Катя търси донори на стволови клетки, за да живее

Половин милион българи болни от диабет

Половин милион българи са със захарен диабет, като около 200 000 нашенци не подозират, че са с това заболяване и живеят с него. Към момента 422 млн. души са с диабет по света, което се равнява на 8,8% от възрастното население на възраст между 20 и 79 г. Това съобщи проф. Цветалина Танкова, началник на клиниката по диабетология в Университетската болница по ендокринология в Медицински университет-София, на семинар на тема "Диабет - значение на навременното лечение, профилактика и национални политики" в Пловдив.

Днес говорим за епидемия и по-точно пандемия от захарен диабет,защото засяга целия свят. 8,4% от нас имат захарен диабет, като очакваме скоро числото да стане 10 на сто от възрастното население, посочи проф. Цветалина Танкова, началник на клиниката по диабетология в Университетската болница по ендокринология в Медицински университет-София. По думите й през 2015 г. един от 11 възрастни е бил с диабет. "Очакванията са до 2040 г. с диабет да бъде всеки десети. Децата с диабет в глобален мащаб са половин милион. Увеличава се доста и гестационният диабет при бременните.

Всяка 7-а бременна има отклонения

в нивото на кръвната захар, което крие риск за нея и плода", посочи проф. Танкова. По думите й три четвърти от хората с диабет живеят в страните с ниски и средни доходи, каквато е и България. "Диабетът не е болестта на богатите, напреднали и развити страни. Той е и нашата болест", каза тя. По думите й тази болест засяга всеки орган и тъкан в организма ни. Проф. Танкова посочи, че за пръв път от 1950 г. насам Световният ден на здравето, който отбелязваме на 7 април, беше посветен на борбата със захарния диабет. Световната здравна организация признава диабета за сериозен проблем, но преди 10 г. Общото събрание на ООН го призна за първото неинфекциозно заболяване, което представлява световна заплаха. От 2007 г. Световният ден на диабета 14 ноември е ден, наблюдаван от ООН.

"Рискът човек с диабет да ослепее е 15 пъти по-висок, а половината от случаите на придобита слепота се дължат на диабет. Всеки втори човек на хемодиализа има и захарен диабет. Рискът от ампутации и гангрени също е много по-голям. Диабетът е сърдечно-съдово заболяване. Нашите пациенти с диабет

умират от сърдечно-съдови заболявания

Поне 60 на сто от тях умират от съдови проблеми и от усложненията от диабета", каза проф. Танкова. По думите й диабетът е не само страшно, но и ужасно заболяване, защото от него се умира. "На всеки 6 секунди някъде по света 1 човек умира от диабет. Ако сравним популацията на диабетиците и недиабетиците, смъртността на първите е 2 пъти по-голяма. Но ние, ендокринолозите, искаме да направим така, че те да живеят и да се лекуват добре, за да може продължителността на живота им да е сходна с тази на хората без захарен диабет. Това зависи изключително от нивото на гликемичен контрол. Ако намалим гликирания хемоглобин с 1%, поне с една година ще удължим живота на хората с диабет", посочи проф. Танкова. По думите й диабетът инвалидизира и диабетното стъпало приковава немалко хора в инвалидни колички.

Хората с диабет тип 1 са малка част от населението, около 15 на сто от диабетиците. Те трябва цял живот да се лекуват заместително с инсулин."Големият проблем за всички нас и огромната епидемия е от захарен диабет тип 2", каза проф. Танкова. По думите й т.нар. старчески диабет всъщност е диабет тип две и се наблюдава и при децата и подрастващите. "Това генетично заболяване е свързано и с факторите на околната среда, с нездравословния начин на живот.

Човечеството
се изправи,

за да заседне отново пред телевизорите

и компютрите с нездравословна храна. Намалената физическа активност, затлъстяването и  наднорменото тегло вече се срещат и при децата и затова и те страдат от диабет тип 2 и вече изобщо не говорим за старчески диабет", посочи проф. Танкова.  По думите й това е едно от най-коварните заболявания, защото можем да живеем с него в продължение на години и по нищо да не разберем. "Половината от хората с диабет не знаят, че го имат. Установено е, че до поставяне на диагнозата може да минат от 7 до 12 г. на преддиабетен период, в който човек да няма никакви оплаквания. А всички сме свикнали да отидем на лекар при оплакване", каза проф. Танкова. Ето защо често след диагностициране се установява, че пациентът вече има някакво увреждане. "Откриването на диабета може да стане по повод на инфаркт, инсулт, гангрена, бъбречен проблем или слепота. Затова той трябва да се търси активно при хора с повишен риск", каза проф. Танкова. Всеки, който има родител с диабет, повече килограми, високо кръвно налягане, висок холестерол или сърдечно-съдово заболяване, спада в рисковата група. "Ако някоя жена е родила едро бебе от над 4 кг, това е радостно за близките, но за майката не е, защото крие риск от диабет", обяснява ендокринологът. Стресът, разбира се, също е сред рисковите фактори, но рецепта срещу него няма.

Макар стряскащите данни България може да се похвали с добър контрол на заболяването на национално ниво. Според проф. Танкова у нас

разполагаме с най-новите медикаменти

за контрол

на диабета. "През последните 20 години сме в ерата на инсулиновите аналози. Много по-физиологични инсулини, много по-добри от останалите. А в България имаме всички нови инжектиращи устройства", посочи ендокринологът. По думите й с аналозите се преодоляват страничните ефекти като повишаване на телесното тегло и хопогликемиите.  "Хипогликемията е сериозен проблем, който може да даде отражение и върху психиката на човек. Тя е тежко страдание за целия организъм. Инсулиновата терапия и аналозите се развиват", каза проф. Танкова. И за диабет тип 2 в последните години има струпване на нови медикаменти, които развръзват ръцете на лекарите. "При диабет тип 2 има два дефекта - резистентност към инсулина и с времето недостиг на инсулин. В годините обаче се откри, че има още 6 дефекта. За него участие имат червата, бъбреците, черният дроб, мускулите, панкреасът и мастната тъкан. Тези общо 8 дефекта доведоха до появата на нови медикаменти, които да атакуват проблемите", обясни проф. Танкова. По думите й

и трябва да се следят и други показатели. За пациентите с диабет у нас се грижат 642 ендокринолози, което осигурява сравнително високо покритие на населението. Националната здравноосигурителна каса е сключила договори със 133 лечебни заведения, реимбурсира 130 лекарствени продукта, а през 2015 г. е покрила разходите за 605 115 броя прегледи и консултации на диабетноболни пациенти. "Това, с което наистина можем да се гордеем, е, че страната ни осигурява достъп до абсолютно всички съвременни медикаменти и терапии на пазара. В това отношение сме по-напред дори от Полша и Австрия, защото това, с което се лекуват хората в Швейцария, го има и у нас", похвали се проф. Танкова. По думите й постиженията в областта на диабета са доста, а предизвикателствата за в бъдеще много малко.

Проф. Танкова посочи, че вече не се използва думата "диета" при хората с диабет и се използва само терминът "хранителен режим". "Човекът с диабет може да яде всичко, но трябва да знае кога, как и по колко. Затова е важно да бъде обучен как да се храни. Тези с диабет тип 1 могат да се хранят абсолютно с всичко. При хората с диабет тип 2 обаче проблем са килограмите. Те трябва да предпочитат по-ниско калорични и здравословни храни - варива, зеленчуци, плодове. Няма забранени храни, но има храни, които трябва да се ограничават. Не говорим за ниско въглехидратно хранене с много месо и зеленчуци. Говорим за разумно и балансирано хранене, което е полезно за всеки от нас", каза проф. Танкова.