По дисциплината: основи на управлението
Изтегляне 59.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.Подходи на управлението
| 2.Хронология на етапите
Първи етап- социално управление- при първобитния строй постижения на хората са открити от археологията, социологията и други науки, като тяхна база се изграждат изводи и насоки. В този период управленската дейност се е извършвала ведно с всички останали, не е била обособена и отделена. По-късно е започнала да се отделя със зараждането на цивилизацията. Втори етап- управлението на древногръцките философи- Аристотел, Платон, Сократ. Поставя се акцент на най-важното- управление на държавата. Трети етап- класически етап- свързан със системата на Тейлър като основоположник. Разглежда се специфичния поглед върху управленските системи въз основа на развитието на инженерното познание- Емерсон, Файло, Чърч. Четвърти етап- Школа на човешките отношения. Огромно влияние оказва бурното развитие на индустриалната социология и психология. Има по-специален подход към човек като управленец – Мейо, Херцбърг, Маклеланд, Маслоу, Морено. Пети етап- Хоторнски експеримент на Мейо, който преобръща погледа на управленската дейност. Шести етап- развитие на ученето в светлината на теорията на системите и кибернетиката. Школа на социалните системи. Управлението се разглежда като информационен комплекс. 3.Подходи на управлението 3.1. Подход при който управлението се разглежда като организационна дейност. В рамките на този подход се търсят етапите или нивата, пред които минава едно управленско решение до неговата реализация. Смисълът на едно управленско действие е да въздейства, да се наложат решения, които да тласкат напред организацията. Управлението е действия и въздействия, които водят организацията към добри резултати и постижения. Внедряването на едно управленско решение е важно, защото има етапи, които трябва да се прилагат последователно. При криза се налага намесата на управленската дейност. Организацията на едно управленско решение преминава през шест етапа: I. Възникване на проблема. Установяване и формулиране на проблема. II. Анализиране и изучаване на възникването на проблема от съответните специалисти. Изработване на варианти за решения. III. Вземане на решение. Във всяка организация вземането на решение е дело на оторизирани органи. IV. Изпълнение на решението. V. Контрол върху изпълнението на решението се осъществява от органите или оторизираните лица. VI. Отчет за изпълнение на решението. Той може да бъде два вида- положително изпълнен или отрицателно изпълнен. Ако е отрицателен, се връща към първия етап. 3.2. Функционален подход към управлението- свързан с разчленяване на дейностите, които влизат в периметъра на субекта на управление т.е. функционалният подход е свързан с ясно дефиниране на това кои дейности са пряко свързани е управлението. 3.3. Подход при който управлението се разглежда като информационен процес. При този подход е от значение начинът , по който протичат комуникационните действия и въздействия. Акцентът е поставен върху информационните канали и тяхното оптимизиране с цел да се достигне максимална резултатност. Организацията се разглежда като система и има тясна връзка между типа система и протичането на информационни въздействия. Изтегляне 59.82 Kb. Сподели с приятели:
|