По дисциплината: Културно наследство Тема: Пловдив – Европейска столица на културата



страница1/6
Дата03.01.2022
Размер45.17 Kb.
#112701
  1   2   3   4   5   6
за пр. Пл.

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ „ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”

СПЕЦИАЛНОСТ „Публична администрация и мениджмънт”

ЕСЕ

По дисциплината: Културно наследство

Тема: Пловдив – Европейска столица на културата


Разработил: Проверил:

Анета Пейзанова доц. д-р Даниела Попова


Фак. № 171110005

Варна

2021

Пловдив е първият български град Европейска столица на културата. Двадесет години след като беше домакин на Месеца на културата през 1999 г., градът отбелязва през 2019 г. най-престижната културна инициатива на Европейския съюз. Европейска столица на културата е уникален за България проект, който предоставя нови възможности за развитие на потенциала на града победител и нова международна видимост на българската култура като цяло. В програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 са включени дейности и събития също в Южен Централен район на България.

Пловдив е един от най-древните градове в света и най-старият жив град в Европа. На Балканите се кръстосват пътищата от всички посоки на света, затова различни епохи са оставили красиви отпечатъци в осанката му. Исторически паметници от Римската, Византийската и Османската империя и днес красят лицето на Пловдив. Тук кипи живот, изпълнен както с пожара на миналото, така и с пламъците на бъдещето. Красота и изящество са вградени в архитектурното наследство на Града под тепетата, който, също така, е и невероятно културно средище. Неслучайно е избран за Европейска столица на културата за 2019г.

В Пловдив изявяват креативността си местни и чуждестранни творци, изпълнители, художници, музиканти, актьори, както и улични пърформари и много други артистични натури. Тук се провеждат множество културни събития, обогатяващи и събуждащи човешкото съзнание. Театралните постановки, музикалните и танцовите фестивали, картинните изложби, литературните четения и много други изяви галят нежно сетивата и прегръщат сърцата.

Градът, избран за Европейска столица на културата, ще ви смае не само с постановките, песните и танците си, но и с хората, живеещи тук, определяни като едни от най-топлите хора в света. Тук всеки е усмихнат и позитивен, интересува се, вслушва се, мечтае… Хората са съхранили традициите и обичаите от миналото и предават познанията си на поколенията, като по този начин опазват културния дух на Пловдив и на България. Пловдив е достатъчно добре развит и разцъфващ  античен град, абсолютно достоен да бъде столица на културата.

Пловдив е вторият по големина град в България с население 347 851 души по настоящ адрес (към 31.12.2019 г.). Намира се в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 15 km северно от Родопите и на 50 km южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на шест сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът под тепетата“. Пловдив е управленски център на област Пловдив, община Пловдив, община Марица, община Родопи и е най-голямото стопанско ядро на Южния централен район.

Пловдив е град на над 8000 години, чието минало може да се проследи от праисторията до наши дни. Първите неолитни поселения в границите на днешния град започват от VI хилядолетие пр.н.е., а от каменно-медната епоха (IV-III хилядолетие пр.н.е.) животът в града не е прекъсвал, което го нарежда сред най-древните постоянно обитавани градове в света. Запазени и консервирани са древни паметници като античния театър, римския одеон, агората (римския форум), римския стадион, късноантична сграда „Ейрене“, епископската базилика, малката базилика и други.

Градът е най-динамично развиващият се център в Южна България. Икономиката му се крепи на добре развитата многопрофилна индустрия, на услугите, туризма и информационните технологии.

В Пловдив се провеждат и множество културни прояви: международният панаир, международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, „Капана фест“, „Нощта на Пловдив“, музикалният форум „Sounds of The Ages“, международният фолклорен фестивал „Пловдив“ и др.

Град Пловдив съществува без прекъсване от VI хилядолетие пр.н.е., но наименованието му до средата на IV век пр.н.е. не е изяснено. Според някои автори това име е Евмолпия – предположение, основано на сведение от Амиан Марцелин от IV век.

През 342 г. пр.н.е. градът е завладян от Филип II Македонски, който издига крепостни стени. В по-късните източници градът носи неговото име – Φιλιππόπολις, сиреч „град на Филип“  През следващите столетия градът е наричан на различни езици с варианти на това име.  В Древността се използва неговата тракийска форма Pulpudeva или Pulpudava, където dava е тракйската дума за град/селище, а Pulpu е видоизмененото име на Филип – от елинските Φίλιππος в именителен падеж или Φίλιππου в родителен падеж. След широко разгърнатите строежи на Флавиевата династия в града, за известно време той е наричан Флавия Филипополис.

В старобългарски източници се използват вариантите Плъвдивъ и Плъпдивъ, а също и ПъпълдинПълдин и Плъдин, за всички от които се смята, че водят началото си от тракийското Pulpudeva. От старобългарските форми произлиза и съвременното име Пловдив, изписвано до 1945 г. Пловдивъ. Според Чепинския летопис името е плоднь градь, вероятно със значение на „плодоносен град“ поради плодородието на тракийската низина около долината на Марица. От гръцката форма Филипополис произлиза и турското име на града – Филибе.

В отделни периоди са използвани и други наименования на града, но те не са били трайни. Някои древноелински източници го наричат Понерополис (буквално „град на крадците/измамниците“), пренебрежително название, насочено вероятно към владеещите града македонци. През Римската епоха се използва и името Тримонциум („Трихълмие“ – заради трите хълма, на които е разположен градът през Античността).

Някои изследователи идентифицират с Пловдив античния град Одрюза, от който са запазени само отделни бронзови монети.



Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина. През него преминава река Марица – най-пълноводната река в България. Така по естествен начин градът се разделя на две части – северна и южна. На север от Марица е разположен единствено район „Северен“, известен още със старото си наименование Кършияка, а на юг се намира същинската част на града, включваща останалите пет района.

Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Ерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон.

Претърпял множество промени, и до днес градът продължава да се развива и съхранява своята уникална атмосфера и обаяние.

Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. Укрепеният тракийски град възниква на Небет тепе през желязната епоха и се утвърждава като център на културните и политически процеси в Тракия. Там са открити основи на сгради, царски дворец и култов център. През ІV в. пр. Хр. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът е посочен за административен център на обявената през 46 г. от н. е. римска провинция Тракия. Заради уникалното му и красиво разположение върху трите хълма римляните го нарекли Тримонциум. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на античния град. Археологическите проучвания разкриват останки от някогашните бляскави обществени сгради: огромен форум, впечатляващ стадион, красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, терми, акведукти, аристократични домове. Тук се издигат крепостни съоръжения от всички епохи на античността:


Крепостен комплекс на Небет тепе.

Най-старото поселение е датирано от VI хилядолетие пр.н.е. Първоначално селището възниква в естествено укрепеното и защитено място на северния хълм. Постепенно разширявайки се към останалите хълмове, дало началото на най-значимия тракийски град в България. По това време тези земи са били обитавани от тракийското племе беси.


Античен стадион (ІІ век)

На площадното пространство са открити внушителни останки от античния стадион на Филипопол/Тримонциум. Размерите на това величествено спортно съоръжение са: дължина 1000 римски стъпки (250 метра), ширина 250 римски стъпки (74 метра). Античният стадион събирал около 30 хиляди зрители и бил едно от най-значителните архитектурни съоръжения в древния Филипопол/Тримонциум


Форум на античния Филипопол/Тримонциум (ІІ век) – археологическите проучвания показват, че това е най-големият ансамбъл от този тип, разкрит в Древна Тракия. Той се състои от площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Античен театър – построен през 90-те години на I в. сл. Христа. Тогава градоначалник на Филипопол е бил Тит Флавий Котис.
Един от най-ценните паметници на богатото археологическо наследство на древния град.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница