Пловдивски

26 логически се счита непряката комуникация между два обекта от един и същи слой.
Повечето съвременни мрежови модели се различават по степента, в която са наследили OSI модела. Често нивата се свиват до по-малко на брой, което означава и преразпределяне на функционалността. Въпреки това всеки един от тях може да се съпостави с OSI модела и да се посочат нивата, до които той се разполага. Самата комуникация може да използва само част от нивата. Като пример може да се даде функционирането на единичен LAN сегмент, където обмена може да се извърши до второ ниво.
2.3. Кратко описание на нивата на относителния OSI стандарт
Нивата на OSI, както беше отбелязано по-горе са седем на брой и са разположени вертикално (фигура 18).
2.3.1. Физическо слой (physical layer)
Физическото ниво е най-долния слой на стандарта. Той е непосредствено свързан с комуникационната линия. Основната му функция е предаване на неструктуриран поток от битове по нея. На това място трябва да отбележим, че под понятието комуникационна линия ще разбираме физическата среда, която се използва за предаване на сигналите.
Физическото ниво е ограничено до процесите и механизмите, необходими за предаването на сигналите в средата за разпространението им. То не включва самата среда, но задава спецификациите за производителността и.
Съществуват четири функционални области:

механична-задава броя и дължината на проводниците между устройствата, формите и размерите на конекторите и др.;

електрическа – определя формите, продължителността и нивата на сигналите;

функционална–обуславя смисловото значение на електрическите сигнали, които си разменят съседни системи;

процедурна–специфицира последователността от събития, чрез която се обменя потока от битове между два обекта на физическия слой.

27
На това ниво няма механизъм за определяне на значението на предаваните битове, което означава, че не може да се определи тяхната валидност. Основни функции са:

изграждане и разпадане на физически съединения;

преобразуване на съобщенията в сигнали;

физическо предаване на битове;

синхронизация по битове;

реализиране на физическия интерфейс;

диагностика на определен клас неизправности.
Устройствата, които осигуряват съгласуваност между два сегмента на това ниво са: повторител(repeater) и концентратор(hub).
Повторителите са хардуерни устройства, чиито основни функции са свързани с възстановяване и усилване на сигнала, удължаване на покривното разстояние и съгласуване между сегментите във физическия слой.
Концентраторите са хардуерни устройства, осигуряващи възможност за лесно включване на допълнителни възли в локалната компютърна мрежа.

Изтегляне 7.37 Mb.

Сподели с приятели: