По дисциплината: основи на управлението
Ретроспективен анализ на управленската мисъл
Изтегляне 59.82 Kb.
|
| 1.Ретроспективен анализ на управленската мисъл
Управлението възниква и се оформя в онзи ранен етап на човешкото развитие, в който се извършва превръщането на стадото маймуни в човешко общество, в периода свързан с оформянето на редовия строй и господството на матриархата. Посредством изграждането на хипотеза и логическо допускане се е установило състоянието на обществото и същественото му система за управление. На този етап от своето развитие социалното в обществото става определящо, макар и основаващо се на силно действащи биологични инстинкти. Със започването на съзнателна трудова дейност посредством производството на най-примитивни оръдия на труда съществено се изменя общата характеристика на системата на управление. Обществото се обособява като относително затворена система, която трябва да се пребори с природата, и всичко, което влиза от нея в обществото, придобива социално значение, става очовечена природа, видоизменена и пригодена за потребностите на обществото среда. Така, че човекът, за разлика от животното, не се адаптира просто към външната среда, а я адаптира към своя живот, към своите потребности, превръща я в социална среда. Интересен е фактът, че управлението първоначално се проявявало като лидерство. Лидерството като форма на управление съществува от зората на човешката цивилизация. Хората са се подчинявали на волята на тези лидери доброволно, защото в групата и под тяхното водачество те са се чувствали по- сигурни, по- защитени, с по-големи шансове да оцелеят. С възникването на първите обществени колективи възникват и първите механизми на управление – съзнателни или стихийни. Човешкият колектив приема формата на родова община, в която се осъществява първата примитивна форма на разделение на труда. С нарастването на производителността на труда се формират условия за възникване на класи и експлоатация, трудова дейност придобива все по -голяма роля, а родовата община постепенно се заменя със селската община. В следствие на това възниква имотното неравенство. На основата на класовото деление възниква социалното управление като управление над хората. Управлението като процес, макар и неосъзнато, е съпътствало човешкия живот още от дълбока древност, но за науката за управление може да се говори едва от началото на двадесети век. Науката за управление е отрасъл на обществените науки, която се стреми да даде обяснение и описание на структурите и дейностите на органите, съставляващи апарата на държавата и публичните колективи. Предмет на науката за управление е разкриването на структурата, обема и функциите, които трябва да се изпълняват от съответните органи. Органите са съвкупност от хора, осъществяващи подготовката и изпълнението на решенията на политическата власт. Изпълнението на решението е два вида -доброволно и принудително. Властта е по-тясно понятие и съществува тогава, когато има властови движения, докато управлението е много по-широко приложимо. Общото между двете е, че имат едни и същи изисквания за управление. При властта отношенията са асиметрични, което означава, че във веригата субект- субект единият субект е с по-силни позиции от другия. При властовите отношения съществуват отношения само между субекти. Управлението е насочено планомерно въздействие на субекта на управление върху обекта на управление, осъществявано с различни методи с цел поддържане на системата или обекта в устойчиво състояние или привеждането му в ново състояние. Субект на управление е човек или група хора, които в името на предварително поставена цел въздействат принудително или убеждаващо върху друга група хора за изпълнение на целите. Обектът на управление е човек или група хора, които доброволно или насилствено изпълняват нарежданията на субекта. Изтегляне 59.82 Kb. Сподели с приятели:
|