Пловдивски



Pdf просмотр
страница84/130
Дата02.07.2022
Размер7.37 Mb.
#114742
1   ...   80   81   82   83   84   85   86   87   ...   130
Компютърни мрежо и комуникации
фигура 120. Типове връзки в ATM
Двата най-известни интерфейса за стандарта са:

Потребител-мрежа (User to Network Interface-UNI);

Мрежа-мрежа (Network to Network Interface-NNI).
Интерфейсите и общия вид на този тип мрежа е илюстриран на фигура 121.


161
фигура 121. ATM интерфейси
Понеже АТМ е част от B-ISDN модела, той има пространствена структура. Разпределението на слоевете му във вертикалната равнина и отнасянето към OSI модела е показано на фигура 122 [7].
фигура 122. Слоеве в ATM модела
Физическото ниво на стандарта е съставено от два подслоя:

PMD (Physical Medium Dependent) – обхваща предаването по физическата среда. В този слой се дефинират техническите параметри на използваните куплунги и среди на предаване и се изпълняват функции по кодиране/декодиране, синхронизация и съгласуване;

TCS (Transmission Convergence Sublayer) – преобразува потока от
ATM клетки в поток от битове за предаване по физическата среда и обратно. При наличие на данни за предаване в мрежата се изпращат клетки. Ако липсват данни за предаване, в мрежата трябва да се продължат да се изпращат клетки, за да се запази нейната работоспособност. В този случай подслоят TCS вмъква празни клетки при предаване и отделя празните клетки, когато не достигнат своето местоназначение. Поради различните начини за свързване към оптични или други физически реди за предаване подслоят TCS зависи от съответната среда.
АТМ слоят се намира на канално ниво (фигура 122) и е независим от физическата среда. Основни функции на този слой са:


162 1.
Добавяне на заглавна част към SAR данните (фигура 126) в посока към физическия слой и обратната операция при движение на данните към ALL слоя;
2.
Механизъм за управление на потока данни при връзката
„абонат-мрежа“ чрез полето GFC (Generic Flow Control), принадлежащо на заглавната част на клетката (фигура 127б);
3.
Комутация на клетки в междинните възли. Процесът включва пренасочване на данните от дадено входящо виртуално съединение към определено изходящо такова. Този тип съединения се характеризират с номер на физическата линия (номер на порта на комутатора) и номер на логическата линия, за която се специфицират идентификатор на виртуален път VPI (Virtual Path Identifier) и идентификатор на виртуален канал VCI
(Virtual Channel Identifier) (фигура 123);
фигура 123 VPI и VCI
Виртуалният път е логическа група от виртуални канали, които се маршрутизират заедно през ATM мрежата. Стандартът позволява няколко виртуални пътища да бъдат предавани по една физическа линия.
Ограничението на бройката зависи от типа на интерфейса. За интерфейса
„потребител-мрежа“ стойността е 256(2 8
), а за интерфейса „мрежа-мрежа“ стойността е 4096(2 12
). Виртуалните канали включени към конкретен виртуален път мога да бъдат до 65536(2 16
). За тях отговарят полетата VPI и
VCI от формата на ATM клетката представена на фигура 127. АТМ комутаторите поддържат таблици за актуалните съединения, на базата, на които извършват комутационни действия. Пример за такава таблица е таблица 10, която е илюстрирана чрез фигура 124.


Сподели с приятели:
1   ...   80   81   82   83   84   85   86   87   ...   130




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница