проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година” (Лука 4:18,19). Дали толкова сме приближени с Христа, че да представяме Неговото дело и да следваме Неговия пример? Работата на Исус придаваше характер на мисията Му, като изявяваше нейната божествена природа. Във всяка дума и действие Божият Син разкриваше Своето нежно състрадание, любов и милост. Най-бедните и прос- тите не се бояха да пристъпват към Него. Той винаги забелязваше малките деца, а те бяха привличани от любовта на Спасителя. Думите на Исус бяха прости, но решителни. Той не подтисна нито една думич- ка от истината, но говореше с убедителна посветеност. А когато слушаха, отчаяните, унилите и съкрушените се приближаваха до Него, и душите им се из- пълваха с надежда и кураж. Христос бе Князът на небето. Той никога не изрече нещо, което да причини болка на треперещата, чувствителна душа. С наскърбени очи Той гледаше тези, които Го отхвърлиха и омаловажиха словата Му: “И пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот” (Йоан 5:40). Христос е пътят, истината и животът. Той живя сред хората един себеотрицате- лен живот, утешаваше и насърчаваше всеки, който идваше при Него за утеха, защо- то всяка душа бе за Него скъпоценна. Исус винаги се държеше с божествено достойнство, но въпреки това бе готов да прояви нежното си състрадание към все- ки един от Господното семейство. Той дойде, за да поведе човечеството, да даде на всички вярващи в Него силата да станат Божии синове и дъщери. Този е примерът, който трябва да следваме. Ако беше така, врагът на човека нямаше да има такъв го- лям дял от внимание и почитание, каквито получава днес от хората, изповядващи, че са Христови последователи, а всъщност следват сатанински измами. Бог изпрати Своя Син на света, та всички, които повярват в Него да не погинат, но да имат ве- чен живот. Христовите последователи трябва да показват пълна честност,
