Подиграването с религията بسم الله الرحمن الرحيم в името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

Възхвалата е за Аллах, ние му изказваме благодарност, искаме помощ и опрощение от Него. Нека Аллах Теаля да ни подкрепи и предпази нашите души от морално падение, от лоши постъпки в нашите дела. Когото Аллах напъти, няма заблуда за него. А пък когото Аллах заблуди, няма напътствие за него. Аз свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах. Той е един и няма съдружник. Свидетелствувам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.

Най-правдивото слово е Книгата на Аллах, а най-доброто упътване е упътването на Мухаммед (с.а.в). Най-лошите неща са измислиците в религията. Всяка измислица в Исляма е нововъведение, всяко нововъведение е заблуда, а всяка заблуда води към Огъня.

Бойте се от Аллах и от Деня, в който ще се завърнете към Него, това е Ден, в който ще се потръби и ще бъдат съживени тези в гробовете, и ще бъдат разкрити всички мисли и намерения, и ще бъде отличен добрия от разпътника. Всевишният Аллах повелява: §Каквато и добрина да правите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!§ (Сура Бакара/2/: 197)

Ислямът се стреми към общество, в което хората да се чувстват като братя, като едно цяло, като един орган, бдящ за сигурността си, както окото бди, за да предпази тялото от различните препятствия и несгоди, и всичко, което нанася безпокойство в живота и води до нещастие. Ислямът идва с един регламент, който гарантира запазването на пет необходимости за обществото: 1/Религията. 2/Честта. 3/Личността. 4/Разума. 5/Имуществото. Затова Ислямът поставя строги мерки и наказания, с които може да се осъществят на практика тези необходимости, които са от полза и интерес на обществото, и отхвърля всички порочни неща и интриги.

Една от опасните болести, която се разпространява в битието на ислямската общност, както между отделните личности, така и в цялото общество, представлява сякаш огън, унищожаващ суха трева. Тя въвлича мюсюлманите в големи изпитания и нещастия, известна е под името: “Подигравка с Исляма и мюсюлманите “.

Тя е опасна болест и голяма беда. В повечето случаи води към неверие и изкарва човека от Исляма. Към “подиграването” с религията спадат:

1.Подиграване с Аллах Теаля и ругаенето Му.

Вярата в Аллах е построена върху възвеличаване на Аллах.

Ибну Теймийе (р.а) казва:

“Ругаенето това са думи, с които се цели пренебрежение и унижение като: проклинане, оскърбление и други подобни в различното разбиране и убеждение на хората...”

Ибну Кудама (р.а) казва:“Ругаенето на Аллах е неверие, без значение дали е на шега или пък на сериозно.”

Бейдави казва: “Подигравката е надсмиване и пренебрежение”.

Подигравката с Аллах е едно от нещата, които анулират вярата.

Ибну Теймийе (р.а) казва:

”При ругаенето на Пейгамбера се засягат няколко права; от една страна - правото на Аллах Субханеху ве Теаля, като се опровергава и не се вярва на Неговия Пейгамбер (с.а.в) и се показва враждебност към най-приближения на Аллах. От друга страна - това е ругаене срещу Книгата на Аллах и религията Му. Отхвърлянето и неприемането на думите на Пейгамбера (с.а.в) е отхвърляне и неприемане на словата на Аллах. Ругаенето на Аллах е неверие и излизане от Исляма без значение дали е на шега или на сериозно”.

Мердави казва: “Който ругае Аллах и Неговия Пратеник (с.а.в) безспорно става неверник-кяфир.”

Ибну Хазм казва:”Който ненавижда сподвижниците поради това, че са подпомогнали Пратеника на Аллах (с.а.в), той е неверник.”

Субки казва:”Ругаенето на всички сподвижници без съмнение е куфр (неверие ).”

4.Подигравка с ислямските учени и добрите мюсюлмани.

Подигравката с ислямските учени и добрите мюсюлмани се разделя на два вида:

Ибну Кесир казва: “Аллах Теаля е забранил присмиването на хората, защото това е унижение и подигравка с тях”.

Мухаммед (с.а.в) е казал: “Високомерието е: неприемане на истината и пренебрегване на хората.” /Муслим/.

Второ:Подиграването с ислямските учени поради това, че са учени в Исляма, или подигравка с добрите мюсюлмани поради това, че искрено прилагат Исляма на практика и живеят с него. Ето това е куфр - неверие.

(3)

Аллах Аззе ве Джелле е забранил подигравката и надсмиването и е предупредил за нравите на невежите, глупците и за онези, които са в явна заблуда. Така ще се установи ислямската общност върху праведност, обич, уважение и сериозност между отделните личности, далеч от недостатъците и нравите на невежите. Когато човек извърши престъпление с езика, е по-тежко, отколкото с друга част от тялото. Защото по-лесно е да се предпази от прелюбодеяние и други забранени неща, отколкото да си предпази езика от говорене на непристойни и нередни неща. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

“Когато някой измежду вас проговори дума, с цел благоволението на Аллах Теаля, той не може да си представи, че тази дума ще стигне до там, докъдето тя е достигнала. Заради нея Аллах му приписва цялото си благоволение чак до Деня, когато ще Го срещне. А пък когато някой друг измежду вас проговори дума, с която предизвика недоволството на Аллах, той не може да си представи, че тази дума ще достигне до там, докъдето тя е достигнала. Заради нея Аллах му преписва цялото си недоволство чак до Деня, когато ще Го срещне.”/Имам Ахмед,Тирмизи, Бухари и Муслим/.

Пейгамберинът (с.а.в) е казал:

“Когато човек проговори дума, с цел да разсмее насядалите около него, заради нея може да пропадне най-дълбоко в Огъня.”

От тези споменати хадиси, а и от много други се вижда положението на пристрастените, които се подиграват и разсмиват хората, като изобретяват лъжи и се подиграват с мюсюлманите.

Подигравката с религията е позната още от древни времена, ако погледнем внимателно историята на различните Пейгамбери и Пратеници на Всевишния Аллах, които са най-превъзходните хора измежду хората. Няма Пейгамберин и Пратеник, с който простолюдието да не се е подиграло. В това има утешение за мюсюлманите, които са привързани здраво към Сюннета на Пейгамберина и Корана, когато срещат същите проблеми в живота. Аллах Теаля казва:


(4)

§И така на всеки Пейгамберин сторихме враг от престъпниците. Достатъчен е твоят Господар за водител и закрилник.§ /Сура Фуркан /25/:31.



§И колко Пейгамбери изпратихме сред предците! И не е идвал при тях Пейгамберин, без да му се подиграят§ /Сура Зухруф/43/:6-7/



§О горко на рабите! Не идва при тях Пратеник, без да се подиграят с него.§ /Сура Ясин/36/:30/

Ако разгледаме житието на Мухаммед (с.а.в) ще видим присмиването и подигравките, които е срещнал от страна на езичниците в Мекка. А също така и от страна на двуличниците и неверниците, които населяваха Медина. Аллах Теаля казва: §И видят ли те неверниците, подиграват ти се /като казват/: Този ли приказва за вашите богове? Те Напомнянето на Всемилостивия отричат.§ Сура Енбия/21/:36/

Ибну Теймие (р.а) казва:

“Езичниците се подиграваха и надсмиваха на Пейгамберина (с.а.в) след като им забрани да съдружават Аллах с други божества. Те продължаваха да ругаят Пейгамберите, като им приписваха лудост, глупавост и заблуда, когато ги призоваваха към вяра в един-единствен Създател. Това е така, защото съдружаването дълбоко се е вглъбило в душите им. Ще видите и подобни на тях, когато някой ги призове към вяра в единствен Господар, те му се подиграват.”

Историческите източници са пълни с учудващи факти, изобразяващи отношението на езичниците и двуличниците спрямо Мухаммед (с.а.в). Той бил подложен на нападки и подигравки, наричали го: магьосник, ясновидец и луд поет. В деня на местността Табук един мунафик казал:

“Ние не сме видели като тези наши четци на Корана, да имат интерес към нещо друго, така както се интересуват за техните кореми, нито по-лъжливи и по-страхливи пред врага!”

С тези думи човекът целял Пейгамберина (с.а.в) а с четците на Корана - неговите сподвижници. Ауф Ибни Малик му казал: "Ти си двуличник! Сега ще известя за това Пейгамберина." И заминал. Но когато пристигнал, разбрал, че Аллах Субханеху ве Теаля вече бил известил Своя Пратеник за случилото се със следния айет:

(5)

След това същият човек пристигнал при Пейгамбера (с.а.в) и казал:

“О, пратенико на Аллах! Ние само си бъбрехме, забавлявахме и яздейки си говорехме, за да минава времето по пътя.”

Ибну Умер казва:

“Като чели сега гледам към него, вървеше успоредно с камилата на Пейгамбера (с.а.в) и камъните му причиняваха болка по краката, и казваше: “Ние само си бъбрехме и се забавлявахме”, а пък Пратеникът на Аллах (с.а.в) отговори: “Нима на Аллах и на Неговите айети, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?! Вие не се оправдавайте! Станахте неверници, след като бяхте повярвали.” – Той (с.а.в) не му каза нищо повече, нито пък се обърна към него.”

Подиграването с ислямските обреди, принципи и закони, със сюннет от сюннетите, всичко това анулира вярата на този човек. Извежда човека от Исляма и го въвежда в неверие. Подиграването е най-големия грях и престъпление измежду различните противопоставяния.

Разбира се, всеки мюсюлманин може да допусне грешка и да се противопостави, но подигравката произлиза само от онзи, който има мръсна душа, злоба и ненавист към Исляма и мюсюлманите.

Такива се подиграват с всеки младеж, който се привърже здраво към Исляма и Сюннета. Подиграват се с всеки, който остави да му поникне брада, което е следване заповедта на Пейгамбера (с.а.в), който казва:

“Постъпете обратно на езичниците, пуснете брадите и скъсете мустаците.” /Бухари и Муслим./

“Пратеника на Аллах е проклел тези мъже, които се оприличават с жените, а и тези жени, които се оприличават с мъжете.” / Бухари/.

Подигравката със сюннета, брадите, облеклото на мюсюлманите и т.н. в действителност е подиграване с онзи, който е узаконил всички тези принципи и закони, а това е Всевишният Аллах. Това е достатъчно за явно неверие.

Още от самото начало на Исляма и до ден-днешен ислямските учени са на едно становище, че който се подиграва с Аллах, Исляма, Пейгамбера и с мюсюлманите, е неверник.

Ибну Теймие казва:

“Подиграването с Аллах, айетите Му, Неговия Пратеник - това е неверие. Този човек става неверник, след като е бил повярвал.”

Ако човек се замисли, ще види, че причината за тази опасна болест в повечето случаи произлиза от:

1.Омраза и злоба към тази велика религия - Исляма и към последователите й.

2.Ненавист към хората, които правят добро.

3.Склонност към подигравка с другите хора.

4.Високомерие и себелюбие.

(6)

В действителност тези, които се подиграват с Аллах, Неговия Пратеник и религия, мюсюлманите, ислямските принципи и повели, такива хора не нанасят вреда на никого, освен на самите себе си.

Когато бъдат разкрити тайните и изявени всички мисли и намерения, тогава в този Ден ще съжаляват тези, които са се подигравали и присмивали на мюсюлманите. Всевишният Аллах казва:



§ И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, което са подигравали.§ /Сура Зумер/39/:48/



§ Които огорчават Аллах и Неговия Пратеник, Аллах ги проклина в земния живот и в отвъдния, и е приготвил за тях унизително мъчение. А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.§ /Сура Ехзаб/33/:57,58/

Ако погледнем действителността, в която се намираме днес, ще видим, че има много подигравки и присмех, както и отчуждаване един от друг. И всеки е с претенциите, че е най-добрият и най-превъзходният. Наред с всичко това не липсва и подиграването с религията на Аллах, Неговия пратеник, Корана, вярващите и с всичко ислямско. Също и колко много подигравки се подхвърлят по адрес на изпълняващите намаза! Колко лоши са тези думи, които излизат от устата на хора, които казват, че са мюсюлмани! Вие странете от всеки, който се подиграва с тази велика религия - Исляма, защото Аллах заповядва в Свещения Коран: