-Епископската базилика на Филипопол

-Епископската базилика на Филипопол

- Старинна аптека Хипократ е като истинско пътуване в миналото в областта на фармацията и медицината

Старинен Пловдив ни примамва с многобройни архитектурни бижута и вълнуващи експозиции. Задължителни за посещение са популярните къщи и Етнографския музей, но някак малко встрани от тълпите остава единствената музейна фармацевтична експозиция в България. Тя е открита за посещение през 1981 г., но в къщата действително се е помещавала аптека в периода от 1872 г до 1947 г., която била сред най-модерно оборудваните за онова време.  Самата сграда е построена  в края на 1860-те години от д-р Джявало. Следващият неин стопанин е д-р Сотир Антониади, който е един от първите дипломирани лекари преди Освобождението. Сам завършил престижен медицински факултет във Виена, Антониади привнася в Пловдив най-добрите европейски стандарти в лечението. В приземието на къщата си той отваря малка аптека и към нея обособява кабинет, в който едновременно преглежда болните  и им приготвя лекарствата, най-често от натурални съставки – билки, минерали и естествени мазнини. Впоследствие развива дейността, разширява оборудването и влиза в съдружие до момента, в който напуска Града под тепетата и заминава в Гърция. Днес някогашната аптека е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека „Хипократ“. Тя ни представя различните методи за приготвяне на извлеци, тинктури, как са се правели и лабораторни изследвания, представени са множество аптечни прибори и оборудване, произведени предимно във Виена и Берлин.

Цялостното усещане при посещение е за мистично място, което ни потапя право в една отминала епоха, която днес поради безпорния научен прогрес ни се струва адски далечна.

Работно време:                                                                                                   

Април-октомври:

Понеделник-петък: 9:00 – 18:00 часа

Ноември – март:

Понеделник-петък: 9:00 – 17:30 часа

Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък от месеца – за ученици и пенсионери

Джамбаз тепе се намира на югоизточната част на Трихълмието. В южното му подножие се намира Античният амфитеатър. Смята се, че в древността на хълма се издигал храмът на Аполон – бог на слънцето и музиката. Има исторически и археологически данни за това. За жалост, останките от него никога няма да видят бял свят, тъй като върху тях в момента се издига Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. „Джамбаз тепе“ означава на турски „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток.

Таксим тепе, известно още и като Евмолпиев хълм, се намира на югозападната част на Трихълмието. Името му означава „разпределяне“, защото там са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после били отвеждани в различни посоки из Трихълмието. Предполага се, че в далечното минало само Таксим тепе е наричано с едно от първите имена на Пловдив – Евмолпиас, след това името е пренесено върху целия „висок град“ (акропол) на Трихълмието. Има сведения, че там е бил царският дворец на Филип Македонски и неговия син Александър Велики. Какво точно се е намирало на скалистия връх, днес няма кой да каже. Защото тази, може би най-интересна част на Трихълмието, вече е погребана за археологията. Погубена не от нашественици, а от самите пловдивчани.

- Къща Недкович

 В сърцето на Стария Пловдив, зад каменни дувари и спомени за минали времена е притихнала една от съкровищниците на българската родова памет – къщата на богатия карловски търговец на тъкани Никола Недкович. Построена през 60-те години на XIX в., това е домът, с най-богата външна декоративна украса. Интерес будят многобройните композиции с изящни архитектурни сюжети над всеки един от прозорците на фасадата. Това е една от малкото къщи, в които има запазени оригинални предмети на фамилията. Подредени с присъщия за времето финес, те ни отвеждат в автентичната атмосфера и бита на заможното българско семейство от края на  XIX в.

   Приземният етаж на този дом прави впечатление с уникалните резбовани тавани и изящни стенописи, съхранени без реставрация. Вторият етаж се отличава стилово със своята декоративна украса. Духът на Западна Европа тук се чувства по-осезателно и с добре подбраната колекция от мебели.

   В къщата могат да се видят и образци от двете основни килимарски школи – Чипровската и Котленската. Особено възхищение будят внушителните по своите размери котленски килими (10 м.), правени по поръчка за тази къща, както и изящните тъкани от копринен кенар и интимно дамско бельо.

   Дворният комплекс привлича интереса на посетителите с функционалните си архитектурни решения – присъствие на подземен тунел, който свързва избата с улицата, и наличието на топла връзка между кухнята и централната жилищна част. Малкият клюкарник, снабден с прозорци към улицата, е осъществявал контакт с живота навън.

   В пералното помещение са изложени колекция от миялни комплекти, текстил и кухненски аксесоари.

РАБОТНО ВРЕМЕ ЗА ПЕРИОДА НОЕМВРИ - МАРТ: 
ПОНЕДЕЛНИК - ПЕТЪК 9.00 - 17.30 ЧАСА

Ден за безплатно посещение: Всеки първи четвъртък на месеца – за ученици и пенсионери.