Поглед нагоре

таланта, който Господ ни е поверил, за временни неща, а не в служене за Него? Не трябва ли да проявим далеч по-голям интерес към вечните неща отколкото към тези, засягащи нашите временни нужди.
Чуваме да се изразява желанието на нашите съпрузи и семействата ни да влезят в истината. Това е правилно и трябва да бъде най-важното ни желание. Но изпълня- ваме ли нашия дълг докрай? Вършим ли всичко за този напредък, както би трябва- ло да бъде? Не се ли отказваме много рано от изискването на този дълг, да работим за напредъка на делото? Не бъдете духовни джуджета. Обичаме да се радваме на бебетата, на тяхното гукане и махане с ръчички и крачета, но подобни движения няма да ни радват, ако и на две години останат без промяна в поведението си. И тъй, християнинът трябва да расте. С други думи характерът му да бъде формиран от Христа, а не деформиран. Чувствайте се като кораби, привързани до пристана на мира, който е Христос. Нека самотните сестри имат солидно поведение. Избягвайте лекомислието и постоянно бдете.
Щедрите небесни благословения са готови да се излеят над нас. Не бъдете егоисти. При твърде много сестри цялата религия се затваря в кръга “Аз и моето семейство”. Такива не се отбиват от пътя си, за да помогнат и благославят другите.
Но така Бог не може да ги благослови. Само когато излезем извън личните си инте- реси, Господ ще ни даде Своето благословение. Неговата воля е да надмогнем его- изма си, защото каквото посеем, това ще и да пожънем. Ако посеем себелюбие, ще пожънем себелюбие, т. е. ще бъдем вързани в него. Затова нека скъсаме със само- любието и да говорим за Господните милости и благословения.
Нека всички сестри почувстват и осъзнаят, че ако нямат съпруг, на който да се облегнат, те могат да се опрат още по-здраво на Божията десница. Всяка наша сест- ра може да стане жив мисионер и да внася светлина във всяко наше събрание. Дали действаме като призовани от мрака във великолепието на Божията светлина или ка- то едва влачещи се под товара си същества? Трябва да говорим и се молим със светлината и тогава тя ще влезе в нас. Ако жените в църквата само пожелаеха да покажат как Бог може да работи чрез тях! Помнете, че Мария бе първата, която проповядваше възкръсналия Исус...
За онези, които преживяват по-тежък конфликт, има още по-богати благословения, защото Христос е настояща, истинска помощ в беда. Трябва обаче да свалим от себе си егоизма, да се запознаем с Божия Агнец, който отнема грехо- вете на света и така ща растем все повече и повече в Христово подобие, докато ни се даде венеца на безсмъртието.
(Ръкопис No 2 от 13.05.1884 г. - “Проповед от Е. Г. Вайт”.)

Изтегляне 2.97 Mb.

Сподели с приятели: