По дисциплината: Културно наследство Тема: Пловдив – Европейска столица на културата
Изтегляне 45.17 Kb.
|
|
(често членувано Бунарджика) е едно от седемте тепета на българския град Пловдив. Официалното име Хълм на освободителите не се ползва, а освен като Бунарджика, хълмът е популярен и като Альоша. Намира се на запад от централната част на града. Със своята височина от 108м се нарежда на второ място сред седемте. Името му произхожда от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните водоизточници. В римско време е известен като "Хълма на Херкулес", тъй като там има голяма статуя на митичния герой. Хълмът е любимо място за почивка и излети на пловдивчани и е обявен за природна забележителност. Първото залесяване се извършва покрай издигането на Руския паметник през 1881г, а през 1901г е построен и първият ресторант на открито, известен със специалитета си "жабешки бутчета". След Втората световна война е издигнат и другият паметник, известен като "Альоша", както и Летният театър. Паметникът на Съветската армия (известен с името Альоша) е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на хълма. Построен е през 1954г и официално е открит 3 години по-късно. Авторите му са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Прототип на паметника е руският войник Алексей Иванович Скурлатов (1922-2013). Oт площадката на паметника "Альоша" може да се види не само Пловдив във всички посоки, но и голяма част от тракийското поле. Пловдив – Европейска столица на културата ще остане в културната история на страната със стотици събития, 600 от които градът успя да представи в рамките на годината на титлата. С над 130 организации и артисти от Европа „Пловдив 2019“ реализира успешно и европейското си измерение. С проекта много повече са пловдивчаните, които се определят като европейци. Това става ясно след серия от изследвания, обединени в мониторинг за проекта, разработен като част задължителните изисквания за всяка столица на културата. Изследванията са направени за периода 2015–2019 и отразяват важни тенденции и изводи, свързани с икономическия ефект, интереса към култура и имиджа на града преди и по време на годината на титлата. Националното значение на проекта се потвърждава от факта, че над 1 милион и 200 хиляди пълнолетните българи от страната са посетили поне едно събитие от програмата. Три пъти (38,6%) е нараснал броят на българите, специално посетили културни събития или обекти в Пловдив, като за сравнение през 2015 г. това са направили само 10.7% от тях. Докладът обобщава също, че всеки, посетил Пловдив, е харчил средно 175 лв. по време на пребиваването си, което за последните две години като приход възлиза на около 400 млн. лева, без включени разходи за билети и транспорт. В програмата, която се разгърна в мащаб през последните две години, концертите, фестивалите, изложбите и театралните постановки са сред най- посещаваните събития. Проведено проучване сред 3632 участници в културни събития през 2019 г. показва, че над 50% от тях заявяват силна удовлетвореност от съдържанието. От обобщените данни категорично се вижда и широкия социално-демографски профил на посетителите, който обхваща учащи, работещи, пенсионери, неработещи, лица от всички възрасти, от различни етноси и пол. В туризма, като един от ключовите отрасли, се наблюдава устойчиво увеличение на потока българи, посетили града. От 2015 г. техният ръст е от 28% и достига 39% през 2019 г., което прави близо 2 млн. и 200 хил. граждани за 2019 г., сочи анализа. Икономическите ефекти, по данни на НСИ, показват и увеличение на чуждестранните туристи с 27% само за големите места за настаняване, като близо половината от тях са граждани на ЕС. Нощувките бележат устойчив ръст от близо 18%, а с 9% са се увеличили приходите от тях и са достигнали до 29 млн. лева. Броят на регистрираните предприятия в сектор „Култура, спорт и развлечения“ в Пловдив е нараснал със 25%, а броят на заетите – с 16%. Изтегляне 45.17 Kb. Сподели с приятели:
|