста. Малко педи това Павел говори и за делата на плътта. Защо тях, нарича “дела”, а добродетелите са наречени със славното име: “Плодът на Духа”? Това е така, защото плътските дела са винаги безплодни и деградивни (унищожителни). В Ефесяни дори ги е нарекъл “Безплодните дела на тъмнината”. За тези, които живеят в тях няма наследство в Божието царство. В заключение: Да бъдем плодоносни християни, а не като Юда Искариотски, той беше безплодно дърво и Бог го отсече. Да пребъдваме в тези добродетели и да ги усъвършенстваме ден след ден. Само така ще имаме благословение като църква. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 54.65 Kb. Сподели с приятели:
|