По дисциплината: основи на управлението
Александър Хамилтън Чърч /1866-1936/
Изтегляне 59.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Използвана литература
| Александър Хамилтън Чърч /1866-1936/ става известен като един от пионерите в свеждането на търговската организация на фабриките до основата на наука, работа, в която той е свързан с Дж. Слейтър Луис във Великобритания. Той също така е работил с Ханс Ренолд , на когото се приписва въвеждането на научно управление в Англия. В Съединените щати Църквата работи с LP Alford и разработва система от принципи на управление, отчасти базирана на идеите на Charles Babbage . Тяхната теория противопоставя принципите на управление на магазините на Тейлър и проправя пътя към модерното индустриално управление . Първата книга на Чърч "Правилното разпределение на разходната тежест" е публикувана като поредица от статии в списание Engineering през 1901 г. и като книга през 1908 г. Това се превръща в справочник за счетоводство както в Съединените щати, така и в Англия.
Заключение Управлението възниква и се развива като потребност от съгласувани действия във връзка с получаване на очакваните резултати от дейността на конкретен човек. Тук на преден план са поставя съгласуването на собствените действия, стремежът към постигане на определен резултат, отчитането на особеностите на средата за реализиране на поставената цел, систематизирането и подготовката на определени условия. Всичко това изисква подбор на конкретни действия, тяхното непрекъснато обвързване с поставените цели и т.н. Колкото и да се поддържа тезата, че възникването и развитието на управлението са свързва с конкретна дейност на хората, безспорно е, че именно съвместната дейност на хората е основната причина за появата на управлението, т.е. управленския процес се определя от това влияние. С унищожаването на труда са достига до идеята, че индивидуалната дейност на хората не може да даде такива резултати, както съвместната дейност. Това налага тя да се координира, да се управлява, тъй като в противен случай всеки ще действа съгласно със своите виждания, своите интереси и общата поставена цел няма да бъде изпълнена. Човек може да управлява както себе си така и другите. Това той може да прави съзнателно, като обмисля своята дейност, и интуитивно /подсъзнателно/. При съвременните условия акцентът следва да се поставя на първия начин. От гледна точка на философията управлението се свързва с движението на материята, които се подчинява на обективни закони. Независимо от вида и характера на системата управлението е присъщо за нея, т.е. на може да съществува система без управление. Използвана литература: 1.Бекярова, К., Б. Велчев, И. Пипев (2011). Икономически теории, изд. „Хермес“ , Пловдив 2.Бенчева, Н. (2008). Основи на стопанското управление, Акад. Издателство на Аграрен университет, Пловдив 3.Савав, В. (1990). Основи на управлението, Университетско издателство УНСС Изтегляне 59.82 Kb. Сподели с приятели:
|