Стандарт FDDI (Fiber Distributed Data Interface)

99
Ethernet и Token Ring. Макар, че стандартът ANSI X3T9.5 определя скорост за трансфер от 100 Мbps, съществуват и спецификации надграждащи типичния FDDI и позволяващи далеч по-голяма скорост
(1Gbps, 10Gbps).Появата на Fast Ethernet и Gigabit Ethernet, сложността на управление на станцията при FDDI и високата му цена са причини FDDI да не се утвърди на пазара за LAN.

6.11.1. Физически слой на FDDI
Двойният кръг на стандарта условно се разделя на два кръга обозначени като първичен (primary) и вторичен (secondary), с противоположно движещ се трафик. При нормално функциониране на мрежата се използва първичният кръг, а вторият е неизползваем (в състояние idle). Целта на втория кръг е да осигури надеждност по трансфера на данните при отказ на първичния кръг. Междинните устройства определят в коя част от мрежата е загубена връзката и автоматично свързват двата кръга. Процесът се нарича wrapping. Посоката на предаване е различна за двата кръга.Стандартното окабеляване е оптика. На по-късен етап е добавен и кабел от типа усукани двойки
Категория 5, който се означава като CDDI (Copper Distributed Data
Interface).
фигура 65 Fibre Distributed Data Interface
Покривното разстояние е различно за различните преносни среди.
При представяне на оптиката е необходимо да се отбележат и двата режима на предаване: многоточков и едноточков, тъй като оказват влияние на разстоянието. Многоточковият режим дефинира максимално разстояние

100 между станциите до 2 километра, докато едноточковият режим до 60 километра.
Много важен момент за общата дължина на кабела е преминаването от двоен в единичен кръг. Например, при многоточков режим общата дължина на кабела не трябва да надвишава 200 километра, което означава, че за правилното функциониране на кръга, дори при повреда, е необходимо тази дължина да е наполовина (100 км).
Необходимо е да се дефинира и понятието обща дължина на кабела, като сбор на дължините на всички кабели от основния кръг и свързващите звена на станциите.
Ограничението, което се налага от стандарта е до 1000 физически връзки и е съобразено с общото закъснение на мрежата. Като се вземе под внимание факта, че всяко устройство при двойно свързване се отчита като две такива следва, че максималния брой устройства трябва да бъде 500.
FDDI дефинира четири различни типа портове:

Порт А – за него първичният кръг е входящ, а вторичният изходящ;

Порт B – за него първичният кръг е изходящ, а вторичният входящ;

Порт М – главен концентриращ порт;

Порт S – Подчинен порт за единично свързани устройства.
На базата на тези портове могат да се реализират два начина на свързване на устройствата към мрежата – двустранно и едностранно.
Спрямо начина на свързване устройствата са:

възли, свързани към двата кръга (DAS – dual-attachment station);

двоен концентратор (DAC – dual-attachment concentrator);

възли, свързани само с първичния кръг (SAS – single-attachment station);

единичен концентратор (SAC – single-attachment concentrator).
Двойните възли разполагат с по един интерфейс за свързване към всеки от кръга. Портовете към тези интерфейси се означават с А и В. Всеки от тях има по два физически конектора, което означава, че общият им брой е четири. На фигура 66 са показани два изгледа на интерфейсни платки от споменатия вид.

101

Изтегляне 7.37 Mb.

Сподели с приятели: